Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна кантора Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна кантора > Счетоводна библиотека > Организационен и производствено-финансов план

Счетоводство и калкулации

Организационен и производствено-финансов план на земеделското стопанство

Социалистическото стопанство се характеризира и със своята плановост. Плановото начало дава възможност да се разгънат на широко потенциалните сили на народното стопанство и да се повиши материалната основа за развитието на народното благосъстояние. Общият народностопански план е който определя посоката и обема, в който ще трябва да се развият отделните сектори на народното стопанство и техните поделения, така че да се използуват всички възможности в това направление и да се поставят в най-пълна хармония отделните стопански отрасли и браншове. Изпълнението на народностопанския план се извършва в отделните стопански единици, предприятията, като всяка от тях получава своя дял и ще даде съответния принос в това изпълнение. Народностопанският план се спуща надолу по отрасли, браншове и др. п., докато достигне до крайното си разклонение в предприятията. Последните са именно местата, където става изпълнението на този план и всяко предприятие допринася със своя дял в това изпълнение. Именно чрез народностопанския план отделните предприятия в социалистическото стопанство се свързват в едно органическо цяло и добиват значението на съставни части от един организъм, в който всяка съставна част изпълнява определени функции. От своя страна, за да могат отделните стопански предприятия да изпълнят възложените им от плана задачи, то и те трябва да планират своята дейност и да я подчинят на изискванията на плановото начало, т. е. да съставят свой производствено-финансов план за всяка година, към чието изпълнение и преизпълнение те трябва да се стремят. Значението на производствено-финансовия план за предприятието е огромно. Чрез него се определят задачите на предприятието през дадената година, а от тук и неговото развитие и постижения.

Не по-малко е значението на планирането в земеделското стопанство. Изостаналостта на нашето земеделие изисква щото развитието му да се ускори с такава степен, че да може да се изравни с другите отрасли. А това ще постави пред нашите земеделски стопанства съвсем нови и непознати досега задачи във връзка с изпълнението на народностопанския план. Течи задачи ще бъдат конкретно поставени пред всяко земеделско стопанство за изпълнение чрез производствено-финансовия му план, за което е необходимо да се рационализира производството и да се повиши производителността на труда. Въпросът за рационализацията в производството и повишаване производителността на националния труд днес представлява важна и основна задача за разрешение. В това отношение предстои да бъде разрешен един от най-важните и същевременно най-тежки проблеми, а именно да се повдигне неколкократно производителността на селскостопанския труд. Този проблем е важен, защото близо 70% от производителното население на страната е заето в селскостопанското производство и защото производителността на труда в селското стопанство днес стои на извънредно ниско ниво. От друга страна, при сега съществуващата структура на селското стопанство, разрешаването на проблема за повишение производителността на селскостопанския труд представлява много тежка, едва ли не неразрешима задача. А това ще се постигне посредством създаване на нови устройствени форми на земеделски стопанства, а именно ДЗС и ТКЗС, които се едри земеделски предприятия и наситени с машинна техника.

Плановостта в земеделското стопанско предприятие се изразява в две направления, а именно: в съставяне на организационен стопански план и на производствено-финансов план.

Всяко земеделска стопанство е необходимо да има съставен организационен стопански план, независимо дали е ДЗС или ТКЗС. В този план става съгласуване на основните производствени фактори, чрез установяване на най-правилната за дадените обективни условия производствена насока на земеделското стопанство. Поради това той представлява цялостен план на даденото стопанство. В организационния стопански план се определя основната насока в развитието на земеделското стопанство за един по-дълъг период от време, чрез обхващане и планиране на всички мероприятия и обекти, които стопанството ще реализира в един по-дълъг период от време. От тук се вижда, че в цялостния организационен план ще се установи какви главни и второстепенни отрасли ще бъдат застъпени в стопанството, какви отдели от скотовъдството главно ще бъдат развити, какви странични отрасли могат да се създадат, кои са най подходящите за района сеитбообращения, какви мероприятия ще се предприемат за залесяване, за прокарване на канали, за напояване и отводняване, за строежи и т. н. Всичко това определя производствената насока на стопанството.Цялостният организационен план е необходим за земеделското стопанство много повече, отколкото във всяко друго стопанско предприятие, поради особените условия, в които то се развива, и особените производствени възможности, с които то разполага. За да може обаче да се състави такъв план, то най-първо е необходимо щото земеделското стопанство да е оформило вече своите размери и възможности, както и да са изследвани и установени всички условия на природната обстановка, всред която стопанството ще организира и развива своята дейност. Така например за едно наскоро и току що основано ТКЗС не може да се изготви цялостен организационен стопански план, защото стопанството тепърва ще нараства и поради това двете основни величини - земята и труда - не са окончателно установени. Това ще рече, че не могат да се чертаят мероприятия, които по-късно биха получили по-друг размер. Същото важи и за ДЗС. Невъзможността обаче още в началния етап от развитието на земеделското стопанство да се пристъпи към изготвяне на цялостен организационен стопански план не ще рече, че трябва да се състави само производствено-финансов план за съответната година и че дейността на стопанството не трябва да бъде запланувана в общи линии още от началото и с оглед на бъдещето му развитие. В такъв случай се налага щото производствената насока на земеделското стопанство да се установи още при изработване на първия производствено-финансов план, като се постави началото на много от въведенията, които преди малко изброихме. Цялостен организационен стопански план в този случай ще се състави, когато необходимите за това условия са на лице. По отношение на ТКЗС, едвам след създаване на стабилност в членския състав и земята и след натрупване на достатъчно опит от прилагането на годишните производствено-финансови планове, може да се пристъпи с по-голям успех към съставяне на цялостни организационни стопански планове и с това ще се поставят основите на тяхната пълна планова дейност.

Организационният план служи за основа в устройството на земеделското стопанство, чиито предвиждания трябва да бъдат изпълнени, защото се съставя с цел да се даде на стопанството най-съвършената организационна форма, която би обезпечила съответния стопанския успех като нейно логическо последствие. Трябва да отбележим, че този план не се съставя за равномерни периоди от време, а всякога, когато условията наложат съставяне на нов такъв. Най-после ще споменем, че организационният план се взема предвид при съставяне на годишните производствено финансови планове. Той държи сметка и за изискванията на общия народностопански план на държавата.

Производствено-финансовият план се съставя за всяка отчетна година и в него се планира подробно дейността на земеделското стопанство за през същата година. Неговата структура, в основните си линии, се очертава от установените в цялостния организационен стопански план производствени насоки на земеделското стопанство. Понеже земеделските стопанства работят в рамките на държавата, където цялото народно стопанство се организира, развиваш ръководи съгласно общия държавен стопански план, то и те се включват в общото държавно планиране и поради това производствено-финансовият план съставлява част от общия стопански план на страната. В резултат на тази връзка производствено-финансовият план трябва да се съгласува с общите елементи недържавния стопански план, върху основата на които са построени производствените задачи на съответните клонове на народното стопанство - полевъдство, животновъдство и др. При съставяне на производствено-финансовия план се имат предвид дадените на стопанството планови задачи, които то следва да изпълни в рамките на общия план на страната. Тези задачи се отнасят до размерите на площите за отделните култури, които земеделското стопанство трябва да засее, до вида и броя на домашните животни и до количеството на продуктите, които стопанството трябва да продаде по наряди на държавата, т. е. по държавните доставки и др., които задачи се дават от съответната висшестояща организация съобразно с условията в дадения район, като например дали са планински или полски райони, напоявани или ненапоявани и т. н. Освен това необходимо е да се знаят средните норми за урожайността (добивите) на отделните селскостопански култури и продуктивността на животните, тези по организацията и заплащането на труда по храненето и използуването на добитъка и т. н., които се съставят от М-вото на земеделието съвместно с други учреждения. Това са типови норми с установени колебания от-до. Средната трудова норма се приспособява към конкретните условия във всяко отделно стопанство, като характер на терена, състав и структура на почвата, вид на културата и пр.; за оран, браздене, копане и др. п. полски работи; брой и млечност на кравите, вид на фуража, условия на гледането и пр. - за работите в краварския отдел и т. н.

Основният показател, който определя реалността и качеството на производствено-финансовия план на земеделското стопанство, е правилното уравновесяване на поставените за изпълнение производствени задачи с материалната база, работната сила и тегловите средства, с които разполага стопанството, тъй като те определят степента на неговите възможности за производство. За тази цел, преди всичко, трябва да бъдат уточнени размерите на площите, качеството на отделните участъци, възможностите за напояване, подобренията на почвата и др., както и да се знае с какъв жив и мъртъв инвентар разполага стопанството, какво е състоянието на машините, оръдията и инструментите, кои от тях какъв ремонт изискват и какво трябва да се набави, в какво състояние се намира работния добитък и каква е неговата работоспособност, в какво състояние се намират сградите и съоръженията и нуждата от ремонт, какъв договор е сключен с МТС и т. н.

В основата на производствено-финансовия план се намира планът за труда, който обхваща всички клонове на земеделското стопанство, всички видове работи и производствени процеси с точно указание на необходимата работна сила и теглови средства за извършване на всеки отделен процес. От тук се установява и количеството на работниците през годината и обшият брой на трудодните, както и количеството работа от тегловата сила, изразено в конедни. Отделните работи в плана за труда се нареждат от клонове на земеделското стопанство - растениевъдство, животновъдство и др., по вид на продукцията - пшеница, ръж, овес и др. и по вид на работите по хронологически ред - оран, плевене, копан, жътва, извозване на снопите, вършитба и т. н. Едновременно с това се изчисляват и всички материални разходи и необходимия инвентар в количество и парична стойност. Всички тези данни са необходими не само за постигане на равновесие между поставените задачи и материалните възможности за тяхното изпълнение, но също и за правилното оперативно ръководене на отделните процеси и на земеделското стопанство като цяло.

По-нататък в производствено-финансовия план се посочват данни относно продукцията, като се указва от къде какво ще се получи и какво разпределение ще се направи; относно* приходите и разходите на стопанството, както и относно производствените планове за бригадите и групите и т. н.

Основните ръководни начала, които трябва да се имат предвид при съставяне на производствено-финансовия план на земеделското стопанство, могат да се сведат до следното:

1) Съобразяване с наличните природни, стопански, съобщителни и пазарни условия, при които се развива стопанството. При определяне производствената насока на стопанството от решаващо значение са всички споменати условия, чието познаване може да даде правилно указание кои клонове и култури следва да бъдат разширени и кои стеснени, както и нови и в какъв размер могат да бъдат застъпени. Осведомяването за природните условия трябва да има само ориентировъчен характер. В това отношение не се касае до основни и сложни проучвания, а чрез разпитване на по-опитни и осведомени местни хора да се съберат съответните необходими данни. Само някои от тях ще се наложи да бъдат по-точни. Тук трябва да се държи сметка за належите през годината и през вегетационния период, както и разпределението им по сезони и вид, за максималната и минимална температура и общото количество на топлината през вегетационния период, за ранните есенни и късните пролетни слани и въздушната влажност, както и за направлението, силата и времетраенето на ветровете и влиянието им върху земеделските култури. Освен климатическите условия, трябва да се имат предвид и теренните условия, а именно: дали теренът е равнинен, хълмист или планински, от което в най-голяма степен зависи задържането на влагата и дълбочината и плодородието на почвата. Важна е и надморската височина. Почвените условия също така имат своя дял, защото свойствата на почвата (дълбочина, влажност и др.) и тези на подпочвата определят културите, които могат с успех да се отглеждат в стопанството. Така глинената и иловита почви са тежки за обработка, задържат влагата и имат слаба топлопроводност, поради което не подхождат за култури, изискващи повече топлина, като фий, бостан, памук и др., но те са пригодни за култури, изискващи повече влага, като люцерна, детелина цвекло и др. Дълбоката подпочва с благоприятна за култури с по-дълбока коренна система, като царевица, коноп и др., докато плитката почва не е пригодна за култури, които изтеглят хранителните материала от едни и същи почвени слоеве. Най-после и съобщителните и пазарни условия указват своето влияние върху плана и общо взето върху производствената насока в стопанството, като в някои случаи то е от първостепенно значение. Така близостта до жп гара или пристанище и наличността на камионен транспорт благоприятствува производството на по-мъчно транспортабилни селскостопански произведения, като бостани, захарно цвекло, зеленчуци и др., докато близостта до инсталации за преработка и консумативни центрове благоприятствува добиването на нетрайни но ценни земеделски произведения (домати, пипер, грозде, мляко и др.), които могат да се преработят в трайни продукти (доматена салца, червен пипер, вино, сирене и др.). Непосредствената пък близост до голям консумативен център има отражение върху производствената насока на много земеделски стопанства, като ги ориентира към производството на прясно мляко и някои видове зеленчуци. И обратното, отдалечеността от жп гара, консумативни центрове и преработвателни инсталации е една от причините за ориентиране на земеделските стопанства в тия райони към производството на зърнени храни, варива, маслодайни и влакнодайни култури, яйца, птици, добитък и други произведения на екстензивното стопанство. В това отношение върху производствената насока на земеделското стопанство могат да окажат влияние и възможностите да бъдат пласирани някои от земеделските произведения и на външните пазари. Специално за ТКЗС, за да се даде пълна характеристика на района, трябва при изготвянето на плака да се вземат под внимание и вътрешно-стопанските условия, а именно: броя на домакинствата, на членовете и този на членовете от семействата на кооператорите, наличната работна ръка, обработваемата площ по групи и видове култури, средното производство на декар по култури, вида и броя на работния и продуктивен добитък, наличните земеделски машини, оръдия и превозни средства и наличните стопански сгради. И най-после за плана на ТКЗС трябва да се вземат предвид и някои обичайни или местни условия, като: начина на пасене на добитъка (в общи стада, по махали или отделно за всеки стопанин), предприемчивост и трудолюбие, просветеност на населението, политическа принадлежност на кооператорите, участието на интелигентските среди от селото в работите на ТКЗС, състава на членовете според основното им занятие - дали в него членуват повече непосредствено участвуващи в работата на стопанството лица, или членуват и значителен брой лица, които упражняват и странични занятия, които са главните за тях и т. и.

2) Осигуряване възможното и стопански изгодно при дадените условия задоволяване консумативните нужди на членовете на ТКЗС и техните домакинства с произведения от самото стопанство. Производствената насока в земеделското стопанство се намира в зависимост и от стремежа щото нуждите на самото стопанство от земеделски произведения и тези на членовете и техните семейства да се задоволяват с продукцията на същото стопанство. Установяването на оптималния размер произведени продукта, които ще бъдат употребени в самото стопанство или в домакинствата на членовете, както и на такива, които ще бъдат изнесени на пазара и кои продукти могат по-изгодно да се доставят от вън, е основна задача при съставяне на производствено-финансовия план. Стремежът е да се дойде до една колкото се може по-голяма пазарност на земеделското стопанство, но не могат да се игнорират и собствените нужди на стопанството от храна и фураж. Ако наличните условия позволяват да се даде на земеделското стопанство по тясно специализирано направление - лозарство, зеленчуци, тютюн и пр., то производството на продукти за собствени нужди ще остане на по-заден план и ако стопанството не разполага с достатъчно площ, то тези продукти ще трябва да се набавят от вън.

3) Реализиране възможно най-голяма интензификация на стопанството. Интензификацията на земеделското стопанство е една повелителна необходимост в днешно време. С машинизирането на най-важните моменти от производствения процес се откриват широки възможности за освобождаване на значително количество работна ръка в зеленчукови градини, тютюн, индустриални и търговски едногодишни култури, както и в многогодишни трайни насаждания - лозя, овощни градини, малинажи и др.

4) Създаване на тясна връзка между полевъдството и продуктивното скотовъдство. Тясната и органическа връзка между двата основни отрасли на земеделското стопанство - полевъдството и скотовъдството се характеризира от видния съветски учен Вилимс по следния начин: „Растенията ни дават храни, които са годни за човека само в размер на една четвърт част от онази енергия, която е включена в тях. Останалото отива в отпадъците. Най-изгоден способ за използуване на отпадъците в селското стопанство е превръщането им посредством животните в други ценни продукти на селското стопанство. Затова, ако искаме да повишим производителността на труда в селското стопанство, ние трябва да направим животновъдството съвършено неразделна част от нашето селскостопанско производство. Домашните животни и те от своя страна дават във форма на годни за употребление от човека продукти само една четвърт от включената за тяхната храна енергия. Останалото отива в тора. А торът от своя страна следва да се употреби за подобрение в полевъдството. От тук се вижда в каква каузална връзка се намират двете основни отрасли в земеделието. Липсата на подходяща връзка между полевъдството и скотовъдството в земеделските стопанства у нас е съществена причина за тяхната изостаналост. Дисхармонията тук се проявява трояко, а именно: в голямото пропиляване на отпадъците от главните култури - царевицата и пшеницата, при далеч незадоволително хранене на продуктивния добитък, чийто брой съвсем не е задоволителен; в грамадния недостиг на оборски тор за наторяване на нивите и в крайно незначителния дялана кръмните растения от общата посевна площ. Това важи особено за Северна България. С редица мероприятия у нас се цели хармоничното съчетание на полевъдството и продуктивното скотовъдство чрез рационалното използуване на полевъдните отпадъци (плява и царевични стъбла) от скотовъдството и чрез увеличаване засевните площи с кръмни растения. Само такава организация на земеделското стопанство в зърнено скотовъдците райони на страната може да се смята за правилна.

5) Хармонично съчетание между производствените клонове и средства, с оглед правилното използуване през годината на работните сили. Нашето земеделско стопанство се характеризира с високо трудово напрежение през определени сезони и моменти от производствения процес, което има за последствие ненавременното извършване на много работи. Машинизирането на земеделските стопанства дава възможност за намаление, а даже и за пълно премахване на трудовото напрежение. Същата цел се постига и при избягване на прекомерното застъпване на култури, които по едно и също време ангажират големи количества труд, като например лозя и захарно цвекло Но едно от последните може да се съчетае с детелина и люцерна. От друга страна многогодишните фуражни култури откриват възможност за отглеждане на продуктивен добитък, като по този начин се създава работа и през зимата. Трети способ за намаляване нуждата от работна ръка и особено от работен добитък е създаването на помощен стопански двор, с което се намалява вътрешния транспорт.

6) Въвеждане на подходящи за района сеитбообращения. Правилното и разумно съотношение между отделните култури има изключително значение за плодородието на почвата, поради което е необходимо въвеждането на плодосменна система. С това се възстановява структурата на почвата. Освен доходността и последното обстоятелство има не малко значение в избиране на сеитбооборота, тъй като с това ще се съхраняват в най-висока степен двата с първостепенно значение за величината на реколтата фактори - запаса от влага и от хранителни вещества.

7) Възможното най-голямо машинизиране на стопанството. Едно от главните преимущества на едрото обществено земеделско стопанство е, че то в много по-голяма степен дава възможност да се машинизира производството, отколкото това е възможно при дребното и индивидуално земеделско стопанство. С това ще се постигнат различни подобрения, като: ускоряване на производствения процес и извършване работата навреме, облекчаване труда на хората, правене на работата по-свършена и намаляване ла производствените разноски. Машинизирането обаче трябва да стане по един рационален и стопански оправдан начин и чрез общо използуване на редица земеделски машини, например по линията на МТС.

8) Провеждане на съвременни и опитно установени агрономически прийоми, с което се постига прилагане в практиката на научните постижения в областта на земеделието. В това отношение има безкрайни възможности и се откриват все нови и нови постижения.

9) Организиране на странични и помощни на земеделското стопанство предприятия. С това се дава възможност да се увеличат доходите на стопанството и да се създаде работа на освободената от машинизирането работна ръка, като се постига плътно използуване на трудовите сили в земеделското стопанство през цялата година. Страничните и помощни предприятия следва да се създават с оглед изпълнението на плана и когато са на лице необходимите за успешното им организиране условия. Това не е желателно да става в първите години от създаване на стопанството, освен ако се наложи от изискванията на плана. Тук спада създаването на строителни, коларо-железарски, ковачески, сарашки, дърводелски и др. групи, които ще допринесат и за уплътняване на времето през мъртвите сезони.

Това са основните положения, които трябва да се имат предвид при установяване на производствената насока в земеделското стопанство. Както се вижда, това изисква предварително проучване на природните, стопанските и обществени условия. Тези условия трябва да се имат предвид и при изработване на всеки производствено-финансов план, макар и той да има едногодишно действие. Той засяга организацията на разполагаемата земя, на стопанския двор и стопанските строежи, на полевъдството, на мъртвия инвентар, на работния и продуктивен добитък, на труда, на финансовите, средства и т. н. Ако анализираме производствено-финансовия план на ТКЗС, ще видим как в него е отразена в най-пълни подробност цялостната предстояща дейност и задачите на ТКЗС. Той обхваща 19 таблици, във всяка от която е отразена една от предстоящите задачи. Таблиците се отнасят до: личния състав и тегловата сила, използваемата земи, посевните площи и добивите, новите трайни насаждения, подреждане на културите съгласно общия план на сеитбообращенията, семената и посадъчния материал, наторяването, работите, които ще се извършат с машини, разхода на- горивни и смазочни материали за собствените машини, развитието на животновъдството, фуражния баланс на стопанството, работа на страничните предприятия и необходимите им материали, строежите и основния ремонт на сградите и съоръженията, необходимия инвентар и материали, организацията на труда и разпределението на бригадите, разхода на труда, изразен в трудодни по клонове на производството и по вида на културите, разпределение на полученото производство, паричните постъпления и разходи.

Още по-сложна структура и съдържание има производствено-финансовият план на МТС, поради особения характер на тези стопански предприятия. Планът за 1960 година обхваща 36 сложни таблици, отнасящи се до общи сведения относно състоянието и начало на годината на ТКЗС, ДЗС и други обществени и частни стопанства, които се обслужват от машинно-тракторната станция; планираните посевни площи и добиви в ТКЗС и ДЗС и частни стопани, обслужвани от МТС; наличните трактори, земеделско-стопански машини и оръдия в МТС и тяхното използуване; тракторната работа по тримесечия с количествени и качествени показатели; финансирането на производствените и административно-стопанските разхода; разходи на горивни материала за тракторната работа; необходимите горивни и смазочни материали; разхода на гориво за работата на моторите на комбайните; разхода на гориво за прогонване на нови трактори и комбайни; разхода на гориво за празните ходове на тракторите и самоходните комбайни; разходите за превоза на горивните и смазочни материали от склада до МТС; ремонта на земеделските машини; възстановителния ремонт на тракторите, вършачките и комбайните; необходимите субсидии за покриване разликите между цените по ценоразпис и плановите такива на произведените в МТС запасни части; отчисленията за ремонта на тракторите, комбайните, вършачките и други земеделски машини; сметката за изразходването на отчисленията за ремонта на тракторите, комбайните, вършачките, земеделските машини и техническите прегледи (в лева); гарантирания паричен минимум и заплата на работниците, обслужващи машините; гарантирания паричен минимум на трактористите; гарантирания паричен минимум на бригадирите и техните помощници; заплащането на комбайнерите в зависимост от заработените декари; заплащането на машинистите на комбайните; броя, заплатите и начисленията на работниците и служителите на МТС; фонда на работната заплата в МТС; административно-стопанските разходи; себестойността на извършените селскостопански работи от тракторите, комбайните и други двигатели на МТС; наличността от собствени оборотни средства на 1 януари 1950 г. и нуждите от такива към същата дата; плана за изземване на излишъка или попълване на недостига от собствени оборотни средства при МТС; необходимите собствени оборотни средства; обезпечените средства по отделните бюджетни пера в създадени планови запаси и уреждане сметките с кредиторите по положението на 1 януари 1950 г.; натуралното и парично заплащане на работата в МТС; посевната площ и продукцията на селскостопанските култури от комунално-битовото стопанство при МТС; прихода и разхода на продукцията от комунално-битовото стопанство; животновъдството при комунално-битовото стопанство (в бройки); съпоставяне стойността на продукцията (приходите) с разноските при комунално-битовото стопанство; работата на моторните товарни превозни средства; финансирането на извън лимитни основни разхода (в лева); подготовката и преквалификацията на кадрите.

За да може производствено-финансовият план да отрази в по-голяма степен особеностите на земеделското стопанство и да се нагоди към действителността, както и да се следи и контролира навременно и ефикасно неговото изпълнение, то необходимо е разпадането му на тримесечни, квартални планове. Това важи общо взето за всички предприятия, но от особено голямо значение е за земеделските стопанства, поради неравномерния и сезонен характер на тяхното производство, както и неравномерните приходи и разходи. Тримесечните планове дават възможност непосредствено и плътни да се планира дейността на. Разбира се, че с това се създават-трудности при изработване на плановите данни по тримесечия, защото, за да бъдат те точни трябва основно да се познават работите в стопанството и да се правят правилни предвиждания. Въпреки това обаче желателно е и у нас да се премине към тримесечни производствено-финансови планове, като съставна част от общия годишен план. Наред с това, за да се задоволят най целесъобразно нуждите на стопанството от парични средства и да се посрещнат своевременно необходимите разходи, изработват се месечни касови планове, в които се посочват източниците на парични средства и настоящите платежи.

 

Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна кантора Крестън БулМар. Препоръчваме ви да прегледате също и изданието от 1950 год. Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия.

Може да ви бъде интересно също да прегледате:

Съдържание