Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна кантора Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна кантора > Счетоводна библиотека > Типов баланс и типов сметкоплан на ТКЗС

Счетоводство и калкулации

Типов баланс и типов сметкоплан на ТКЗС

От 1 януари 1949 година за ТКЗС се въведе типово счетоводство и типова балансова схема, подобно на всички други стопански предприятия, които според Закона за счетоводството са задължени да водят счетоводни книги по началата на двойното (системно) счетоводство. Типовата балансова схема на ТКЗС има следното съдържание според § 11 на Правилника за прилагане закона за счетоводството:

Активи Пасиви
1. Недвижимости 1. Дялов капитал
2. Движимости 2. Фондове
3. Трайни вложения и насаждения 3. Кредитори
4. Продуктивни и работни животни 4. Кооператори
5. Строеж и доставка на основни средства(имоти) 5.Банки
Статистически пера
6. Ценни книжа и съучастия
7. Разноски за производството (за следната година)
8. Млади животни и животни за угояване
9. Произведения и материали
10 Дебитори
11 Кооператори
12 Банки
13 Каса

Тази схема общо взето е съставена в духа на балансовите схеми за другите видове предприятия, дадени в Правилника за прилагане закона за счетоводството. Най-напред прави впечатление, че перата в актива и пасива на баланса не са групирани, както това е направено в другите балансови схеми, а просто са изброени последователно при спазване общоприетия н Правилника ред за този случай, Освен това самите пера са недостатъчно детайлирани, макар и по наименование да отговарят на особеностите в ТКЗС. По отношение на по-подробното означаване на перата в актива и пасива ще посочим за пример балансовата схема за колхозите в СССР, която е съставена въз основа постановлението на СНК на СССР от 31 януари 1939 г. под заглавие „За отчетността и счетоводството в колхозите" и инструкцията по колхозното счетоводство на Министерството на земеделските стопанства в СССР и на ЦСУ на Госилана на СССР. Тази схема има следното съдържание, като стойностите са поставени само примерно.

От подобен баланс може да се получи много по-точна представа за имущественото състояние на кооперативното стопанство. И тази представа би била още по-точна, ако се направи и групиране на балансовите пера по възприетия у нас за другите стопански предприятия начин. Без да посочваме нещата в подробности, ще кажем още, че при сравнение на балансовата схема за ТКЗС със същите схеми за другите стопански предприятия у нас и със схемата за колхозите в СССР, ясно се забелязва и бие на очи, тъй да се каже оскъдността и несъвършенството на тази схема и то както по отношение създаването на групи от пера, така и по отношение на по-подробното означаване състава на актива и пасива. Последното може да се отнесе до повечето активни и пасивни пера, които желателно е да бъдат посочени в по-големи подробности, което обстоятелство, наред с целесъобразното и пълно групиране на перата, ще направи баланса на ТКЗС най-точното и вярно огледало на неговата дейност.

По отношение групирането на перата в актива и в пасива на баланса може да се възприеме направеното групиране в типовите балансови схеми на другите стопански предприятия у нас, но като се имат предвид особеностите на трудово-кооперативното земеделско стопанство, в което преди всичко не се дирят печалби или загуби. Във връзка с това, активът трябва да започне с групата на основните средства, към която могат да се прибавят още две непредвидени в типовия баланс за ТКЗС пера, а именно: ликвидация на основните средства и основни средства в запас и бездействие, и то, разбира се, доколкото подобни случаи могат да намерят приложение в практиката на трудово-кооперативните земеделски стопанства. По този начин групата на основните средства ще обхване следните пера: недвижимости, движимости, трайни вложения и насаждения, продуктивни и работни животни, строеж, доставка и основен ремонт на основните средства, ликвидация на основни средства и основни средства в запас и бездействие. По отношение детайлираността на основните средства трябва да отбележим, че в сегашния типов баланс за ТКЗС тя не е направена в достатъчно силна степен. За по-голяма яснота в баланса и за добиване на поточна представа за стойностния размер на съставните части на производствените основни средства в ТКЗС, препоръчваме следното по-детайлирано разчленение на същите, а именно: към недвижимостите да бъдат посочени като подпера двете им съставни части - земите и сградите; движимостите да бъдат означени с подперата: селскостопански инвентар, мобили и обзавеждане, транспортни средства; при трайните вложения и насаждения да се посочи по отделно стойността на вложенията и тази на насажденията; към перото за продуктивните и работни животни да се покаже по отделно стойността на продуктивните и тази на работните животни; също така като подпора да се посочи по отделно сумата на незавършените строежи, висящите доставки и незавършените основни ремонти. При подобно детайлиране на основните средства в ТКЗС има възможност по-правилно и по-точно да се очертае структурата на тази с основно значение в кооперативното стопанство активна група. Наред с това наименованията и размера на перата и подперата на основните производствени средства в повечето случаи отразяват характерните особености на земеделското стопанско предприятие. Това се отнася до недвижимостите, движимостите, трайните вложения и насаждения и до продуктивните и работни животни. В дадения баланс на колхоза „Октомври" се вижда, че на основните производствени средства е направено по-друго разпределение с оглед да се постигне по-голяма хомогенност в състава на отделните пера, като работните и продуктивни животни са показани поотделно, за движимостите и недвижимостите са означени в съставните им части. Изобщо групата на основните средства се характеризира с еднаквост, хомогенност, по отношение на всички влизащи в нейния състав имущества, които имат предназначението да бъдат използувани в предприятието дълготрайно и в неизменна форма, като съдействуват за постигане на поставените от същото цели и задачи.

Втората група в актива следва да бъде тази на отвлечените средства, която обединява отклонените от пряката дейност на земеделското стопанство негови средства, поради което те не вземат непосредствено и текущо участие в основната му дейност. Тук спадат ценните книжа и съучастията, както и всички влогове (вноски) в банките със специално предназначение, като влоговете на неделимия фонд, на фонда „Неуражай и бедствия", на социално-културния фонд и др., ако има такива, както и влоговете за каквито и да било други специални цели и нужди. Влоговете за сметка на фондовете изразяват паричното въплъщение на същите и могат да се употребяват само за целите на съответния фонд. Освен това отвлечените средства трябва да се посочат по-детайлно, като се дадат и съставните части на ценните книжа и съучастията по видове на последните, а влоговете (вноските) да се посочат по отделно за всяко специално предназначение или за всеки фонд. Влоговете на фондовете в сегашния типов баланс за ТКЗС са включени в активното перо „Банки", което не се разпада в баланса на съставните си части. Ценните книжа и съучастията са посочени заедно в едно перо под същото наименование.

Във връзка с това става въпрос дали и натуралното въплъщение от фондовете трябва да се третира в баланса като отвлечени средства, поради което и съответните продукти (произведения), принадлежащи на фондовете, следва да се поставят в групата на същите средства в актива. Като се има предвид съдържанието, което се влага в понятието отвлечени средства от страна на Правилника за прилагане закона за счетоводството чрез изброяване в типовите балансови схеми на перата, които спадат към тази група, то следва и всички натурални въплъщения за специални цели да се причислят към групата на отвлечените средства. Известно съмнение в това отношение има само към натуралното въплъщение (семена и фураж) на семенния и фуражния фондове, поради особеното им назначение, съобразно с което семената и фуража се употребяват текущо и най-редовно в дейността на ТКЗС и поради това същите не могат да се отделят от другите произведения и материали на кооперативното стопанство. Следователно отделянето на семената и фуража от добитата в стопанството продукция и зачисляването им към съответните фондове има за цел само да осигури ТКЗС с необходимите за неговата дейност семена и фураж, които най-редовно се употребяват в текущата му дейност.

Третата по ред група в актива се образува от оборотните средства. Към тази група спадат всички имущества на ТКЗС, които нямат дълготрайно употребление в стопанското предприятие, променят своя видов и количествен състав и са предмет на оборота. Тук следва да се отнесат произведенията и материалите, младите животни и животните за угояване, незавършеното основно производство (разноски за бъдещата реколта) и това в страничните предприятия, дебиторите (длъжниците) - учреждения и разни лица, кооператорите за техните задължения във връзка с трудодните и рентата, влоговете в банките, които не принадлежат на фондовете, наличните в касата парични средства и др. п., които трябва да бъдат и съответно разчленени в баланса, както посочваме по-долу.

Без да има образувана отделна група, оборотните средства в типовия баланс за ТКЗС започват с Разноски за производството за следната година {перо № 7), което изразява стойността на незавършеното производство. Това са, тъй да се каже, калкулируеми разноски за следващата година в стойността, която би могла да бъде осчетоводена, макар че подобно нещо в ТКЗС не става. В противен случай разноските за следващата година трябва да се третират като активно корективно перо, както това е направено в балансовите схеми за другите предприятия. Наред с разноските за производството, в отделно перо трябва да бъдат посочени и разноските за незавършеното производство в страничните предприятия, каквото перо в схемата не е предвидено. Младите животни и животните за угояване трябва да бъдат разчленени в две подпера със съответните наименования, или пък разчленението да бъде ориентирано към наименованията на групите от партиди в спомагателната книга към с/ка 37 Млади животни и животни за угояване. В две подпера трябва да бъдат посочени по отделно произведенията и материалите, като относно произведенията се покаже колко от тях са за продажба, за дораздаване на кооператорите и колко принадлежат към фондовете, а относно материалите-да се насочат същите разчленено по видове и предназначение, при което може да се възприеме прокараното подразделение в балансовата схема за колхозите, а именно:семена и посадъчен материал, фураж, купени строителни материали, малоценен и малотраен инвентар (дребен земеделски инвентар), не селскостопански изделия от страничните предприятия, към които да се прибави още: торове и препарати, горивни и смазочни материали, запасни части и други материали. Тук може да се приложи и по-друго разчленение  на материалите с оглед на една по-голяма целесъобразност и съответно с обема и назначението .на отделните материали. Що се касае до дребния малоценен и малотраен земеделски инвентар, то правилно е в баланса същият да бъде поставен в групата на основните средства, макар и отчитането му от гледна точка на по-голяма целесъобразност за сега да става в с/ка 36 Произведения и материали. За препоръчване е перото дебитори да бъде разложено в подпера на съставните си чисти: подотчетни лица, кооператори - за задълженията им към ТКЗС извън взаимоотношенията им във връзка с трудодните и рентата, външни лица и учреждения и служебни лица. Перото кооператори обхваща задълженията на кооператорите във връзка с трудодните и рентата, като например надвзети натурални и парични аванси. Перото банки трябва да бъде показано в съответните си части, т. е. с означение на отделните влогове.

Четвъртата група в актива се образува от корективните пера. Като корективно перо в актива може да се посочи паричната партида на неделимия фонд, какъвто случай ще имаме при набавяне на основни средства на по голяма стойност, отколкото е сумата на наличните парични средства за сметка на неделимия фонд. Такова перо ще бъдат и разноските за следващи години, ако подобен случай може да намери приложение в ТКЗС, т. е. ако имаме предплащане на разноски. В типовия баланс за ТКЗС няма предвидени корективни пера.

Най-после и групата на статистическите пера трябва да бъде показана детайлирано, като се посочат по отделно: чуждите имущества намиращи се в ТКЗС за използуване или съхраняване (машини от МТС, разни материали от РКС, произведения на кооператорите за продажба чрез ТКЗС и др.), имуществата на ТКЗС намиращи се другаде за използване или съхраняване (МТС в гр. Сталин за предадените й машини за използуване, БНБ за облигации от 1945 г. на съхранение й др.), условните вземания на ТКЗС по какъвто и да било повод, земите за кооперативно стопанисване, трайните насаждения за кооперативно стопанисване и вложените трудодни. В типовия баланс понастоящем не са посочени съставните части на статистическите пера.

В следващите редове ще посочим как следва да се групират пасивните пера в баланса на ТКЗС. Поради това, че подреждането на групите в актива стана от по-мъчно към по лесно ликвидни средства, то пасивът следва да започне с по-бавно изискуемата група, а именно с групата на собствените средства. Тук спадат дяловият капитал и фондовете. Последните следва да бъдат посочени по отделно, като при всеки фонд се даде натуралното му и парично въплъщение. Това е излишно, когато фондът има само един вид въплъщение, което без друго се подразбира. За образец на детайлно посочване на собствените средства може да ни послужи дадената по-горе балансова схема за колхозите и особено подробното разлагане на неделимия фонд по произхода (източниците) на него-вите средства, който от своя страна е най-важния фонд в ТКЗС и в колхозите. В типовия баланс за кооперативните стопанства, без да е означена групата на основните средства, последните са дадени без каквото и да било детайлиране само с две пера: дялов капитал и фондове.

Втората група в пасива на баланса обхваща заетите средства. Това са дълговете на ТКЗС. Задълженията трябва да бъдат показани в три пера: към членовете на ТКЗС (кооператори), към разните лица и учреждения (кредитори) и към банките (банки). Задълженията към кооператорите следва да бъдат детайлирани в две под-пера: натурални дългове, произлизащи от разпределението на натуралните доходи и парични дългове, произлизащи от разпределението на паричните доходи, като наред с това се посочат и задълженията за текущата и за миналата година, както това е сторено в балансовата схема на колхозите. Задълженията към разните лица и учреждения следва да се посочат по категории на последните, а също така дали са в натурална или парична форма. За образец в това отношение може да послужи направеното разчленение на задълженията към разните учреждения и лица в балансовата схема за колхозите, към които обаче там са включени и заемите от банките. Дълговете към банките трябва да се посочат съобразно с целевото назначение на получените заеми, като заеми за капиталовложения, за оборотни средства, като тези пера могат да се посочат още и в съставните си части: за строежи, за машини, за добитък, за семена и торове, за други оборотни средства и т. н. В типовия баланс за ТКЗС дълговете са изразени без каквото и да било разчленение с перата: кредитори, кооператори и банки.

Третата група в пасива се образува от корективните пера. Като пасивно корективно перо може да се посочи изхабяването на основните средства, в случай че ТКЗС преминат към амортизиране на основните си имущества. Могат да се създадат и други корективни пера, които са предвидени в другите типови балансови схеми у нас, в зависимост от възможността те да намерят приложение в трудово-кооперативните земеделски стопанства. В типовия баланс за ТКЗС няма предвидени пера, които да принадлежат към групата на корективните.

Четвъртата група в пасива следва да бъде групата на статистическите пера, която по съдържание и обем се намира в пълна зависимост и връзка от същата група в актива. Пасивните статистически пера се разчленяват съобразно с характера и съдържанието на последните, като чуждите имущества, които ТКЗС използува или съхранява, се означават по произход (МТС за предадените ни за използуване земеделски машини, РКС за предадения ни амбалаж и съдове, кооператорите за предадения ни ориз за обща продажба и др.), докато дадените от ТКЗС имущества другаде се означават по вид и местонахождение (облигации от 1945 год. на съхранение в БНБ, инвентар за ползуване от МТС и др.). В отделно перо, общо или по видове, се посочват и условните задължения на ТКЗС възникнали по какъвто и да било повод. Всички споменати до сега пасивни статистически пера се обединяват в едно общо перо под името Разна пасивни статистически пера, на което по съдържание отговаря общото перо в актива Разни активни статистически пера. Като самостоятелни пера в пасива по-нататък се посочват перата: вложители на земи за кооперативно стопанисване, вложители на трайни насаждения за кооперативно стопанисване и вложители на трудодни, от чиито наименования се вижда и самото им съдържание. В типовия баланс за ТКЗС не са означени съставните части на групата за статистическите пера в пасива.

От дадените обяснения се вижда, че схемата за типовия баланс на ТКЗС не е пълначи рационално устроена при сравнението й със схемите за другите стопански предприятия. Не само че перата в актива и пасива не са групирани, но са показани още и недостатъчно детайлирани, а някои групи от пера или отделни такива изобщо липсват. Поради това и преустройството на тази схема по направление на групиране, попълване и детайлиране, според дадените по-горе пояснения, ще даде възможност да се отрази по-пълно и точно стопанската и социалната структура на трудовокооперативното земеделско стопанство, както и неговата дейност през съответната отчетна година. За да може да се направи необходимото сравнение, по-горе посочихме балансовата схема за колхозите. Тук ще дадем кратка характеристика на съдържанието на колхозния баланс.

За изпълнение на предвидените в устава задачи, колхозът се нуждае от съответните стопански средства. Последните се подразделят на различни видове в зависимост от ролята, която изпълняват в стопанската дейност на колхоза. Преди всичко колективното стопанско предприятие трябва да разполага с основни средства за производството, които представляват оръдия (средства) на труда в колхоза и към които се отнасят: земеделските машини и инвентар, транспортните средства, постройките, съоръженията на фермите и на страничните предприятия, работните и продуктивни животни, мелиоративните и иригационни съоръжения, както и плодовите насаждения. Колкото по-добре е обезпечено стопанството с оръдия за производство и колкото по-съвършени са те, толкова по-големи са и възможностите за пълното и всестранно използуване на разполагаемата земя и толкова в по-голям размер ще бъдат получените натурални и парични доходи и толкова по-високо ще бъде възнаграден труда на кооператорите. Други средства са производствените материали, към които спадат семената, фуража, строителните материали, препаратите, смазочните и горивни материали и др. В резултат на производството се получават редица продукти от растениевъдството и животновъдството, докато от страничните предприятия се добиват необходимите за земеделското производство изделия и дребен земеделски инвентар. В резултат на  стопанската дейност значителна част от продукцията се превръща в парични средства, като такива се получават още и срещу оказани услуги. Създават се и вземания, а не малка част от продукцията се влага отново в производството. Всички тези средства,които вземат участие в дейността на колективното стопанство и представляват въплъщение в определени имуществени форми, намират израз в актива на баланса. В дадения по-горе баланс на колхоза „Октомври" се вижда състава на неговите имущества, в които са вложени средствата му на 1 януари 1948 година, изразени в парично-стойностни величини, както и общата стойност на тези имущества. Активните пера в баланса не са групирани, а са изброени последователно, като някои от тях са показани в съставните си части. Те са подредени по реда на възникването им в колхоза, който ред по-горе пояснихме. На първо място са поставени основните производствени средства, посочени в съответните подгрупи. Перото за продуктите обхваща оставените произведения за продажба и за дораздаване на членовете. Особено внимание заслужава да се обърне на перото материали, което е показано в съставните му части и има твърде разнороден състав. Към паричните средства са отнесени и вноските за капиталовложения в Селскостопанската банка. Накрая са поставени разноските по незавършеното производство в страничните предприятия, по незавършеното строителство и тези по бъдещата реколта.

Поставя се обаче въпроса за произхода на тези средства, с които разполага колективното стопанство, и от къде те са се образували. Необходимите за дейността на колхоза средства първоначално са били създадени чрез обобществяване средствата на колхозниците съгласно чл. 4 от Примерния устав, като при влизане в колхоза колхозниците са длъжни да предадат всичкия си работен добитък, селско стопанския инвентар, запаса от семена, фуража, стопанските постройки и всички предприятия за преработване на земеделски продукти. Според чл. 10 на устава от Ли до г/2 от стойността на обобществените (внесените) производствени средства се зачислява към неделимия фонд, а останалата част от стойността на имуществото се зачислява като дялов капитал на колхозника. Размера на начисляването към неделимия фонд се установява по решение на общото събрание и представлява обществена колхозна собственост, която в никакъв случай не се връща обратно на колхозника. Зачислената част към дяловия капитал си остава собственост на съответния колхозник, но предадена в обществено ползуване, като при напущане той има право да получи обратно своя дялов капитал в пари. Предадените от колхозника семена и фураж се зачисляват към семенния, респ. към фуражния фонд. Освен това всеки колхозник е длъжен да внесе парична встъпителна вноска от 20 до 40 рубли за домакинството, която се зачислява към неделимия фонд и трябва да се използува за разширяване и укрепване на основните производствени средства в колхоза. При създаване на колхозите и в първите години на тяхното съществуване държавата, съобразно с плана за подпомагане на колхозното строителство, безвъзмездно е предала в тяхна собственост имуществото на бившите имения на помешчиците, както и конфискуваното такова от кулашките стопанства и страничните предприятия за преработване произведенията на селското стопанство. В отделни случаи, при неплодородие и други стихийни бедствия, държавата подпомага слабите и силно пострадали колхози, като им предава в пълна тяхна собственост дадените им по-рано взаимообразни средства. По този начин през организационния период на колхозите източници за създаване на средства са били вноските на самите колхозници и помощите от страна на държавата. Впоследствие обаче, в резултат на своята производствена дейност, колхозите са увеличили своите обществени богатства и са създали натрупвания. Увеличаването на собствените средства в колхозите и създаването на натрупвания в резултат на тяхната дейност става главно посредством четири източника, а именно: отчисления от натуралните доходи за стопански нужди, отчисления от паричните доходи за попълване на неделимия фонд, влагане на трудодни в строителство и за създаване на основни средства и от приплода и прираста на животните.

Разпределението на натуралните доходи в колхозите става съгласно чл. 11 на Примерния устав за се леко-стопанския ар-тел, както следва: а) за изпълнение на държавните доставки и връщане на получените взаимообразно семена, плащане в натура на МТС за извършената работа съгласно договора и 8а изпълнение на други договорни задължения в натура; б) отделяне на семена за посев и фураж за изхранване на добитъка за цяла година, както и отделяне в размер на 10 до 15% от годишната потребност за създаване на непрекосновен и ежегодно възобновим семенен и фуражен фонд, които ще послужат за застраховане против неурожай и евентуален недостиг; в) за създадения по решение на общото събрание фонд за подпомагане на инвалиди, старци, временно изгубили работоспособността си колхозници, нуждаещи се семейства на червеноармейци, за издръжка на детски ясли и сираци, и то не повече от 2% от общата (бруто) продукция; г) за продажба на произведения на държавата или на пазара, по размер, установен по решение на общото събрание; д) всичкия остатък от земеделски и скотовъдни продукти се разпределя между членовете на колхоза съобразно с вложените трудодни.

От тук се вижда, че при разпределение на натуралните доходи в колхоза една част от тези доходи остава за нуждите на общественото стопанство, като се заделят необходимите за предстоящия посев семена и фураж за едногодишно изхранване на добитъка, както и за подсигуряване срещу един възможен неурожай и по този начин се създават основните и застрахователни семенни и фуражни фондове. Заделят се също така и продукти, от които се образува специален фонд за подпомагане на колхозниците. Освен това по решение на партията и правителството с постановление от 1 август 1940 г. част от добитите зърнени храни се заделя и се причислява към продоволствения фонд, в размер установен по решение на общото събрание. С теза заделяния от натуралните доходи се създават, растат и натрупват собствените средства на колхозите. От натуралните доходи обаче не се правят заделяния в полза на неделимия фонд, както се прави у нас съгласно чл. 15 на Примерния устав.

Разпределението на паричните доходи в колхозите, които се образуват главно от продажба на продукцията, става според чл. 12 на Примерния устав на селско-стопанския артел по следния начин: а) за изплащане на държавата законно установените данъци, за изплащане на застраховките и паричните заеми по установения в плана ред; б) за разходи по текущото производство, като: текущ ремонт на основните производствени средства, лекуване на животните, борба с вредителите и т. н.; в) за покриване на административно-стопанските разноски на артела, и то в размер не повече от 2% от паричните доходи; г) отделят се средства за културни цели, като: подготовка на кадри за колхоза, детски ясли и площадки, радиофициране и др.; д) за попълване на неделимия фонд, от средствата на който ще се набавят селско стопанския инвентар и животните, ще се заплащат строителните материали и труда на привлечените от вън във връзка със строителството работници. Отчисленията за попълване на неделимия фонд възлизат за зърнопроизводителните райони от 12 до 15% и за районите с индустриални култури и животновъдство от 15 до 20% от паричните доходи на стопанството; е) остатъкът от наричайте доходи се разпределя между членовете на колхоза съобразно с вложените трудодни. От тук се вижда, че в резултат на разпределението на паричните доходи се образуват натрупвания в колхоза с определено целево назначение, с което се увеличават и растат собствените средства.

Третият източник за увеличение на собствените средства в колхоза представляват вложените от колхозниците трудодни в строеж на здания и съоръжения и в създаване на други основни производствени средства, или изобщо всички вложени трудодни, които влизат в себестойността на основните средства. С това и размерът на последните се увеличава. Ако например при създаването на основни средства са употребени купени от вън материали и са извършени и други парични разноски, то натрупването възлиза в размер на разликата между себестойността на основното средство и общата сума на употребените материали и другите парични разноски. Ако построената конюшня например се оценява на 20000 рубли и за нея са употребени набавени от вън материали и други парични разходи 15000 рубли, то натрупването в колхоза възлиза на 5000 рубли. Употребените при набавянето на основни средства материали от собственото производство представляват натрупване и увеличават неделимия фонд. Вложените в основни средства трудодни и материали собствено производство не влизат в състава на натуралните и парични доходи на колхоза, поради което се отнасят направо като увеличение на неделимия фонд и поради това образуват самостоятелен източник за натрупване на средства в колхоза и за увеличение обществените фондове на стопанството и то свръх предвидените в устава норми за отчисление от натуралните и парични доходи в полза на фондовете в колхоза. Във връзка с това ще отбележим, че в ТКЗС у нас вложените в основни средства трудодни и материали и произведения от собственото производство не се третират като натрупвания и не се причисляват направо към неделимия фонд, а се минават в увеличение на разпределяемите парични доходи на кооперативното стопанство.

Четвъртият източник за увеличение на собствените средства представлява прерастването на стадата. Стойността на стадата ежегодно се увеличава следствие добиването на нови животни (приплоди) и прираста на младите животни. Стойността на приплодите и на прираста не се включва в разпределяемия доход на колхоза, освен в случаите, когато млади животни се ликвидират и известна част от реализираната сума се включва в разпределяемия паричен доход на колхоза. По този начин, в резултат на прерастването на стадата в колхоза, подобно на строителството, се образуват допълнителни натрупвания на обществени средства, следствие на които се увеличават и неделимите фондове. У нас в ТКЗС стойността на приплодите и на прираста не се третира като натрупване, а като увеличение на разпределяемия натурален доход на стопанството. Като натрупване се третира само стойността на приплодите и прираста на младите животни, когато се оставят или са оставени за подновяване (ремонт) на основните стада, в който случай съответно се увеличава и неделимия фонд.

Произходът на средствата от собствените източници, които тук посочихме, е ясно изразен в пасива на дадения по-горе баланс на колхоза „Октомври" на 1 януари 1948 година, който започва с неделимия фонд, посочен в съставните му части, а след него следват: дяловия капитал, семенните и фуражни фондове, продоволствения фонд и натуралната и парична част на фонда за помощи и културни цели.

Снабдяването на колхоза със средства може да стане и по пътя на чуждите източници, от където се създават и заемните средства, т. е. дълговете на колхоза. Както собствените, така и заемните средства имат определено целево предназначение. Основният източник на заемни средства е държавата чрез нейната банкова система. Кредитирането на колхозите става от държавната банка и от селскостопанската банка. Първата кредитира колхозите във връзка с изпълнението на производствения план, а втората ги кредитира за капиталовложения. От това следва, че кредитите на Госбанк са краткосрочни, със срок до 12 месеца, и покриват сезонните нужди на колхоза, които не могат да бъдат покрити от текущите постъпления. Отпускането на кредитите става лимитирано в началото на всяко тримесечие, въз основа на данните от приходо-разходната сметка (бюджета) на колхоза, а погашението на заема става по определен план и при най-строго спазване на кредитната дисциплина от страна на колхоза. Последното обстоятелство е най-важното условие при съгласието на Госбанк да кредитира даден колхоз. При използуване на кредита за други цели Госбанк може да прекрати кредитирането и да поиска предсрочното връщане на използувания вече кредит. При пресрочвана на някои вноски нов ваем не се отпуща докато не се внесат пресрочените погасителни вноски. Банката изисква още щото всеки кредитиран колхоз да води правилно своето финансово стопанство, като влага свободните си парични средства на текуща сметка в Госбанк или в спестовната каса, съставя в срока приходо-разходната си сметка, системно да наблюдава нейното изпълнение и да не допуща закъснение (изоставане) в отчетността.

Кредитирането на колхозите за капиталовложения става от Сельхозбанк. Това дава възможност на всеки колхоз да осъществи запланираните през съответната година мероприятия в областта на капиталното строителство, които той в противен случай би осъществил в продължение на ред години. Вложените в капитално строителство средства увеличават стопанската мощ на колхоза, в резултат на което се увеличава размера на добитата продукция, а от тук и на паричните доходи, което от своя страна ще даде възможност на колхоза да изплати в следващите години сключените заеми. Кредити за капиталовложения се дават само когато собствените средства не са достатъчни, тъй като държавният кредит по правило допълва, но не замества собствените средства. Мероприятията за капиталовложения трябва да бъдат предвидени в производствения план и приходо-разходната сметка на колхоза, а да бъдат предвидени и в кредитния план на банката, като кредитирането става за строго определени цели и за такива мероприятия, които имат най-голямо значение за плановото развитие на народното стопанство. Кредитите за капиталовложения са дългосрочни и се отпущат в размер необходим за пълното завършване на мероприятието в предвидения срок, като погасяването им по правило става от доходите на същото мероприятие. По изключение кредитите могат да бъдат краткосрочни, при случаи на финансови затруднения по капиталовложенията от сезонен характер, в който случай погасяването на заема става през текущата година, и с оглед щото банката да употреби отново тези средства за предвидените в нейния план кредити за капиталовложения. Банката контролира целевото използуване на кредитите от страна на колхозите, като в противен случай тя прекратява кредитирането и поисква обратно дадените средства. Кредитирането и тук става при условие, че колхозът най-строго спазва финансовата дисциплина. Кредитирането на колхозите става и от разните учреждения и лица, в кръга на създадените стопански взаимоотношения с тях. Задълженията на колхоза тук могат да бъдат и в натурална форма. Особено място заемат задълженията към МТС и към трактористите, на които се плаща от колхоза по трудодни. Задълженията могат да бъдат още и към други стопански организации, към членове на колхоза и към разни лица.

Произходът на средствата от заемните източници, посочени по-горе също така са дадени в съставните си части в баланса на колхоза „Октомври" и представляват неговите задължения. Някои от последните са натурални задължения. Заедно с източниците на собствените средства те образуват съдържанието на пасивната страна на баланса.

От тук се вижда, че балансът представлява едно съпоставяне на произхода на средствата и тяхното целево назначение (пасива). С тяхното въплъщение (актива). Активът показва в какво са вложени средствата и техния вид, докато в пасива се означават източниците, от където са образувани средствата и целевото им предназначение. Поради това и двата вида на означение на средствата (актива и пасива) представляват нещо единно и цяло и образуват съдържанието на баланса като двустранно стойностно изражение на средствата с които в даден момент разполага стопанското предприятие. Значението на баланса е голямо, тъй като той дава пълна и ясна представа за финансовото положение на колхоза и съставлява основата на счетоводството. Освен това, поради органическата връзка между актива и пасива като съставни части на едно цяло, съществува пълна числена съгласуваност между източниците на средствата (пасива) и въплъщението на същите (актива) в колхоза, която намираме напълно системно и прекрасно изложена в споменатото вече съчинение на съветските автори Панин и Хмелев.

В сметкоплана за ТКЗС са предвидени 29 общи сметки, в които влизат осем сметки за статистически отчитания, като сметките за взети от дадената в Правилника обща номенклатура за сметките в главната книга. Сметките в сметкоплана не са групирани, а само подредени последователно по номерацията на общия сметкоплан. Съгласно § 36 от Правилника за прилагане закона за счетоводството, типовият сметкоплан за ТКЗС съдържа следните наименования на сметките в главната книга:

4. Недвижимости:

а) земи

б) сгради

11. Движимости:

а) селскостопански инвентар

б) мобили и обзавеждане

в) транспортни средства

12. Трайни вложения и насаждения

13. Продуктивни и работни животни

16. Строеж и доставка на основни средства (имоти)

17. Ликвидация на основни средства (имоти)

20. Ценни книжа и съучастия

36. Произведения и материали

37. Млади животни и животни за угояване

46. Банки

47. Каса

60. Дебитори и кредитори

72. Кооператори

76. Дялов капитал

78. Фондове

108. Общи управителни разноски

113. Продажби

122. Разноски за странични предприятия и преработки

123. Разноски за производството

124. Натурални доходи и тяхното разпределение

125. Парични доходи и тяхното разпределение

187. Разни активни статистически сметки

187/1. Земи за кооперативно стопанисване

187/2. Трайни насаждения за кооперативно стопанисване

187/3. Вложени трудодни

188. Разни пасивни статистически сметки

188/1. Вложители на земи за кооперативно стопанисване

188/2. Вложители на трайни насаждения за кооперативно стопанисване

188/3. Вложители на трудодни

Статистическите сметки с поредните числа под диагонал не са предвидени в правилника, но се употребяват в практиката, тъй като са предписани от ЦКС, под чието ведомство се намираха ТКЗС до края на 1949 година. Като характерни особености на този сметкоплан могат да се отбележат следните, които отразяват и особеностите на ТКЗС като устройствена форма на стопанска дейност и най-вече това, че кооператорите участвуват в разпределението на добитите в кооперативното стопанство през дадена отчетна година натурални и парични доходи. В сметкоплана липсват производствени сметки, макар и ТКЗС да са производствени стопанства, тъй като такива сметки не се водят, причините за което обяснихме по рано. Сметките под №№ 12, 13, 36, 37 са характерни за земеделските стопанства, тъй като отчитат присъщи на тези стопанства имущества. Характерни сметки за ТКЗС са и сметките под №№ 72, 76, 78, 122, 123, 124, 125, както и статистическите сметки 187/1, 187/2, 187/3, 188/1, 188/2 и 188/3, защото в своето съдържание те отразяват особеностите на ТКЗС като трудово-кооперативна форма на стопанско предприятие за добиване на селскостопански произведения. Най-характерните особености на ТКЗС са отразени в сметките за отчитане на натуралните и парични доходи и тяхното разпределение, както и в статистическите сметки с поредни числа под диагонал. Във връзка с това ще отбележим, че тук не можем да дадем освен тази обща характеристика за сметкоплана на ТКЗС, защото по-нататък всички сметки от сметкоплана ще бъдат подробно разгледани, разяснено тяхното съдържание и посочени особеностите им. Освен това трябва да се има предвид, че някои сметки по наименование или съдържание се срещат и в други предприятия, но в ТКЗС те показват съществени особености в едно или друго отношение. Това ще се забележи ясно при следващото им по-нататък разглеждане. Като такива сметки могат да се посочат сметките под номера 72, 76, 78, 108, 113, 122 и 123. В противовес на сметкоплановете за другите предприятия, сметките в този сметкоплан не са групирани по признаците на тяхното съдържание.

За да може да се направи сравнение на сметкоплана на ТКЗС с този на колхозите, по-долу посочваме последния с неговите главни сметки и подсметки (спомагателни сметки).

При сравнение на сметкоплана за ТКЗС с този за колхозите ще констатираме най-първо различие в тяхната структура, а по-нататък и в устройството на сметките по отношение на тяхното ориентиране към отчетните обекти. Сметкопланът за ТКЗС обхваща 29 сметки в главната книга, всяка от които, когато това е необходимо, се разпада на съставните си подсметки (спомагателни сметки) в съответната спомагателна книга, които са крайните счетоводни клетки в отчетността. Последните са групирани в отделни групи, което технически се постига чрез последователното подреждане на партидите, които спадат към дадена група, при което се отбелязва началото и края на групата. Освен това в заглавието на партидата се посочва и групата, към която принадлежи спомагателната сметка. Ако партидите се водят на картони и последните са систематизирани като картотека, то означаването (очертаването) на групите става посредством знаци - сигнали. Такова е структурното устройство на сметкоплана за ТКЗС.

Сметкопланът за колхозите в структурно отношение е по сложен. В него най-първо по-ярко са очертани синтетическите и аналитическите отчитания, респ. синтетичните и аналитични сметки. Синтетичните сметки отчитат обобщени (групирани) парично-стойностни величини във връзка с промените във въплъщението на средствата и източниците за тяхното образуване, както и операциите но изпълнението на плана. Същите се наричат още и главни или колективни сметки. Поради това, че синтетичните сметки не могат да се водят с необходимите за оперативното ръководене на стопанството подробности, то необходимо е освен тях да се водят още и аналитични сметки, в които се отбелязват всички подробности по отчетните обекти. Тези сметки се наричат още и спомагателни сметки. Записването на операциите в аналитичните сметки става най-подробно и с всички необходими за оперативното ръководство данни. Така например не е достатъчно да се знае само на каква стойност възлизат набавените, употребените и наличните семена, а е необходимо да се знае при тези случаи още количеството, цената и стойността на отделните видове семена - пшеница, ръж, ечемик, овес и др.; трябва да се знае още вида на разноските, дълговете на стопанството към отделните кредитори, отделните вземания на същото и т. н. Всички тези данни могат да се получат само от спомагателните (аналитичните) сметки. Всяка синтетична сметка се свързва със съответните на нея аналитични сметки, между които винаги има постоянна връзка. Последната се установява чрез оборотната ведомост за съответните аналитичните сметки, в която при необходимост се посочват и количествени данни. Оборотните ведомости имат не само контролно значение, но дават сведения за дейността на стопанството и за проверка изпълнението на  плана.

Сметкопланът за колхозите съдържа 20 главни сметки, повечето от които се разпадат на съответните подсметки (групирания), които възлизат общо на 66. Сметкопланът в частта му отнасяща се до главните сметки и подметките е утвърден с постановление на Совнаркома на СССР от 31 януари 1939 година, докато системата на аналитическите отчитания и типово установената връзка между сметките са утвърдени от М-вото на селското стопанство и от ЦСУ на държавния план на СССР. Подсметките в сметкоплана на колхозите представляват особена групировка на спомагателните сметки, при която последните се обединяват в еднородни по своето съдържание групи, характерни за дадената главна сметка. От дадения баланс за колхозите се вижда, че същият е построен в съответствие с данните на подсметките, които разлагат общите балансови пера на съставните им части. Така например главната с/ка М1 Основни производствени средства се разпада в спомагателната книга на редица отделни спомагателни сметки, всяка от които дава необходимите ш всекидневното ръководене на колхоза сведения за отделните видове производствени средства, като: коне, крави, волове, плугове-еднолемежни, плугове-двулемежни и т. н. С помощта на подсметките, т. е. групировката на спомагателните сметки, тези подробни данни се обединяват в по-едри групови подразделения, които характеризират съдържанието на главната сметка Основни производствени средства, като: работен добитък, продуктивен добитък, птици и пчели, селскостопански машини, оръдия и двигатели и т. н. Подсметката Работен добитък обединява спомагателните сметки: Работни коне. Волове, Мулета, Магарета и др., докато подсметката Продуктивен добитък, птици и тели, обединява спомагателните сметки: Крави, Свине-майки, Овце, Пчели и др. От тук се вижда, че сметкопланът на колхозите в структурно отношение е по-рязко очертан и съдържа три степени сметки: главни сметки, подсметки и спомагателни сметки, което безспорно ще му придава и една по-добра и по-стегната систематика.

Главни сметки

1. Основни средства на производството

2. Млади животни и животни

за угояване

3. Произведения и материали

4- Парични средства

5. Ценни книжа

6. Разплащане с членовете

на колхоза,

7. Разплащане с учрежденията и лицата

8. Неделим фонд и дялов капитал

9. Приплоди и прираст на животните

10. Фонд помощи и културни нужди

11. Разноски  за странични предприятия и преработка на продукцията

12. Разноски за строителство и основен ремонт

13. Разноски за  производството

14. Данъци, такси и застраховки

15. Общи управителни (административно-стопански) разноски

16. Държавни доставки и продажби (без добитъка)

17. Ликвидация на  основни производствени средства и добитък (възрастни и млади животни)

18. Натурални доходи и   тяхното разпределение

19. Парични доходи и тяхното разпределение

20. Отчитане на трудодни

Спомагателни сметни (подсметки)

1. Работни животни

2. Продуктивни животни, птици и пчели

3. Селскостопански машини, оръдия и двигатели

4. Инвентар и обзавеждане

5. Транспортни средства

6. Постройки, съоръжения и насаждения

1. Млади животни

2. Животни за угояване

1. Произведения (продукти)

2. Семена и посадъчни материали

3. Фураж и подстилка

4. Материали

5. Дребен инвентар

6. Изделия от страничните предприятия

1. Каса

2. Текущи сметки

3. Влог за капиталовложения

1. Разплащане по трудодните в натура

2. Разплащане по трудодните в пари

1. Разплащане в натура за извършени работи от МТС

2. Разплащане в пари за извършени работи от МТС

3. Разплащане с МТС по заплащане труда на трактористите в натура

4. Разплащане с МТС по заплащане   труда на трактористите в пари, над гарантирания минимум

5. Разплащане по заемите за капиталовложения

6. Разплащане по заемите за производствени нужди

7. Разплащане с организациите - доставчици

8. Разплащане с другите учреждения и лица

9. Разплащане с подотчетните лица

10. Разплащане по изработената заплата от наетите специалисти

1. Зачислени към неделимия фонд обобществено имущество и встъпителни вноски

2. Отчисления за неделимия фонд от доходите съгласно чл. 12 от Устава

3. Зачислени  стойности на приплода и прираста на животните

4. Натрупвания в строителство и продоволствени средства, добити за нуждите на колхоза

5. Безвъзмездно получено имущество и средства

6. Дялов капитал

7. Семенен фонд (основен и застрахователен)

8. Фуражен фонд (основен и застрахователен)

9. Продоволствен застрахователен фонд

1. Натурален

2. Паричен

1. Разноски за странични предприятия

2. Разноски за мероприятия по обслужване би-

та на колхозниците

3. Разноски по преработка на продукцията и

работа навън

1. Разноски за сметка на натуралните доходи

2. Разноски за сметка на паричните доходи

3. Разноски, които не се покриват от доходите

през текущата голина

1. Подоходен паричен данък

2. Други данъци и такси

3. Застрахователни премии

1. Държавни доставки и договори (контрактация)

2. Продажба на държавните доставчици и кооперации

3. Продажба на колхозния пазар

1. Ликвидация на основни производствени средства (без добитъка)

2. Продажба на работен добитък

3. Продажба на продуктивен добитък и заменяване с породисти животни

4. Продажба на добитък по режима на месоснабдяването

5. Продажба на добитък на държавните доставчици и кооперациите

6. Продажба на добитък на колхозния пазар

7. Клане на добитък

8. Други случаи на ликвидация на добитък

1. От полевъдството

2. От животновъдството

3. От страничните предприятия

4. От преработките

1. Парични доходи (по параграфи на бюджета)

2. Разпределение на паричните доходи

В резултат на тази систематика се получава малък брой главни сметки (20), което дава възможност книгата за главните сметки да се води във вид на таблица, подобно на дневник-главната книга при американската счетоводна форма. Трябва да отбележим, че в сметкоплана за ТКЗС групите от партиди в спомагателните книги по идея съответствуват на подсметките в сметкоплана за колхозите, но в някои случаи те имат по-друго устройствено съдържание.

Всяка главна сметка има постоянен номер, какъвто има и всяка подсметка. Номерата на подсметките към дадена главна сметка започват всяка от начало. Подсметките се означават с дроб, числителят на която показва номера на главната сметка, а знаменателят показва този на подсметката. Например подсметката Транспортни средства се означава а 1А. С цел да се съкрати и улесни счетоводната работа, вместо наименованията на сметките могат да се означават само техните номера.

Макар и да има различие в структурата на сметкоплана за ТКЗС и този за колхозите, общо взето те се покриват в основните си линии и изисквания. Разбира се, че в това отношение би могло да се постигне още по-плътно притягане. И двата сметкоплана имат най-тясна връзка с разчленението на перата в годишния баланс, като тази връзка е подчертана в сметкоплана за колхозите. По-значително различие между двата сметкоплана има при групирането на отчетните обекти и обхващането им в главните сметки и подсметките. Освен това, в сметкоплана за колхозите са употребени по подходящи названия за някои главни и спомагателни сметки. Доходите на колхоза се обхващат чрез главните сметки под номера 9, 18 и 19, а разноските се отчитат в пет главни сметки, № 11,12, 13, 14 и 16. Непосредствено отношение към отчитането на доходите има и сметка № 16, чрез която се контролира изпълнението на държавните доставки, плановата реализация на продукцията, а заедно с това се отчита и прехода на натуралните в парични доходи. Отделното отчитане и разпределение на натуралните и парични доходи има за последствие и отделното отчитане на натуралните и парични разноски, които се покриват в края на годината от съответния вид доходи. Особено значение има и с/ка № 17, която контролира и отчита през годината ликвидацията на основните средства и добитъка. В края на годината балансовата стойност на ликвидираните имущества се отнася в намаление на неделимия фонд, а реализираната стойност от същите - в увеличение на същия фонд. Спомагателните сметки към главните сметки № 16 и 17 се показват в оборотни ведомости със своите обороти, с които в края на годината се и приключват. Вместо в неделимия фонд, продажбата на някои от животните става за сметка на паричните доходи, по силата на съответните наредби или решения на общото събрание. Сметка № 20 отчита изработените в колхоза трудодни, и то едностранно. В първата графа на тази сметка се вписват всички изработени трудодни, а във втората се  отбелязва само броя на трудодните, вложени от трактористите. Количеството на вписаните в тази сметка трудодни трябва всякога да се равнява на общото количество трудодни, вписани в личните сметки на колхозниците. Следователно главната с/ка М 20 Отчитане на трудодните се води само количествено и поради това тя се явява изолирана от другите главни сметки. Трябва да споменем, че в сметкоплана за колхозите няма предвидени статистически сметки, каквито там не се и прилагат, освен отчитането на трудодните в главната с/ка № 20, която има съдържание на статистическо отчитане и характер на извън счетоводно такова. Отчитането на продажбите в ТКЗС става чрез с/ка 113, а в колхозите - в с/ка 16.

 

Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна кантора Крестън БулМар. Препоръчваме ви да прегледате също и изданието от 1950 год. Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия.

Може да ви бъде интересно също да прегледате:

Съдържание