Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна кантора Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна кантора > Счетоводна библиотека > Необходимост от счетоводство в зем. стопанства

Счетоводство и калкулации

Необходимост от счетоводно обхващане дейността на земеделските стопанства

Необходимостта от счетоводство, от водене на сметки, се е почувствувала още в дълбоката древност Първите записвания трябва да търсим във времето, когато отделни лица или колективи са започнали да разполагат с повече блага, с което се създава определен патримониум и се е явило нужда да се държи сметка за количественото състояние на този патримониум. Записванията са се оказали още по-необходими, когато се внася и разнообразие в състава на патримониума. През това време записванията са имали много първобитна форма и са се състояли в отбелязвания за памет по механичен начин върху разни предмети, като дървета, камъни, или пък върху дървени пръчки. Записвания в по-съвършена форма имаме в последствие при изнамирането и употребяването на папирусите като места за отбелязвания. Но всички тези записвания са ставали в едно затворено стопанство и са се отнасяли до регистрира-не на количеството и състава на патримониума. Когато стопанското развитие е отишло напред и затвореното стопанство е преминало в разменно, а по-после и в кредитно, нуждата от записвания не само че е станала много по-голяма, но са били прилагани и много по-съвършени форми на отбелязвания. Тук трябва да подчертаем, че развитието на счетоводните записвания върви паралелно с развитието на стопанския живот. Кредитното стопанство, със своите оформени вече стопански предприятия, най-напред търговски, а след том и такива от други стопански отрасли, предизвика нуждата от по-добри форми за отчитане на тяхната дейност и така постепенно се създава в практиката и най-съвършената отчетна форма, каквато е двойното (систематичното) счетоводство. Не е чудно и съвсем понятно"е, че по досегашните източници намираме двойното счетоводство да е прилагано най-напред през средните векове в търговските предприятия на италианските търговски републики,като Флоренция, Генуа, Пиза, Амалфи и др., които са се радвали на силно развита търговия. Това е период на оформени вече търговски предприятия, в които е бил проникнал и кредита. В 1494 година е вило издадено и първото писмено съчинение (ръководство) по двойно счетоводство от френския монах и математик Лука Пачиоли, което с съставлявало част от едно негово съчинение по математика - върху пропорцията и пропорционалността. По-после отчетност в различни форми се е наложило да бъде приложена в именията на разните графове, князе, боляри и др., в църковните и манастирски стопанства и в домените. Тук трябва да отбележим, че записванията са станали необходими не само поради стопанската дейност, но и във връзка с дейността на държавата по събиране на данъците и разходването на събраните приходи, за да може да се контролира дейността на съответните отчетна лица.

Развитието на предприятията от другите стопански отрасли, освен земеделието, отбеляза много бърз напредък и стана с много силно темпо. Поради това обстоятелство и в тези предприятия, успоредно с тяхното развитие, стана необходимо да се въведе и добра отчетност, която да е в състояние да обхване и отрази сложната им и многообразна стопанска дейност. Може' да се каже, че в големите промишлени, банкови и др. стопански предприятия отчетността и по-специално счетоводството е намерило своето най-съвършено приложение, като обхваща и най-сложната стопанска дейност и по този начин то става мощно оръжие в ръцете на стопанското ръководство. Особено голям прогрес направи счетоводството в онези страни, които вървят по пътя на социализма и специално в първата страна на социализма - СССР, където мощните индустриални заводи и огромни предприятия от другите стопански отрасли предизвикаха силен тласък в методите и формите на отчитането, в оперативно- техническа отчетност, в стопанската статистика, в отчетната същност и техника и др., като с това очертаха нови насоки в развитието на стопанската отчетност. Положението, ролята и значението на счетоводството в първата социалистически страна показва каква огромна роля играе за социалистическото строителство добрата отчетност и контрол и с това се оправда схващането на Ленин, че социализъм значи преди всичко отчетност и контрол.

Макар и земеделското стопанство да е най-старото и с него да започва началото на стопанската дейност на човека, то най-късно в него е въведено и приложено счетоводството. Необходимостта от счетоводно обхващане на земеделските стопански предприятия се е появила сравнително много по-после, отколкото това е станало по отношение на предприятията от другите стопански отрасли. Според проф. Ф. Т. Дитякин, това се дължи на консумативния характер на земеделското стопанство, както и на използуването в него труда на робите и на закрепостените селяни, които обстоятелства правели невъзможно и излишно изразяването в парично-стойностни величини на основните елементи в земеделското стопанство. Ако погледнем в историята на стопанското развитие на народите, ще видим, че стопанствата от най-важния отрасъл, земеделието, се характеризират с най-бавно развитие и усъвършенстване. Това е основната причина, щото в тези стопанства най-късно да се наложи нуждата от прилагане на счетоводство за обхващане на тяхната дейност. При общинния строй земеделското стопанство е имало колективен характер и с възможности да задоволява нуждите от блага за съществуване на колектива - семейството, рода или племето, като в него е била прилагана най-първобитна техника. Като се има предвид най-ниското ниво на материална култура и липсата на духовна такава, не може даже да се мисли, че в тази първоначална степен на своето развитие земеделското стопанство е изисквало някаква каквато и да била отчетност. През робовладелческия и феодалния строй са съществували вече едри земеделски стопанства, които, както споменахме и по-рано, са използували труда на робите и за крепостниците, което е правило излишно прилагането на счетоводството. А съществуващите дребни земеделски стопанства, с изключително консумативен характер, са се намирали без друго извън обсега на необходимостта от счетоводство. По принцип, необходимост от специално счетоводство за селските стопанства се появява едвам след засилването на пазарните отношения, след появата на кредита в селското стопанство и след заменяване на принудителния труд със свободен. Най-напред това се е наложило в случаите, когато управлението и ръководенето на земеделското стопанско предприятие се е предоставяло на специални доверени лица, докато първобитното помешчическо стопанство и личното такова на земеделеца-стопанин, които са се ръководили от самия собственик, на първо време са изключвали необходимостта от каквото и да било счетоводство, освен някои най-обикновени записвания за напомняне. По-късно се появява първата необходимост от отчитане на стопанските ценности и техните изменения, както и другите явления в земеделското стопанство. В този случай и най-примитивното счетоводство има възможност да обхване средствата за производство и да предпази стопанството от материални разхищения, непроизводителни разходи и др., а най-важното, че то дава възможност да се установят с подотчетните лица и с учрежденията определени юридически отношения, тъй като записването на последните, заедно с оправдателните към тях документи, служи за изразяване на правата и задълженията както на самото стопанско предприятие, така и на правата и задълженията към него. С по нататъшното развитие на стоковите отношения и включването на селското стопанство в пазарния сектор, пред последното се поставят редица нови и непознати нему до тогава въпроси, като например за издръжка на производството, за себестойността на продукцията, за доходността по отрасли и култури и др. Във връзка с това става въпрос и за минималната пазарна цена, която може да се даде на продуктите от земеделското стопанство, чието по-нататъшно понижение ще носи загуба за стопанското предприятие. Като ориентировъчна граница в случая ще служи оптималната себестойност на продукцията.

Но макар и земеделското стопанско предприятие да е включено понастоящем в обсега на пазарния стокооборот, то съществуват редица условности по отношение въвеждането на счетоводство за отчитане на неговата дейност. Състоянието на земеделските стопански предприятия в капиталистическите страни е такова, че не може за всички общо да се разреши въпроса дали е необходимо да се въведе счетоводство, или не. Най първо малоземлените, дребните земеделски стопанства, с примитивна техника и екстензивно обработвана на почвата и с ограничена продукция, която едвам стига, а в много случаи е и недостатъчна да задоволи пряко или косвено нуждите на земеделското семейство, по понятни съображения не могат да бъдат включени в обсега на изискванията за въвеждане на счетоводство. Те имат повече характер на затворени стопанства, т.е. представляват консумативни стопанства и, тъй да се каже, съществуват за себе си. Средните и интензивни земеделски стопанства, с по-добра техника и с по-голяма продукция, част от която се изнася на пазара, са и по-доходни, но поради ограничените си имуществени възможности не всички могат да попаднат в категорията на стопанствата, за които може да се иска въвеждане на счетоводство. Третата категория са едрите земеделски стопанства, много от които са организирани на капиталистически начала и имат стоково производство. Последните от тях могат без друго да понесат материалните разноски за една добра отчетност и следва да попаднат в категорията на задължените да водят счетоводство стопанства. За едрите стопанства обаче с екстензивно земеделие и с по-еднообразно производство не при всички случаи е оправдано едно задължение за водене на счетоводство, освен когато разноските по счетоводството са поносими за стопанството. Но общо взето едрите земеделски стопанства в капиталистическите страни са такива, че могат да понесат задължението да водят една добра отчетност за своята дейност. Каква възможност имат земеделските стопанства от гледище на понасяне разноските и на обективната необходимост от една добра отчетност да въведат счетоводство за своята дейност, може всеки най-добре да прецени, като вземе предвид състоянието и материалните възможности на земеделските^ стопанства у нас преди 9 септември и на частните такива понастоящем. По този повод трябва да споменем, че държейки сметка за възможностите в това отношение на нашите земеделски стопанства, законът за счетоводството, респ. правилникът за неговото прилагане не задължава занимаващите се с земеделие събирателни дружества и еднолични стопани да водят счетоводство и допуща ТКЗС, до намиране на подходящи счетоводни кадри и с разрешение на Министерството на земеделието, да водят просто .

В някои европейски страни, с цел да се разпростре воденето на счетоводство върху колкото се може по-голям кръг от земеделски стопанства, като се засегнат дребни и средни такива, земеделските стопанства се улесняват в прилагането на счетоводството, като се преминава към централно водене книгите на определен брой земеделски стопанства. Към подобен начин се е прибягвало например в Чехословакия, където е създаден специален институт за счетоводство и производствени със седалище в Прага и клонове в Бърно, Братислава и Ужгород. Този институт на времето си е развил много широка дейност за въвеждане на счетоводство в земеделските стопанства, като е обединил съществуващите до тогава четири такива института. Първите два института били основани в 1913 година, а третият и четвъртият - в 1917 година, като обединяването е станало в 1919 година с декрет на Министерския съвет от 15 юли. Институтът проявява всестранна дейност за популяризиране на счетоводството между селските стопанства и за разпространяване между селяните на счетоводни и агрономически знания чрез издаване на брошури, провеждане на курсове, устройване на конференции и конгреси, като намира начини да обсъжда със селяните интересуващите ги въпроси. Институтът се управлява от административен съвет и директор, има свой бюджет и се субсидира от Министерството на земеделието. През 1927 год. той е изразходвал около 1500000 крони. Това, на което трябва да се обърне особено внимание във връзка с дейността не този институт е, че той води счетоводството на отделните земеделски стопанства по системата на двойното счетоводство. За тави цел той е събрал от съответните стопанства следните такси: стопанства до 5 хектара плащат 15 крони и за всеки следващ хектар се плаща по 1.50 крони, стопанства с над 100 хектара плащат по 5 крони на хектар, а стопанствата от по-бедните области се освобождавали от такси. В 1913 година институтът е провел 68 курса по счетоводство, а в 1920 год. - 694 курса. Той е завеждал счетоводството на 3288 земеделска стопанства и е съставил балансите на други 2247 стопанства. Воденето е ставало по американската форма, като стопанствата са попълвали съответните формуляри и са ги изпращали на института или годишно, ако се отнасят до инвентаризацията и приключването, или седмично, ако се отнасят до текущата дейност на стопанството през съответната седмица. Формулярите са били използувани за отделното водене счетоводството на всяко стопанство1). Подобно централно водене на счетоводството може да се осъществи и по друг по-подходящ и по-ефикасен начин, а именно чрез създаване на специални счетоводни бюра към общините, които да обработват и осчетоводяват изпратените от самите земеделски стопанства формуляра със сведения. В такъв случай бюрата ще бъдат по-близо до земеделските стопанства и чрез непосредствен контакт ще се уясняват и уреждат всички спорни или неясни въпроси по отчитане на стопанствата. Нещо подобно на първо време е било направено в СССР, при което въз основа на изпратените от земеделските стопанства в края на годината сведения специални статистически бюра са съставяли отчета на всяко стопанство за съответната година.

В царска Русия са правени опити да се въведе счетоводство в земеделските стопанства, но те са имали твърде ограничен успех Що се отнася до бедните и средни земеделски стопанства, така наречените бедняци и средняци, които са представлявали 85% от селските земеделски стопанства, не може да става и въпрос за въвеждане на каквото и да било счетоводство, а що се касае до кулаците, които са владеели 15% от селските стопанства, те са се отнасяли общо взето отрицателно към въпроса за прилагане на отчетност в тяхната дейност, макар и някои да са имали възможност да сторят това. В някои от стопанствата на помешчиците, царската фамилия и манастирите, които от 367.2 милиона хектара обработваема площ са владеели 152.5 милиона хектара, или 41.5%, е било въведено Счетоводство. Ограниченото прилагане на счетоводството в земеделските стопанства от царско време, макар и да е съществувала я някои случаи обективна възможност за това, се дължи общо взето на основните недъзи в тях, на тяхната закостенялост и безинициативност. Трябва да споменем, че през това време работиха в областта на земеделското стопанство добри и известни руски автори, които публикуваха доста и добри трудове върху счетоводството в земеделските стопанства и някои от които продължиха да работят в това направление и след революцията с още по-голям успех.

След революцията образът на земеделските стопанства в СССР започва веднага да се изменя и изискванията, както и задачите, които се поставяха пред него от страна на съветската власт, станаха съвсем други. Съобразно с това се яви като неотложна необходимост въвеждането на добра отчетност не само в предприятията от другите стопански отрасли, но и в земеделските стопанства. По това време и Ленин много правилно прецени значението на отчетността за социалистическото стопанство и изказа мисълта, че социализъм, това значи преди всичко отчетност и контрол, която стана ръководно начало в това отношение още в началния период на мерките за стопанското преустройство. Още преди аграрната реформа в СССР, преди създаването на совхозните и колхозните земеделски стопанства, селяните са били задължени от съветската власт да дават сведения за тяхната дейност. За тази цел на тях са били раздавани формуляри, в които те лично и под наблюдението на местните агрономи и статистици са записвали през годината всички операции на стопанския си оборот. От време на време специални контрольори са проверявали извършените записвания и са давали съответни разяснения, като при необходимост са съставял и най-сложните таблици. В края на годината селяните са изпращали попълнените със сведения формуляри на респективното статистическо бюро, където данните са били подхвърляни на съответна обработка с оглед на стопанските нужди и изисквания, а на стопанина-земеделец бюрото е изпращало съставения от него въз основа на изпратените сведения годишен отчет, който е отразявал дейността на земеделското стопанство през съответната година. Това е първият опит в СССР да се задължат земеделските стопанства да водят отчетност за своята стопанска дейност, който е проведен по системата на централното завеждане на счетоводството. Все по това време са предприети и сериозни опити за въвеждане на двойно счетоводство в земеделските стопанства. Така например в образцовото стопанство при земеделско го училище в гр. Харков е било организирано добро двойно счетоводство, което е служило за образец в това отношение на много други земеделска стопанства в страната.

Със създаването на совхозите и колхозите прилагането на счетоводството в земеделските стопанства на СССР взе съвсем нова линия. Тези земеделски стопанства са задължени да имат добра типова отчетност и по-специално добре обзаведено типово счетоводство, което се налага от обстоятелството, че те са стопанства от такъв размер и характер, че без добра отчетност не ще могат да провеждат успешно своята дейност. В това отношение колхозите са разделени на три категории, а именно: дребни, средни и едри колективни земеделски стопанства, като първите са длъжни да водят типово просто счетоводство с по-тесен обсег, вторите водят типово просто счетоводство с по-широк обсег и третите водят типово двойно счетоводство. Изобщо социалистическите земеделски стопанства са едри и със стоково производство пра модерна машинна техника - те са пазарни стопанства, организирани на базата на рационалното производство наравно с предприятията на промишлеността. При това положение те разполагат с големи и разнообразни имущества и извършват една много сложна дейност, която поставя важни и сложни въпроси за разрешение от външно и вътрешноорганизационно естество. В тях отделните елементи в предприятието трябва да бъдат хармонично съчетани в едно цяло. Тук изпъква въпросът за целесъобразното свързване на отраслите и културите, за доходността, за издръжка на производството, за себестойността, за елементите на калкулациите, за изпълнението на плана и др. и всички тези въпроси могат да бъдат най-добре разрешена само чрез отчетността. Само последната е в състояние да посочи къде стопанството върви добре и къде не и съобразно с това да се вземат необходимите мерки за отстраняване на слабостите, или пък да се отбележат още по-добри постижения. Особено значение добива въпросът за правилната калкулация, която играе голяма роля при икономическите условия на Съветския съюз, където средствата за производство и цялото производство са народна собственост и политиката на цените се основава на себестойността и където борбата за снижение на себестойността е борба за съхранение на народното богатство и за социалистическо натрупване. А правилната калкулация в земеделските стопанства и снижението на себестойността могат да бъдат точно установени и опознати само благодарение на счетоводството. Следователно, в заключение ще кажем, че социалистическото стопанско предприятие изобщо и земеделското стопанство в частност, поради това, че е общонародна собственост, има обществен характер и се развива на базата на най-рационалното устройство, не може да проведе успешно своята дейност и да изпълни възложените му задачи по плана, ако не е снабдено с едно добро счетоводство. Необходимостта от счетоводство изпъква още и при бюджетното изследване на земеделските стопанства.

До 9 септември само единични земеделски стопанства у нас са водили счетоводство. Това са някои частни стопанства, образцовите държавни стопанства и няколкото десетки кооперативни такива (на брой 28), както и някои други с обществен характер и значение. От частните земеделски стопанства счетоводство са водили само някои от едрите, които са минавали за образцови в нашето земеделие, а също и няколко десетки по-малки стопанства с цел да се направят изследвания върху тях за установяване мястото и положението на земеделското стопанство в нашата селскостопанска икономика. Воденето на счетоводството за тези земеделски стопанства ставаше по почин на института на земеделска икономия при Софийския агрономически факултет и на Централния земеделски изследователски институт, за да се изследва бюджетно земеделското предприятие у нас като стопанска единица и да се установи неговата доходност и възможността му да се изхрани земеделското семейство1). В предисловието към издадения през 1947 год. свой труд под заглавие Счетоводство за трудовите кооперативни земеделски стопанства, Бор. Джабаров споменава, че през 1938/39 год. е водил земеделско счетоводство на 40 земеделски стопанства в с. Вежаново, Луковитско. От тук се вижда, че в сравнение с общия брой на земеделските стопанства у нас съвсем нищожно число са водили счетоводство под едни или друга форма и по един или друг повод и начин. Причините за непопулярността на счетоводството между нашите земеделски стопанства посочихме по рано, когато характеризирахме земеделското стопанско предприятие в капиталистическите страни от гледна точка на възможността да води счетоводство. Трябва да споменем, че в същото време в счетоводната книжнина у нас се появиха няколко съчинения по земеделско счетоводство и се изтъкна като актуален въпроса за въвеждане на счетоводство и в земеделските стопанства.

След 9 септември и нашето земеделие тръгна по пътя на социалистическото преустройство. Наред с проведената аграрна реформа започва се и създаване в силен темп на ДЗС и ТКЗС, които да се развиват като модерни земеделски стопанства със стоков характер. ДЗС представляват и образцови стопанства, които снабдяват останалите земеделски стопанства със сортови семена и породисти домашни животни. Гореспоменатите два вида стопанства са задължени да водят типово счетоводство съгласно закона и правилника за счетоводството, защото без счетоводство те не ще могат да съществуват в този вид, в който са замислени, и с това предназначение, за което са създадени. По отношение на ТКЗС са предвижда, до създаване на необходимите кадри и с разрешение на М-вото на земеделието, да водят просто счетоводство, вместо двойно. В нашата социалистическа земеделска икономика особено голямо значение се отдава на ТКЗС, поради което в петгодишния народностопански план се предвижда да се включат в ТКЗС 60% от земеделските стопани и 75% от обработваемата площ. Що се касае до частните земеделски стопанства, то те нямат възможност да водят каквото и да било счетоводство, ако запазят и за напред сегашното си състояние и възможности. В случай че те преминат към нови методи на работа и с това подобрят значително материалните си възможности, то ще бъдат в състояние да преминат към отчитане на своята дейност или по пътя на централно воденето счетоводство от определени служби за тази цел към народните съвети, по подобие на приложения в Чехословакия начин, при което земеделските стопани ще дават седмично сведения за своята дейност, или пък чрез даване на сведения в края на годината, какъвто начин е прилаган в СССР, въз основа на които сведения ще се изработи от службата специалния отчет на стопанството, отразяващ неговата дейност през съответната година. Самите сведения^ обаче се съставят още през течение на годината и отразяват текущо дейността на земеделското стопанство. В този случай обаче е възможно даваните в края на годината сведения да отразяват в сборни данни за цялата година дейността на земеделското стопанство през същата. Първият начин считаме, че е по-лесно приложим, тъй като при втория начин земеделските стопани трябва да притежават по-солидни познания по счетоводство. За въвеждане у нас на счетоводство в земеделските стопанства по първия начин настояваше още преди 22 години и проф. Белмер.

 

Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна кантора Крестън БулМар. Препоръчваме ви да прегледате също и изданието от 1950 год. Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия.

Може да ви бъде интересно също да прегледате:

Съдържание