Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна кантора Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна кантора > Счетоводна библиотека > Характерни особености на земеделските стопанства

Счетоводство и калкулации

Характерни особености на земеделските стопанства

Земеделските стопанства притежават редица типични особености, които рязко ги отличават от предприятията на другите стопански отрасли. Между предприятията на различните стопански браншове в повечето случаи намираме формални или по-съществени прилики в структурата на тяхното устройство, което обстоятелство приближава много от стопанските предприятия, макар и в много случаи това приближаване да е формално. В противовес на това обаче в земеделските стопанства не бихме могли да намерим някои общи признаци с предприятията на други стопански отрасли поради обстоятелството, че в тях има съвсем особена и самобитна материално-организационна основа. От гледище само на еднакво поставени цели можем да установим допирни точки между земеделските стопанства и предприятията на другите отрасли, но това общо обединяване и поставяне под еднакъв знаменател на различаващи се във всяко отношение предприятия ще бъде съвсем произволно и непочиващо на материално-обективна основа. В това отношение земеделските стопански предприятия притежават един напълно самобитен облик, който поставя рязка граница между тях и предприятията от другите стопански отрасли, с което те получават и една съвсем оригинална материално-устройствена структура.

Най-напред ще обърнем внимание на една до голяма степен от формално естество особеност на земеделските стопанства, която в същност е отражение на най-съществената им особеност, а именно, че производствената дейност при почти всички земеделски отрасли се извършва не в помещения, а на открито, и то при една по-голяма или по-малка разпръснатост Разпръснатостта по място и работата на открито се явяват първите характерни белези на земеделското стопанство. Така например при бубарството се използуват помещения, при цветарството и градинарството, при определени случаи и отчасти,  може да се прибягва до използуване на специално пригодени за целта помещения и покрити места, докато полевъдството, животновъдството, лозарството и др. се упражняват само на открито. Подобно осъществяване на стопанска дейност и в такава форма е присъщо само на земеделските стопанства. Последните са, тъй да се каже, стопански предприятия на пространството.

По-нататък трябва да отбележим, че при земеделските стопанства, в повечето отрасли, обект на използуване е земята, която се използува пряко и служи като средство за добиване на стопански резултати. Тук земята представлява обективната материална база, върху която земеделското стопанско предприятие осъществява своята дейност и се намира в пълна зависимост от нея. Това е най-съществената особеност на земеделското стопанство. Наред с това използуването на земята става по един редовно повтарящ се начин, който може да достигне до ритмичност, с цел да се добият произведения от растителен или животински произход. Подобна регулярност в производствената дейност е присъща само на земеделското стопанство, която регулярност подчинява на своите изисквания трудовите сили на човека в почти всички случаи на селско-стопанска дейност. Можем ли да помислим, че у нас например ще се сее жито през лятото, бере грозде, домати или дини през зимата, хранят буби или жъне ечемик през зимата, раждат агнета през есента, бере тютюн в началото на пролетта и пр. Такава регулярност не съществува в никой друг стопански отрасъл и в никаква друга производствена дейност, при условие, че тя е независима от волята на човека. Наистина, че съвременната наука е отбелязала големи постижения в овладяване на явленията в природата, но изменянето на основни проявления от характера на гореспоменатите остава и до сега извън човешките възможности.

Производственият процес при земеделските стопанства протича по-бавно, обикновено той е по-продължителен и по-сложен и се намира под влиянието на природните условия. Тук трябва да се прибави и сезонният характер на земеделското производство. Производствената дейност в земеделските стопанства е напълно творческа дейност, която съгласува и използува редица природни фактори по един особен начин, който се явява съвсем чужд за предприятията от другите стопански отрасли. Човешкият труд в този случай оползотворява стопански природните дадености (фактори), като земята, веществата и природните сили чрез прилагане на най-разнообразни оръдия за производство и научни постижения, създава нови количества и нови видове най различни стопански блага. Процесът на създаването е присъщ и много типичен за селско стопанската дейност, която ясно изпъква като творческа, когато я съпоставим с дейността на добивните и преработни индустриални предприятия, където или готови блага се извличат от недрата на земята, или пък дадени блага (материали) се преработват по механически или химически начин и в резултат на това се получават в трансформиран вид нови блага за задоволяване на човешки потребности. В земеделските стопанства се размножават растения и събират реколти, създават се нови растения чрез селекция, отглеждат се и се размножават най-различни домашни животни, като наред с това се създават и нови породи животни с оглед на едно или друго специално предназначение. Извършват се и много други от подобно естество работи, които закръгляват напълно творческия облик на земеделското стопанско предприятие. Наред с това в производствения процес на земеделското стопанство се съчетават и преплитат много и сложни явления, било във връзка с особеностите и състоянието на почвата, веществата, климата и др., било във връзка с отглежданите растения и животни, поради което дейността на земеделското стопанство ще бъде успешна и резултатна, когато се постави на научна основи, т. е. когато се използуват и прилагат в практиката откритията и научните постижения в областта на биологията и по-специално на агрономията, ботаниката, зоологията и др., а също така когато се познават и използуват законите на физиката, химията, механиката и геологията, както и познанията по тези науки. Освен това успешното и резултатно организиране и провеждане дейността на земеделското стопанство изисква да се вземат предвид и съществуващите условия на обществена обстановка, както и икономическите, социални и правни изисквания, съобразно с които ще се даде едно или друго направление на производство-то в земеделското стопанско предприятие. От тук се вижда колко е комплицирана селско-стопанската дейност и на каква широка основа на научни и практически познания трябва да бъде поставена дейността на земеделските стопанства. Това важи еднакво и за частните земеделски стопанства, където, разбира се, стопанската дейност много трудно може да се канализира в рамките на подобни изисквания, поради извънредно много ограничените възможности на частния стопанин в това отношение. Но и тук познанията на последния трябва да бъдат широки, за да може същият рационално да устрои своето стопанство и да стане последното по-доходно. За добиване на необходимите познания, нужно е да се проведе една широка селско-стопанска просвета посредством събрания, брошури, вестници, списания, радио, филм, изложби и др., както и да се създаде навик в земеделските стопани да се интересуват от техническите и научни новости в областта на земеделието. А посредством съревнования, помощи, награди и отличия на стопаните и на самите стопанства, да се подбудят, импулсират същите към едно активно и образцово устройство и ръководене на тяхната земеделско-стопанска дейност.

Поради сложния характер на земеделското производство следва, че и задачите на земеделския стопанин или на стопанското ръководство, за целесъобразното устройване и ръководене на земеделското стопанско предприятие са по-трудни, отколкото тези при индустриалното производство, още повече, че тук се прибавя и обстоятелството, че природните условия не се поддават на овладяване в такава степен, каквато е необходима за безпогрешното ръководене на стопанството. В своята дейност земеделският стопанин често е принуден да се отклонява от тях и в много случаи да действува без достатъчна увереност, а поради това и неговите предположения и предварителни разчети не всякога се оправдават в такава степен, както това се наблюдава в другите отрасли на народното стопанство. Разклащането на увереността в дейността на земеделските стопани се дължи на обстоятелството, че в много случаи действуващите в земеделското стопанство природни сили не могат да бъдат обхванати и здраво контролирани от стопанстващия субект.

По-рано обърнахме внимание, че земеделското стопанско предприятие осъществява своята дейност при по-малко или повече различни природни условия, към които безспорно то трябва да бъде ориентирано. Това различие в природната обстановка оказва своето отражение и в производствената структура на отделните земеделски стопанства, което има за последствие щото във всяко земеделско стопанство да се застъпват различни земеделски отрасли и култури. Това обстоятелство от своя страна усложнява дейността на земеделското стопанство и я прави многостранна. Разбира се, че и фактори от друго естество понякога оказват влияние върху застъпените в дадено земеделско стопанство отрасли и култури, но все пак главното значение в това отношение се пада на природните фактори, т. е. на естествените условия, които човек трябва по най-подходящ начин да съчетае и използува. Наред с това трябва да се подчертае, че земеделското стопанско предприятие е такава организационна стопанска единица, че застъпените в него отрасли и култури взаимно се обуславят и допълват и поради това не е целесъобразно те да бъдат изолирано или едностранно застъпени. Най-рационалното устройване на земеделските стопански предприятия става, когато в тях са застъпени различни отрасли и култури, при което има възможност природните условия да бъдат по най-подходящ начин използувани. Разбира се, че онази отрасъл, за която има най-подходящи условия, ще играе ролята на главна отрасъл. Като отговарят най-подходящо на наличните естествени условия, засегнатите в дадено стопанско предприятие земеделски отрасли ще бъдат хармонично съчетани в едно организационно цяло, в резултат на което ще се създаде и една стабилна стопанска клетка, каквато е земеделското предприятие. Към това трябва да прибавим, че в много случаи някои от продуктите на една отрасъл намират изобщо използуване, или пък най-подходящо такова, в други земеделски отрасли. Така например полевъдството и скотовъдството са земеделски отрасли, които най-много се преплитат и обуславят, а към тях могат да се прибавят още: градинарството, лозарството, овощарството, цветарството и др. Взаимната преплетеност и обусловеност между отделните отрасли например се изразява и по следния начин: някои от продуктите на полевъдството намират по-добро използуване, като се употребят във вид на фураж за скотовъдството, а торът и продуктите от скотовъдството от своя страна отчасти или напълно се използуват съответно в полевъдството. Подобна преплетеност има между скотовъдството и полевъдството от една страна и градинарството, овощарството и цветарството от друга, а същото нещо в по-силна или по-слаба степен наблюдаваме и между останалите земеделски отрасли. Освен това едва ли може да бъде задоволително доходна една животновъдна ферма, ако поне отчасти тя не се погрижи за собствено снабдяване с фураж от придадените към нея земи, или от наети такива, а също така едва ли може да се смята едно ориентирано към полевъдството земеделско стопанско предприятие за целесъобразно организирано, ако поне в малка степен не създаде и скотовъдство за използуване напълно или отчасти за собствени нужди неговата продукция от една страна и за по-добро оползотворяване на някои собствени продукти от друга.

Производственият процес в земеделските стопански предприятия се отличава още и със своята относителна бавност и продължителност, както и със своята еднократност. Създаването на земеделските произведения в основните производствени процеси става в резултат на едно твърде бавно и постепенно формиране съдържанието на продукта, което' се извършва чрез преминаване през редица фази (стадии). Достатъчно е да си спомним за вегетативния период например на зърнените храни, на лозята, на зеленчуците и др., или пък за добиването на домашните животни и техния растеж, за да стане напълно ясна и тази присъща на земеделското стопанство особеност, която е чужда на предприятията от другите стопански отрасли. Производственият процес се характеризира още и със своята, относително взето, продължителност. Това значи, че не само добиването на продукта се осъществява с бавно темпо, но и времетраенето на произвеждането е по-дълго, отколкото това е прието за нормално при повечето предприятия от другите стопански отрасли. Продължителността на добиването трае обикновено няколко месеца, а понякога достига даже и близо до една година, в зависимост от вида на културата. Добиването тук става още и, така да се каже, еднократно, т. е. по реколти, на скокове, докато в много други стопански предприятия с производствена дейност произвеждането на продуктите става постоянно, непрекъснато и с равномерно темпо. При някои култури се получава една реколта годишно, докато при други могат да се получат няколко реколти, в зависимост от вида на културата и природните условия. В земеделското производство при някои отрасли има белези на непрекъснато производство, като например при градинарството и овощарството, но и тук производството има цикличен характер и се развива в един период от време най-много до една година. Продължителността на производството и неговия цикличен характер са също така отличителни белези на земеделското стопанско предприятие.

Друга не по-малко съществена особеност в земеделското стопанство е, че при него производственият процес протича под влиянието на природните условия и явления. Те са фактор с решаващо значение в селско-стопанското предприятие и за неговата продукция. Но докато почвените условия, а отчасти и климатическите, са познаваем фактор и със стабилно действие, то природните стихии, като суша, прекомерни валежи, наводнения, градушка, слана и др. са необхватни и действуват обикновено кратковременно. Прилагането в областта на земеделското производство на редица научни открития и постижения има за последствие да отстрани или отслаби неблагоприятното въздействие на много от тези фактори върху продукцията на земеделското производство, но също така овладяването на много от тях са и до сега извън възможностите на човека. Природните условия са причина за сезонния характер на селскостопанското производство, който е също така типична негова особеност. Опитите да се постигне по отношение на някои земеделски култури постоянно и непрекъснато производство през всички годишни времена са все още в самото си начало и без практическа стойност.

В капиталистическите страни основният  двигател във всяка стопанска дейност е печалбата, т. е. най-добрата доходност и поради това капиталовложенията там се  ориентират от това начало, По тази причина при капитализма липсва плановост в стопанската дейност и както  създаването на  стопанските предприятия, така и осъществяването на тяхната дейност става стихийно, с големи люшкания и колебания, с пресищане и кризи в някои стопански отрасли и с недостиг в други. При социализма основният стимул в стопанската дейност не е печалбата, а преди всичко интересите на обществото, с които тази дейност трябва най-първо да се съобразява. Поради това и социалистическото стопанство е планово и не може да бъде друго, а от тук следва, че то се развива планомерно и с един постоянен възход, без кризи, без пресищане в някои отрасли и недостиг в други и с пълна съгласуваност и връзка между отделните стопански сектори. То е едно хармонично стопанство. Организирането на земеделските стопански предприятия на капиталистически начала става съща така с оглед на доходността, с изключение само на обществените образцови земеделски стопанства, при които печалбата не играе ролята на меродавен фактор. Поради обстоятелството, че при социалистическото стопанство земеделието е гръбначна отрасъл, то създаването на много земеделски стопански предприятия и изобщо осъществяването на много мероприятия в областта на земеделието става и тогава, когато те, било временно, било за постоянно, остават дефицитни, стига това да е необходимо за изграждане на социалистическата икономика. За пример в това отношение можем да посочим машинно-тракторните станции у нас, някои от които дават загуба. Те обаче не само че не бяха закрити, но от 1 януари 1950 година всички машинно-тракторни станции преминаха на издръжка върху държавния бюджет и то заради това, че те са абсолютно необходими не само за преустройството на нашето земеделие, но и по-нататък за нуждите на нашето социалистическо стопанство. Създаването на земеделски стопански предприятия без оглед на тяхната доходност поради особеното им значение може да се посочи  като една особеност на земеделското стопанство и то най-вече на социалистическото земеделско-стопанско предприятие.

 

Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна кантора Крестън БулМар. Препоръчваме ви да прегледате също и изданието от 1950 год. Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия.

Може да ви бъде интересно също да прегледате:

Съдържание