Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна кантора Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна кантора > Счетоводна библиотека > Същност и задачи на земеделското счетоводство

Счетоводство и калкулации

Същност и задачи на земеделското счетоводство

С обосноваване на основните положения в счетоводството, на неговите принципи и с изясняване основния строеж на счетоводната система се занимава така не речената Теория на счетоводството или Обща теория на счетоводството. Поради това тя представлява основата на цялата счетоводна сграда и гръбначната част на групата с техническо-практически характер научни дисциплини, които имат за обект да обхванат и отразят дейността на стопанското предприятие с оглед на числено стойностното изразяване на активните и пасивни величини, както и промените, които настъпват в тях вследствие на стопанската дейност. За постигане на своите основни цели теорията на счетоводството изхожда от имуществения комплекс, с който разполага предприятието, и обхваща всички промени в съставните му части поради неговата дейност, а наред с това тя изхожда и от източниците за произхода на този комплекс, или от величините за неговото разпределение и предназначение. При обосноваване и изясняване строежа на систематичното счетоводство, теорията на счетоводството, изхождайки от методологически съображения, не се съобразява и не взема под внимание вида на предприятието и неговите особености, а засяга всеобщи категории, или в случаите, когато това е необходимо, онези подлежащи на отчитане категории във връзка с дейността на стопанските предприятия, които не са строго присъщи на определена категория предприятия, а се срещат в различни такива и поради това се явяват до известна степен като общи категории, или пък са от такова естество, че подхождат да бъдат привлечени за нуждите на теоретическото обосноваване в дадения случай. По този начин теорията на счетоводството за нуждите на своите съждения си служи преди всичко с общото в предприятията, а не с индивидуалното. Така например, тя не се занимава с отчитането на производствените процеси или на разноските в промишлените или в земеделските стопанства с отчитане на експлоатацията в транспортните стопанства, или с пласментите на банките, или с въплъщението на резервите в застрахователните предприятия и т. н., но се занимава със строежа на баланса, с инвентара, с отчитането на стоките, на материалите, на ценните книжа и съучастията, на основните средства, с произхода, функциите и класификацията на сметките, с основните и спомагателни книги и тяхното устройство и т. н.,  което е ясно, че представляват или всеобщи, или с по-широко значение категории, които се срещат в много по-широк кръг от предприятия. В това отношение общата теория на счетоводството има много тесен контакт и покрива почти напълно отчетните категории на търговското предприятие в неговия всеобщ, т. е. универсален вид, тъй като те се срещат в предприятията и от други стопански отрасли. Но в обсега на общата теория на счетоводството влизат преди всичко всички отчетни категории с всеобщо значение, към които спадат и основните въпроси, свързани със същността на систематичното счетоводство.

Като надстройка над общата теория на счетоводството се появяват специални части на счетоводството,  или така наречените специални счетоводства, които съществуват като самостоятелни клонове и независимо от нея, в същото време в най-голяма  свързаност с нея и заедно образуват групата на счетоводните дисциплини. В СССР специалните счетоводства се наричат още и отраслови счетоводства, поради обстоятелството, че всяко едно от тях се отнася до предприятия от определена стопанска отрасъл.

За правилното изясняване на отношенията между отделните счетоводни дисциплини, трябва да подчертаем, че не трябва да се смята, какво теорията на счетоводството се разделя на клонове, които образуват специалните счетоводства, а правилно да се схване, че отрасловите счетоводства са нейна надстройка. Ако сравним групата счетоводни дисциплини с едно дърво, то основното стебло до разклонението представлява теорията на счетоводството, а отделните клонове, които Следват над него, представляват специалните или отраслови счетоводства. Като специални счетоводства можем да посочим: счетоводството на промишлените предприятия (индустриално и занаятчийско счетоводство или промишлено счетоводство), счетоводството на земеделските стопанства (земеделско счетоводство), счетоводството на банковите предприятия (банково счетоводство), счетоводството на търговските предприятия (търговско счетоводство), счетоводство на публично-правните тела - за отчитане дейността им като публично-правни институти, но не и стопанската им дейност и др. Може да имаме и други специални отраслови счетоводства, стига те да се отнасят до определен род предприятия с еднакви стопански особености. Следователно разчленението на специални счетоводства става с оглед на стопанската същност на предприятията, без да се вземат предвид с решаващо значение някакви други особености. Не можем да имаме например специални счетоводства като: счетоводство на държавните предприятия, счетоводство на кооперациите (кооперативно счетоводство), на едноличните частни стопанства, на събирателните дружества, на акционерните дружества и т. н., понеже с това се обединяват различни по своята стопанска същност предприятия с особености ь счетоводството на всяка категория, тъй като държавните предприятия например могат да бъдат от различни стопански отрасли, като: индустриални, земеделски,  търговски,  банкови и др. Така че центърът на тежестта при обособяване на специалните счетоводства пада изключително върху елементите от стопански характер, присъщи на предприятията от дадена отрасъл, които играят ролята на меродавен критерий.

Трябва да отбележим, че от своя страна специалните счетоводства, поради това че съответствуват на стопански отрасли които обединяват предприятия от различни браншове или пък нюанси, или пък поради съществени причини от друго естество, имат по-широк обсег и поради това могат да се разчленят на съставни части, при което се идва до една по-голяма специализираност в това отношение, идва се така да се каже до една монографичност. Така промишленото счетоводство може да се разчлени на индустриално и занаятчийско, а от своя страна първото да се разчлени по браншове или пък още по-детайлно, земеделското счетоводство може да се разчлени на счетоводство на ДЗС и на ТКЗС, или пък на счетоводство на полевъдни стопанства, на животновъдни ферми, на лозарски стопанства и пр., търговското счетоводство - по браншове и т. н., които не са самостоятелни, а представляват съставни части от съответното специално, отраслово, счетоводство. От тук произлиза и особеността, че всяко съставно счетоводство се отнася до конкретно определена група предприятия, а може даже и само до едно предприятие, следствие на което в последния случай се разглеждат въпроси, свързани с определена действителност и се стига до най-големия практицизъм в счетоводството, без да се засягат каквито и да било въпроси от по-всеобщ, отвлечен характер. Крайният предел на разчленение е достигането до счетоводството на индивидуалното стопанско предприятие, в който случай даденото счетоводство има характер на монография. Така можем да имаме счетоводство на фабриките за захар, или само на една определена фабрика за захар, на предачниците на памук, или само на една конкретна предачница, на ТКЗС, или само на едно определено ТКЗС, и т. н. Тук трябва да отбележим, че разчленението на земеделското счетоводство на счетоводство на ДЗС и такова на ТКЗС не почива на стопански мотиви, тъй като от това гледище двата вида земеделски стопански предприятия се покриват, а от съображения на особения социален строеж на ТКЗС който внася съществени особености в тяхното счетоводство. От тук се вижда до какви големи подробности може да се отиде в делението на специалните счетоводства, докато най-после се стигне до единичната стопанска клетка, т. е. до конкретното предприятие, което е крайния предел в това отношение. Строежът на групата от счетоводни дисциплини можем да оприличим с едно дърво, което има основно стъбло (теорията на счетоводството), след което започва разклонението и се образуват главните клони (специалните или отраслови счетоводства), от всеки главен клон излизат по-малки клонове (браншови счетоводства), които от своя страна се разчленяват на още по-малки клонки (разновидности на браншовите счетоводства) и т, н., докато се стигне до крайните части на дървото - листата, които съответствуват на счетоводствата в единичните стопански предприятия.

Трябва да обърнем внимание на една от най-съществените особености на специалните счетоводства, а именно, че те не се занимават с отчитането на конкретни единични предприятия, освен в случаите, когато единичното предприятие е единствения обект на даденото специално счетоводство. Групата от предприятия притежава общи признаци от съществен характер, който причиняват и съответното общо отражение върху тяхното счетоводство, въпреки че всяко от отделните предприятия да показва свои собствени особености и отличия. Общите характерни белези във всички предприятия от дадена стопанска отрасъл обуславят и съответните общи задачи и функции на счетоводството при всичките предприятия, което обстоятелство дава възможност да се развият и общите основни теоретически положения в счетоводството на тези предприятия. Тези общи задачи и функции на счетоводството за дадена група от стопански предприятия дава възможност да се създаде и съответното специално, отраслово, счетоводство, което има за предмет да даде теоретична обосновка на общите за отчетността на всички предприятия от дадената група въпроси, в който смисъл може да се говори и за принципи, за основни положения във всяко специално счетоводство. Изучаването на тези основни положения е предмет на теоретичната част от специалното счетоводство, докато третирането на конкретни въпроси от счетоводството на определено предприятие съставлява обект на неговата практическа част, която отразява практическата постановка в даденото предприятие. В този смисъл всяко специално счетоводство има теоретическа част и може да се говори за теория на специалното счетоводство, докато изучаването основния строеж на систематичното счетоводство, както видяхме, е предмет на общата теория на счетоводството, като думата обща се поставя за отличаване. В съдържанието, в обсега на специалното счетоводство има обаче и много практически елементи, тъй като при обуславяне и обясняване на някои основни положения се прибягва до примери, данни или съображения, свързани с някое отделно стопанско предприятие. Това обстоятелство обаче с нищо не уврежда на теоретичната част в специалното счетоводство.

Счетоводството на земеделските стопанства, или земеделското счетоводство, представлява едно от специалните или отраслови счетоводства. Поради това и общата характеристика, която направихме по-горе на специалните счетоводства, се отнася в основните си линии и до земеделското счетоводство. То е счетоводство на земеделските стопански предприятия и отразява техните особености, които по-рано посочихме. Системата от сметки, сметкоплана в земеделските стопанства, отразява стопанската и организационна структура на тези предприятия, както и тяхната социална природа. Тук трябва да отбележим, че докато в някои други стопански отрасли предприятията показват твърде значителни различия, земеделските предприятия, от гледище на стопанско-техническата си природа, образуват в повечето случаи хомогенен комплекс. Поради това и възможното разчленение на земеделското счетоводство по браншове е по просто, като специално тука има и съображения за разчленение от социално естество, за които по-рано споменахме.

Земеделското счетоводство трябва да обхване и отрази по най- рационален начин производствените процеси в земеделското стопанско предприятие, като държи сметка за техните особености. Всички отчитания тук трябва да се съгласуват в най-силна степен със същността на производството. Именно в това отношение трябва да се прояви особено внимание и умение, за да се постигне най-подходящото нагаждане на счетоводството към особеностите на производството. В земеделското производство имаме сравнително дълги и със сезонен характер производства, които в много случаи започват през едната година и завършват през следващата. Наред с това в този сектор счетоводството трябва да вземе в съображение изискванията на калкулациите и то по такъв начин, че да се създаде възможно най-тясна връзка с тях. Следователно, от производствената дейност на земеделското стопанство произтичат следните съществени особености, които изразяват и главните присъщи задачи на земеделското счетоводство, а именно: нагаждане счетоводството към организационната структура на земеделското стопанство, обхващане и отчитане по най-подходящ начин на производствените процеси и съгласуваност в най-силна степен с елементите на себестойността с оглед на калкулациите.

Не малко значение в устройството на сметкоплана има организационната структура на земеделското стопанско предприятие. Начина на набавяне необходимите материали, системата на тяхното съхраняване и разходване, начина на организиране труда и системата на неговото заплащане, оценката на готовата продукция и начина на нейната продажба, как се съхранява същата,технизирането на работите, разнообразието в основните средства и т. н., всичко това оказва своето влияние върху устройството и съдържанието на сметкоплана. В това отношение оказват влияние и изискванията спрямо приходите и разходите, или пък спрямо печалбите и загубите, с оглед на най-подходящото отчитане на същите причини и източници. Начина на финансиране земеделското стопанство, разпределението на доходите и изискванията към отчитане на собствените средства и на разноските, на свой ред се отразяват върху системата от сметки. Нуждите на плановото стопанство във връзка с изпълнението на плана, отчитането на плановите показатели и свързването им със счетоводството, както и планираното снижение на себестойността и елементите на последната и др. п. оказват също така своето въздействие върху системата от сметки. Не само тези, но и много други временни или по-трайни обстоятелства и изисквания трябва да се вземат в съображение при съставяне на сметкоплана в земеделското стопанско предприятие, за да може счетоводството да изпълни поставените му задачи. Организирането на отчетността по производството в земеделските стопанства се обуславя в голяма степен от неговите технологически особености. Селскостопанското производство е свързано с живата природа. Тук предметите на труда се подлагат чрез сравнително продължителни естествени процеси на физически, химически и физиологически изменения, които по правило не съвпадат по време с трудовия процес. В селското стопанство производственият процес през определен период от време продължава и тогава, когато трудовият процес съвсем или от части се е прекратил. Такъв е случая например при многогодишните треви или зимните посеви, когато полската работа по тези посеви е преустановена до следващата година, докато през същото време процесът на производството, т. е. развитието на растенията, естествено че продължава. Но същото нещо имаме и при едногодишните посеви, където трудовият процес не се свързва непрекъснато с производството, а противното на това обикновено намираме при много други предприятия Времетраенето на производствения процес в селското стопанство до известна степен зависи от природните условия. Технологическите особености на селското стопанство и своеобразието на неговия производствен цикъл оказват тук определено влияние при отчитане на разноските, на методите и сроковете за калкулиране себестойността на селскостопанската продукция. В отличие от индустриалните предприятия, където себестойността на непрекъснато излизащата от производството продукция се установява по правило ежемесечно, в земеделските стопанства себестойността на продукцията се определя едвам след изтичане на отчетната година, тъй като едвам тогава стават известни всички разноски. През течение на годината може да се установи себестойността само на отделните, земеделски работи, като извозване и разхвърляне на тора, докарване и разсейване на минералните торове, браносване, засяване, снегозапазването заради влагата, плевене и др.

Устройството на счетоводството в земеделските стопанства трябва да съгласува отчетните данни както със структурата на плана, за да се следи по най добър начин неговото изпълнение и във всеки момент да се установи степента на това изпълнение, така също и с изискванията за бързото, лесно и правилно определяне на себестойността, т. е. за съставяне на калкулациите. Степента и начина, по който счетоводството може да изпълни тези задачи, се явяват даже като критерий, доколкото то е добре организирано. Също така при предварителните или планови калкулации счетоводството играе не по-малка роля, тъй като в повечето случаи и в силна степен техните данни имат произхода си в счетоводството. В земеделските стопанства има обективна възможност за съгласуване в най-голяма степен на счетоводството с калкулациите, като последното най-пълно покрие изискванията във връзка със  установяване себестойността на продукцията, тъй като добиването на селскостопанските произведения обикновено има масов характер, а не индивидуален. Главната задача в случая е да се установят по счетоводен път разноските през времетраенето на произвеждането и количеството на продукцията. Поради сезонния характер на земеделското производство, счетоводството трябва да обхване производствения процес от гледище на времето с цел да се дойде до периодичното отчитане на разноските, които да бъдат отнесени към сметките, носители на разноските, или пряко, или пък по околен път. Поради цялостното обхващане на разноските през сезона на производството, счетоводството представлява синтетичната отчетност на разноските. Аналитичното разполагане на разноските се извършва при установяване на себестойността, като същите се подреждат по установената за тази цел схема.

Освен казаното до тук от по-специален характер относно земеделското счетоводство, ще споменем още, че общо взето и по същество то има същите задачи и изпълнява същата роля, както и счетоводството в другите стопански предприятия, а именно да обхване и отрази всички изменения в активите и пасивите на предприятието и да отчете резултатите по източници. Разбира се, тези задачи при земеделското стопанство се поставят на много по-широка основа, тъй като производственият характер на това стопанство разширява много обсега и задачите на счетоводството, макар и в горепосочените общи контури. За задачите на земеделското счетоводство във връзка с отчитането на плана и със себестойността, които са от особено голямо значение при социализма, споменахме по-рано. Накрая ще отбележим, че счетоводството на ТКЗС има някои много специални задачи, с оглед на особения социален строеж на тези стопанства, вследствие на което производствени сметки не се водят, а трябва да се обхванат натуралните и парични доходи на стопанството, които, след покриване на разноските и отделянията на фондовете, се разпределят между кооператорите съобразно с участието на земята и труда в тяхното реализиране.

В заключение, ще отбележим, че счетоводството в социалистическото стопанство има огромно значение както за отделното стопанско предприятие, така и за цялото народно стопанство, където отделните предприятия чрез общия народностопански план се свързват по такъв цялостен начин, че образуват едно органическо цяло. Вследствие на това пред него се поставят и конкретни важни задачи. Не по-малко значение счетоводството има в социалистическото земеделско стопанско предприятие още и поради това, че земеделието като отрасъл образува основата и ядката в социалистическата икономика. За да изпълни обаче поставените му цели, счетоводството в земеделското стопанство трябва да бъде поставено, организирано и ръководено на научна основа. То трябва да бъде в състояние да посочи правилно и точно с какви средства разполага стопанството и какви  са  неговите  задължения, какви стопански операции са извършени и се извършват и какъв е резултата от тях. Това трябва да знае всеки ръководител на едно социалистическо земеделско предприятие, не само за да дава необходимите разпореждания с оглед изпълнението на плана, но и за да контролира тяхното изпълнение. Счетоводството трябва да отчита циркулацията на средствата в земеделското стопанство, и то не толкова изцяло, колкото по вид на средствата, тъй като последните извършват не еднакъв по време и размери кръгооборот. То трябва да отчита производствените разноски и добитата в резултат на производствената дейност продукция, при което с цел да се установят себестойностите, отчитането трябва да се разчлени по производства, по отрасли, по култури и по видове и групи животни, за което е необходимо освен синтетични, но и цял ред от аналитични сметки, както и правилно документиране на стопанските операции. Понеже себестойността на продукцията в земеделското стопанство може да се установи едвам след изтичане на отчетната година, то наложително е счетоводството да дава данни за един ежедневен оперативен контрол на производствените разноски, като обезпечи през годината възможността за своевременното и правилно установяване себестойността на извършените земеделски работи, следи за размера на преките разноски по основните отрасли полевъдството и скотовъдството, наблюдава размера на разноските върху единица от общия брой на добитъка, осъществява постоянен контрол върху плановите норми на общопроизводствените и общоуправителните разноски, дава показателите за планираното снижение на себестойността и най-после в края на годината дава данни за точното изчисляване на себестойността на селскостопанската продукция. То трябва да обхване и отчете финансово-платежните отношения с държавата по предадените й селско-стопански произведения, с работниците и служещите, с доставчиците, с банката, с финансовите органи и др. въз основа на една точна документация на операциите и съответно широка система от аналитични сметки. Много важна задача на земеделското счетоводство се явява отчитането на продукцията, което трябва да бъде организирано по начин, който да предотврати загубите при прибирането, пречистването, вършитбата и превозването на реколтата, както и да обезпечи контрола над селскостопанските произведения при съхраняването в складовете и при използуването им съобразно плана. По нататък счетоводството трябва да отчете движението и използуването на социалистическата собственост - основните производствени средства, фуража, семената, продукцията и материалите, паричните средства и др., а да отчете и поверените от държавата фондове - основен, амортизационен и др., а в ТКЗС - дяловия капитал и фондовете. И накрая то трябва да отчете и печалбите и загубите от дейността на стопанството. В ТКЗС счетоводството има и някои специални задачи във връзка със социалната им природа и натуралните и парични доходи и тяхното разпределение между кооператорите, изработените трудодни и др. Понеже значителна част от тези задачи са отразени в производствено-финансовия план на земеделското стопанство, то в действителност счетоводството отчита изпълнението на плана и поради това се намира в най-голяма близост с него. А тъй като производствено-финансовият план на дадено земеделско стопанство представлява съставна частица от общия народностопански план, която стопанството трябва да изпълни и преизпълни, то счетоводството се явява компаса, който всякога показва степента на изпълнението във всички подробности на плана и съобразно с това следва да се регулира и темпа в дейността на предприятието.

 

Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна кантора Крестън БулМар. Препоръчваме ви да прегледате също и изданието от 1950 год. Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия.

Може да ви бъде интересно също да прегледате:

Съдържание