Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна кантора Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна кантора > Счетоводна библиотека > Същност и значение на земеделските стопанства

Счетоводство и калкулации

Същност и значение на земеделските стопанства

Земеделските стопанства представляват такива стопански предприятия, които имат за цел произвеждане на необходимите за задоволяване на човешките потребности блага, чрез стопанското използуване на производителните природни сили, като: почвата, въздуха, слънцето, климата и др. Последните фактори имат особено значение при земеделското производство за добиване на продукти от растителен и животински произход, но те и в тази човешка дейност получават стопанско оползотворение само благодарение вложения от човека труд, който като първичен и основен фактор в производството поставя във връзка, зависимост и в пълна съгласуваност природните фактори и създава най-важната област от стопанската дейност на човека, каквато безспорно е земеделието. В тази най-важна стопанска дейност на човека става хармонично съчетание на отделните селско-стопански отрасли, като: полевъдство, животновъдство, градинарство, лозарство, цветарство и др., като се използуват най-рационално наличните природни и стопански условия. Дейността на земеделските стопанства, в отличие от всички други стопански предприятия, е поставена в най-голяма близост с природата и нейните условия, при което природните фактори образуват основата, върху която се създава, организира и развива всяко земеделско стопанство. Последното обстоятелство има за последствие щото протичането на всяка селскостопанска дейност изобщо да се обуславя и да се намира в пълна зависимост от наличните природни условия, които допринасят в най-голяма степен за нейния успех или неуспех. Но и тук трябва да споменем за творческата роля на човешкия труд, който, въоръжен с постиженията на науката, не само че съгласува и използува най-целесъобразно природните дадености, но с редица творчески мероприятия отслабва или пък напълно избягва техните неблагоприятни и вредни въздействия върху дейността на земеделското стопанство. От тук се вижда, че поради своята особена материално организационна основа, земеделското стопанство представлява особен род стопанско предприятие, коренно и рязко различаващо се от другите стопански единици, което организира, планира и провежда своята дейност под напора и въздействието на производителните природни сили, които човекът обуздава, съгласува и впряга в стопанско използуване за производството на най-необходимите за задоволяване на неговите потребности блага.

Земеделско-стопанската дейност, осъществяваща се в земеделските стопанства, има огромно значение и се явява най-главната предпоставка в живота на човека, в устройството на обществото и в материалния и духовен ръст на всеки народ. Земеделските стопанства добиват особено значение в светлината на обстоятелството, че те се занимават с произвеждането на най насъщните за живота на човека блага, които той непосредствено консумира или употребява, за да живее, или пък използува за създаването на други необходими нему стопански деятелности. Не може да се каже, че другите стопански предприятия, като промишлените, банковите, търговските и др. са от такова естество, че обществото в своето развитие може да се лиши от тях, тъй като те, в отношение към земеделските стопанства и помежду си, се намират в положението на комплементарни институции, които едно без друго не могат да съществуват, без да се разруши, или най-малко наруши в по-слаба или в по-силна степен хармоничното развитие на стопанския живот в дадена народностна общност. Но ако все пак предприятията от отделните стопански отрасли трябва да се подредят по своето значение, то земеделските стопанства следва да се поставят на първо място, поради изтъкнатите по горе съображения.

Наред с това, че в земеделските стопанства се добиват необходимите за съществуването на човека консумативни блага, то същите изпъкват на преден план със своето огромно значение за стопанското развитие на народите още и поради обстоятелството, че продукцията на тяхното производство служи за основа на редица други стопански отрасли, или пък образува важна съставна част от съдържанието на тяхната дейност. Така например редица браншове от индустрията получават своите основни или спомагателни материали от земеделското производство и поради това се намират в пълна зависимост от него, като хранителната, химическата, текстилната, захарната, кожарската индустрия и др. Тук трябва да отбележим, че по-голямата част от промишлените предприятия обуславят своята дейност напълно или отчасти от произведенията на земеделието, от което следва, че последното служи за основа при индустриалното израстване на отделните страни, освен в случаите, когато естествените условия в дадена страна предопределят едно индустриално развитие въз основа на добитите от неорганическата природа продукти. Една пълна и тотална индустриализация е възможна обаче само когато тя се базира на продукцията от земеделието, от където редица браншове на индустрията ще черпят необходимите им суровини. Подобно тотално използуване на природните богатства ще създаде здрава промишленост, а наред с това и здраво стопанство, което ще издигне на голяма висота материалното благосъстояние на дадена страна, чрез използуване на всички производителни сили, чрез увеличение обема на промишленото производство и подобряване на неговото качество, в резултат на което ще се достигне всестранно и пълно задоволяване потребностите на населението. Тук трябва особено да подчертаем, че само социалистическата държава, където средствата за производство са обществена собственост и стопанската дейност се организира и провежда планово и съобразно интересите на обществото, е в състояние да мобилизира и тотално да използува всички производителни сили, да впрегне и най-рационално да оползотвори всички производствени възможности за повишаване и подобряване жизненото ниво на народа. Само социалистическата държава е в състояние да постави в пълна съгласуваност и в определена организационна зависимост отделните стопански отрасли, с което ще се осигури хармоничното развитие на стопанския живот в дадена страна и ще се подобри нейната икономическа структура. Тъй като използуването на всички производствени възможности и хармоничното развитие на отделните стопански отрасли е основна задача в плановото социалистическо стопанство, то земеделието представлява гръбнака на социалистическата икономика, защото то играе ролята на свързващо звено между другите стопански отрасли и ще даде облика на стопанската структура на социалистическата държава. От тук следва, че и земеделските стопанства в социалистическата държава заемат много важно място и са предмет на особено внимание от страна на последната.

В капиталистическите страни земеделските стопанства носят отпечатъка на характерните особености на самата капиталистическа стопанска система и на основните стимули в нейното развитие. Те се организират и развиват стихийно и безпланово, без да координират своята дейност с тази на други стопански предприятия и с интересите на обществото. Наистина, че и капиталистическото стопанско предприятие очертава своята дейност за през едно по близко или по-далечно бъдеще, и то в отделни сектори или изцяло, но това планиране се прави изолирано, само за себе си и без да се свързва дейността на даденото предприятие с изпълнението на един цялостен народностопански план, който отразява целите на една политика в стопанското развитие на дадена страна и който съгласува дейността на стопанските предприятия от различните стопански отрасли, както и на тези от една и съща отрасъл. В социалистическата държава всяко стопанско предприятие получава своя дял при изпълнението на общия народностопански план и последният се явява обединяващо звено между отделните стопанства, докато при стопанската система на капитализма предприятията ориентират своята дейност изключително към преследване и постигане на свои собствени и себични цели, като реализиране на по-големи стокообороти, заемане на по-добри пазарни позиции, отстраняване на конкурентните предприятия и създаване на монополно положение и всичко това се прави с цел да се реализира колкото се може по-голяма печалба, която е основният стимул в предприятията на капиталистическата стопанска система.

Развитието и дейността на земеделските стопанства в капиталистическите страни се подчинява на принципа за достигане на най-голяма доходност, т. е. печалба, но във връзка с това трябва да подчертаем, че земеделското стопанство, поради своите производствени особености и най-вече поради бавното обръщение на капитала, притежава по-ограничени възможности за печалба, то е сравнително и общо взето по-малко доходно и поради това не е много примамлив обект на капиталистите - дълго време то е останало извън сферата на крупните капиталовложения. От тук идва и относително малкият брой едри земеделски стопанства в капиталистическите страни с ясно капиталистически оттенък, макар и експлоатирането на земята в тези стопанства в някои страни да става напълно с механически основни средства, т. е. машинно, или пък по интензивен начин.

При капитализма земеделските стопанства следват присъщите на капиталистическото производство тенденции на развитие, поради което и явленията, които се наблюдават в основните линии на капиталистическото земеделие, представляват частични проявления на един общ процес. В земеделското стопанство на много капиталистически страни е на лице все по-силното разделение на труда, използуването на земеделски машини и прибягването до използуване на постоянен наемен труд от постепенно създаващата се маса от наемни земеделски работници. Процесът обаче на уедряване и механизиране на земеделските стопанства при капитализма и насищането им с капитали и изобщо процесът на тяхното интензифициране е един сравнително бавен и мъчителен процес, в резултат на което с много бавен темп става концентрирането на капиталите в земеделското стопанство. Поради това, всеобщо явление е щото земеделското стопанство в капиталистическите страни да има дребно-собственически характер, отделните стопанства се отличават със своята раздробеност и маломерност и с екстензивно обработване на земята със сравнително примитивни технически средства и без прилагане на научните постижения в областта на земеделието. А доколкото съществуват екстензивни едри земеделски стопанства, то те прилагат полумашинно обработване на земята с преобладаващо сезонно използуване в значителен размер на наемен труд, който е решаващия фактор в тяхната дейност. Раздробеността на земеделските стопанства е причина щото много от тях да имат предимно консумативен характер, като доставят необходимите средства за съществуване на заетите в тях работни сили и техните семейства, каквото е състоянието на земеделските стопанства например у нас. А наред с това те имат и редица други недъзи, които ги правят твърде нестабилни като стопански единици.

До в септември земеделските стопанства у нас се характеризираха с горепосочените особеност^. Нещо повече от това, те представляват типичен пример на изостаналост и назадничавост, тъй като на земеделието у нас се гледаше като на второстепенен и малоценен отрасъл, на който държавната власт не обръщаше необходимото внимание, а наред с това и капиталистическите елементи навлязоха в нашето земеделско стопанство твърде късно. Нашето земеделско стопанство най-първо се отличава със своята дребна поземлена собственост, с преобладание на собствената земя, което е негова основна черта, при което земята е разпокъсана на малки парцели, пръснати из цялото землище. В по-голямата си част земеделските стопанства имат лоша организация и в тях преобладава екстензивното обработване на земята за добиване предимно на зърнени храни, от които се реализират твърде ниски добиви. Техниката на обработването е на много ниско ниво, наред с което и скотовъдството е твърде примитивно. Научните постижения в областта на земеделието не се прилагат на широко в практиката на нашите земеделски стопанства, наред с което същите не са се съоръжили със средства да противостоят на неблагоприятните природни условия, бедствията и стихиите. Стоковата продукция на нашето земеделие е много ниска и недостатъчна. И най-после то е пренаселено и съществува в него скрита безработица, която се изразява в това, че не всички хора, които намират препитание в земеделското стопанство, могат напълно да пласират своите трудови сили в същото. Обикновено явление е щото нашите земеделски стопани, или членове от техните семейства, да упражняват най-различни занаяти, или пък в мъртвия или полумъртъв сезон на земеделското стопанство да стават наемни работници. В резултат на всичко това нашите земеделски стопанства общо взето се отличават с голямата си примитивност. Окаяното положение за нашия земеделски стопанин и оскъдните възможности на неговото стопанство много сполучливо са изразени в следната характеристика: „Известно е на всички трудолюбието на българските селяни и неимоверно големите усилия, които те полагат за стопанисване на своята земя. Не познаваме друг производствен отрасъл от народното стопанство, където да се блага толкова много и такъв непосилен труд, както в селското. Тези усилия на селските стопани обаче обикновено не се увенчават с успех. Ако има някакви резултати, то те са съвсем незначителни и далеч не съответствуват на разходваните за това сили и средства. Селскостопанският труд си остава все така слабо производителен, поради което и доходите на селските стопани са много ниски. Няма съмнение, че основната причина за това лежи в примитивната организация на нашето дребно селското стопанство. Трудът в него не може да бъде никога достатъчно производителен, въпреки наличността на един безспорен стимул за това - личният интерес и почин на селския стопанин, с който обикновено най-много се спекулира, когато се изтъкват предимствата на частното селско стопанство.

Социалистическата държава има съвсем друго схващане за земеделието като стопанска отрасъл и съвсем друго отношение към земеделското стопанско предприятие. В социалистическата  икономика земеделието играе ръководна роля не само затова, защото то произвежда такива блага, без които съществуването на човека е невъзможно, но още и поради това, че то се явява свързващ отрасъл който позволява да се осъществи хармоничното развитие на стопанството в социалистическата държава, тъй като много други стопански браншове дължат своето съществуване благодарение продукцията на земеделието. Съгласуваността на отделните отрасли, от друга страна, осигурява плановото развитие на икономиката в една държава, а ние знаем, че плановото начало е основата на икономиката в социалистическата държава и изобщо в страните  на социализма.

Голямото значение, което се отдава на земеделието в социалистическото стопанство е причина, щото във всички социалистически страни да се преминава към основно преустройство на земеделското стопанство, като се изнамират и нови устройствени форми за земеделските предприятия, които ще дадат възможност да се разгърнат творческите сили на страната в областта на земеделието. Устройствените форми на земеделските стопанства в капиталистическите страни са съвсем неподходящи за социалистическото строителство, тъй като те представляват закостенели форми на земеделски стопански единици и поради това не могат да се вградят в структурата на социалистическата икономика и в провеждането на плановото начало в стопанството. По същата причина те не са в състояние да изпълнят изискванията на общия стопански план, както и да се преустроят на социалистически основи. За пример на социалистическо преустройство в областта на земеделието ще вземем първата страна на социализма - Съветския съюз, чийто опит и в това отношение служи за пример на подражание от всички други страни, които са тръгнали по същия път.

Социалистическата икономика изисква най напред да се изостави частната индивидуална форма на земеделски стопанства ида се премине към обществената, т. е. да се приеме системата на държавните и кооперативни земеделски стопанства, като едновременно с това последните се уедрят. Това ще даде най-добра възможност да се машинизира земеделието и земеделско-стопанската дейност да се постави на научни основи, което ще има за резултат снижаване себестойността и увеличение добива на селско-стопанските произведения, подобряване на техните качества, осигуряване на по-стабилен урожай, по-добро предпазване на земеделските култури от някои природни стихии и бедствия и др. По този начин ще се създадат стабилни и жизнеспособни земеделски стопанства, които ще образуват основата на социалистическата икономика, защото разпокъсаните и дребни индивидуални земеделски стопанства с примитивна техника ще се заместят с едри образцови държавни и колективни стопански единици с високо развита машинна техника. Преустройството на земеделието в СССР е осъществено чрез създаване на големи земеделски стопанства - совхози (държавни земеделски стопанства) и колхози (колективни земеделски стопанства), към които се прибавят и създадените държавни машинно-тракторни станции (МТС), за да подпомагат тези стопанства в тяхната дейност. В резултат на това преустройство СССР днес е страната с най-едро земеделие, където се прилагат най-новите агротехнически мероприятия и внедрява широка механизация на земеделската дейност, където се получават високи и постоянни добиви и където земеделските стопанства добиват облик на индустриални предприятия. Особено челно място заемат колхозите, които към 1938 година са обединявали 93-6% от земеделските стопанства. В началото на 1941 година в СССР е имало 292400 колхоза, 3961 совхоза и 6358 машинно-тракторни станции. Докато преди революцията 12% от общата продукция на житото са давали помешчиците, 38% - кулаците и 50% - средните и бедни селяни, то към 1938 година 90.3% от всичкото производство са давали колхозите, 9.2% - совхозите и 0.5% - единичните селски стопанства. В царска Русия 21.6% от предназначеното за продажба жито е идвало от помешчиците, 50% - от кулаците и 28.4% - от средните и бедни селяни, докато в 1938/39 година 88.88% от житото за продажба е идвало от колхозите, 11% - от совхозите и само 0.12% от едноличните селски стопанства.

Отношението на народната власт у нас след 9 септември към проблемите на нашето земеделие е същото, както и това на СССР, чийто богат опит в това направление ние на широко използуваме. Следствие на това правителството прокара и продължава да прокарва редица мерки в областта на земеделието, които целят неговото постепенно преустрояване на социалистическа основа и вмъкването му в орбитата на плановото стопанство, за да бъде в състояние да отговори на изискванията на социалистическото строителство. Главните задачи, които се поставят в това отношение пред нашето земеделие, се състоят в осигуряване на колкото е възможно повече суровини за индустрията, да се осигури изхранването на народа, да се увеличи стоковата продукция в земеделските стопанства и с това да се осигури известен износ на земеделски произведения, да се облекчи тежкия и непосилен труд на нашето селячество, да се увеличи доходността от земеделската дейност. Обработваемата площ в царска Русия е била 367.2 милиона хектара, от които 152.5 милиона хектара, или 41% от общото количество на земята са владеели помешчиците, царската фамилия и манастирите, а останалите 214.7 милиона хектара са съставлявали така наречените селски земи. От селските земеделски стопанства: 65.6 са били в ръцете на така наречените бедняци, 20% - в ръцете на средняците и 15%,  в ръцете на кулаците, като 30% от селските семейства не са имали коне и 34% не са имали земеделски инвентар, а 15% т тях не са сеяли и не са произвеждали.

За периода от 1900 - 1904 година средният добив на зърнени храни е възлизал на 70 кг  от декар, а за този от 1905-1909 година на 66 кг  от декар.

Около 81% от всичкия доход на земеделските стопанства в 27 губернии е снижи себестойността на селскостопанските произведения чрез намаление на разноските, които достигаха до 40% от неговия брутен доход. Тези задачи могат да се изпълнят само чрез уедряването, машинизирането и рационалното организиране на земеделските стопанства и чрез обличане на същите в нови устройствени форми, като държавни и колективни такива. „Мнозина смятат, че производителността на селскостопанския труд може да се повдигне преди всичко чрез увеличаване агротехническите знания на селските стопани - чрез земеделска просвета. Доскоро политиката на държавата по отношение подобрението на земеделието у нас се свеждаше предимно до просвещаване на селяните, без да се измени с нищо обстановката, при която се влага селско-стопанския труд. Изпуска се из предвид, че селското стопанство представлява един жив организъм, който се развива, преминава различни етапи и стига до едно положение, от където повече не може да еволюира чрез внасяне обикновени подобрения в съществуващата организация. За да може да съществува по-нататък и да се развива, неизбежно се налага коренно преустройство в неговата структура. То трябва да премине в една по-съвършена форма, която да отговаря на степента на развитие в техниката и икономиката на страната и в света изобщо. Технико-икономическото равнище на живота днес изисква нова производствена техника в селското стопанство. За да се издигне на подобаващо ниво неговата производителност, селскостопанският труд трябва да бъде съоръжен с нови по-съвършени технически средства. В селското стопанство се налага вече да се работи с машини и редица други технически съоръжения, да се употребяват изкуствени торове, да се напояват културите при засушаване, да се въведат подходящи сеитбообороти и нови по-културни сортове и раси, да се прилага нова агротехника, която ще направи производствения процес по-малко зависим от случайните явления на природата и т. н. Пред селското стопанство значи стоят такива важни задачи, които то не е в състояние да разреши при досегашната му устройствена форма. Това налага то да приеме друга по-съвършена форма, при която горните неотложни задачи ще могат да бъдат разрешени. Поради това и нашата страна тръгна по пътя на създаване образцови държавни земеделски стопанства с висока машинна техника, както в СССР, които да играят ръководна роля в нашето земеделие, чрез произвеждане на сортови зърнени храни и отглеждане на породисти животни и изобщо на подобрени селско-стопански произведения, с които да снабдяват другите земеделски стопанства и най-вече трудовите кооперативни земеделски стопанства. По този начин те се явяват като опитни земеделски станции. Но най-голямата тежест в преустройството на нашето земеделие пада върху трудовите кооперативни земеделски стопанства, които според петгодишния народностопански план се предвижда да станат високо доминираща форма на земеделски стопански предприятия, каквото положение те имат и в СССР, видно от дадените по-горе сведения. И те са едри земеделски стопанства, чието устройство и производство се поставят на научни основи. Трудовите кооперативни земеделски стопанства ще дадат съдържанието на нашата земеделска икономика.

Това са двете нови устройствени форми на селското стопанство, при които за селско стопанския труд се създава съвършено друга производствена обстановка. Благодарение употребата на трактора, тракторния култиватор, тракторната редосеялка, окопвачката, комбайна и редица други технически съоръжения, трудът в земеделското стопанство става многократно по-производителен. Наред с това и събирането на земята в големи блокове, правилното редуване на културите и хармоничното развитие на производствените отрасли (полевъдство, скотовъдство, странични предприятия и др.) допринасят също така да се увеличи многократно производителността на труда.

Освен разгледаните две форми на земеделски стопанства (ДЗС и ТКЗС), се създават и помощни на тях машинно-тракторни станции, които представляват мощни държавни предприятия с предназначение срещу заплащане да извършват с най-модерна машинна техника основните и по-главни земеделски работи на държавните, трудово-кооперативните и частни земеделски стопанства. Машинно-тракторните станции се обзавеждат с най-нови и модерни земеделски машини и оръдия, като трактори, комбайни, жетварки, вършачки, семечистачни, сеялки, култиватори и др., поради което се явяват като източници на енергия при механизиране на земеделските стопанства. На машинно-тракторните станции се отрежда да играят огромна роля в социалистическото преустройство на нашето земеделие и в стабилизирането и рационализирането на държавните и трудово-кооперативните земеделски стопанства. Те имат предназначение да обслужват цялостно земеделското стопанство с едри земеделски машини на договорни начала с главната цел да се облекчи труда на земеделските работници, да се повиши добива и да се снижи себестойността на селскостопанската продукция. А за поддържането на своя машинен парк МТС организират в голям мащаб собствени ремонтни работилници и вербуват необходимите за това специални технически кадри.

С оглед преустройството на нашето земеделие се налага да се обсъди с особено внимание въпроса за районизирането на земеделското производство съобразно с наличните природни и стопански условия, с което мероприятие земеделските стопанства ще получат мощен тласък в своето развитие и дейността им ще се постави на още по научни основи, а земеделието като стопански отрасъл ще добие още по голямо значение в стопанската структура на нашата социалистическа родина. Тогава земеделските стопански предприятия ще се развиват още по-добре на принципа на разширеното възпроизводство, който е характерен за социалистическото стопанско предприятие.

Във връзка с всички този мероприятия за преустройство на нашето земеделие и даване съвсем друг облик и съвсем други задачи на земеделските стопански предприятия трябва да отбележим, че в капиталистическите страни дребнособственическите стопанства имат предимно консумативен характер с много малко стоково производство.В противовес на това земеделските стопанства в социалистическата икономика се замислят като стопанства за стоково производство, наравно с индустриалните предприятия, успоредно с които те ще опазаряват своята продукция. По такъв начин земеделските стопански предприятия ще напуснат своята затвореност и ще планират производството си не за задоволяване на своите нужди, а преди всичко да доставят на държавата колкото се може по-голяма продукция на селскостопански произведения, т. е. да дадат повече стока. Социалистическото земеделско стопанство се характеризира именно с напълно стоковия си характер, в което отношение то се покрива напълно с промишлените предприятия. Стоковото производство е неотменима повеля за земеделското стопанство, за да се постави то в руслото на разширеното социалистическо възпроизводство и с това да се тласне напред стопанското развитие на тръгналата по пътя на социализма държава. „Нашата едра централизирана социалистическа индустрия се развива съгласно марксическата теория на разширеното възпроизводство, тъй като тя расте ежегодно по своя обем, има своите натрупвания и напредва с колосални крачки. Но нашата индустрия не изчерпва народното стопанство. Напротив, в нашето народно стопанство все още преобладава дребното селско стопанство. Може ли да се каже, че нашето дребно селско стопанство се развива по принципа на разширеното възпроизводство. Нашето дребно селско стопанство в по-голямата си част не само че не осъществява ежегодно разширено производство, но то не винаги има възможност да осъществява даже простото възпроизводство" - казва Сталин. Чрез дребното стопанство не може да се премахне нуждата - казваше Ленин. Поради това и уедряването на земеделските стопанства в Съветския съюз, насищането им с машинна техника и поставяне производството им на научни основи, освен другите задачи, има още за цел да направи същите стокови стопанства. С оглед на това обясними са и всички решителни мероприятия, които се предприемат у нас за преустройване на нашето земеделско стопанство с цел то да добие стоков характер и да служи като фундамент на нашата социалистическа икономика. С други думи това значи, че не може да се строи социализъм без социализиране на селското стопанство.

 

Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна кантора Крестън БулМар. Препоръчваме ви да прегледате също и изданието от 1950 год. Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия.

Може да ви бъде интересно също да прегледате:

Съдържание