Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна кантора Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна кантора > Счетоводна библиотека > Правна и стопанска същност на ТКЗС

Счетоводство и калкулации

Правна и стопанска същност на ТКЗС

Трудовите кооперативни земеделски стопанства са ново явление в нашата земеделска икономика. До 9 септември 1944 г. бяха създадени само 28 стопанства с 1677 члена и 40,319 декара земя, които водеха един анемичен живот. След 9 септември ТКЗС се развиха с ускорено темпо и бързо увеличиха броя си, който продължава да нараства ежедневно. В петгодишния държавен народностопански план се предвижда до края на 1953 година броят им да нарасне над 3000, които да обхванат 60% от селските стопани и 75% от обработваемата площ. А в следващия народностопански план предвижданията сигурно ще бъдат с оглед те да обединят почти всички земеделски стопани и да обхванат почти цялата обработваема площ. От тези данни е ясно, че устройствената форма на земеделските стопанства у нас ще бъде изключително трудово-кооперативната, която ще даде и физиономията на нашето земеделие и чрез които ще се осъществи колективизацията на последното.

Всички по-важни въпроси по основаването, устройството и дейността на ТКЗС се уреждат със Закона за кооперациите, Закона за трудовите кооперативни земеделски стопанства, Примерния устав на трудово-кооперативното земеделско стопанство и Правилника за вътрешния ред и организацията на труда и производството в трудовото кооперативно земеделско стопанство.

ТКЗС е една от формите на кооперативите у нас, чиято същност се определя от чл. 1 на Закона за кооперациите, а именно като обществено-стопанска организация, в която доброволно членуват неограничен брой трудещи се при еднакви права и задължения и с неограничен дялов капитал и която чрез взаимност, самопомощ и задружен труд цели да подпомогне народното стопанство и да задоволи стопанските и културни нужди на своите членове. Този кооператив трябва да съгласува своята дейност с обществените интереси и чрез развиването на колективни форми на стопанска дейност да участвува в изграждането на социализма. Дейността на ТКЗС се включва в държавния народностопански план.

От тук се вижда, че ТКЗС е стопанска организация с обществен характер, което е много важно обстоятелство. Обществените елементи се изразяват в това, че в нея доброволно членуват голям брой от трудещи се с еднакви права и задължения, които със задружния си труд, самопомощ и взаимност подпомагат народното стопанство и задоволяват не само стопанските, но и културните нужди на своите членове. Те се изразяват още и в това, че дейността на ТКЗС трябва да бъде съгласувана с обществените интереси; което ще рече, че не могат да се вършат действия от стопански или не характер, които да са в противоречие с интересите на обществото и да пречат на неговото развитие. Наред с това, развивайки стопанска дейност по колективен начин, тези кооперативни стопанства участвуват непосредствено в изграждането на социализма. И наистина, само като си представим нашата страна осеяна с ТКЗС, тогава ще можем ла получим и точна представа за тяхното значение в сегашното обществено и стопанско преустройство у нас и мястото, което те ще заемат, и ролята, която ще играят в бъдещето ни развитие. Към това трябва да прибавим, че ТКЗС имат задачата да задоволяват още и културните нужди на своите членове. Това трябва особено да се подчертае, защото то разширява много техния обсег на дейност и прави значението им още по-голямо. С една дума в дадено населено място и особено в селото ТКЗС ще стане средище и проводник на всички културни прояви, наред с обгръщане и провеждане на всички стопански инициативи и мероприятия, поради което то ще даде съвсем нов облик и направление в материалния и духовен бит на нашето село.

Целите и ездачите на ТКЗС са конкретно определени в чл. 1 от Закона за ТКЗС и в чл. 1 и 2 на примерния устав. След като чл. 2 на Закона постановява, че трудовото кооперативно стопанисване на земята се извършва чрез свободното организиране на имотните и безимотните земеделци в трудово-кооперативни земеделски стопанства, чл. 1 постановява, че целта на закона е да улесни желаещите земеделски стопани да се организират в ТКЗС за общо обработване и стопанисване на земи, с което: чрез групиране на земите и задружен труд в рационално уредени земеделски стопанства, чрез общо и правилно използуване на земята и производствените средства, чрез целесъобразно приложение на земеделската наука и техника, чрез икономия на труд и разходи и чрез засилване производителните сили на почвата да се постигне увеличение на количеството и подобрение на качеството на земеделското производство, да се осигури по-голяма рентабилност на последното, да се подобри материалното положение на трудещото се земеделско население и му се създават подобри условия за материален, социален и културен живот. И в чл. 1 на примерния устав се определят целите общо взето по същия начин, но с подчертаване на обществения елемент в ТКЗС. Там се говори за общи средства на производството, за обобществяване на земеделския инвентар и добитък и общо организиране труда на членовете, с цел да се победи експлоатацията, ла се премахне бедността и невежеството, да се преодолее голямата изостаналост на дребното еднолично стопанство, да се създаде висока производителност на труда и да се осигури по-добър живот на членовете на ТКЗС. Наред с това в чл. 2 на примерния устав се подчертава значението на ТКЗС като нов път за развитието на нашето селско стопанство, който води трудещите се селяни към социализъм. Членовете на ТКЗС се задължават да укрепват своето кооперативно стопанство, да се трудят честно, да разпределят доходите на стопанството според вложения труд и според количеството и качеството на внесената земя, да пазят обществената собственост, кооперативното имущество и тракторите и машините, да осигурят добро отглеждане на продуктивния и работен добитък, като с това направят своето ТКЗС едно образцово едро стопанство, а всички членове на кооператива да станат заможни хора.

Размерът на ТКЗС е в зависимост от естеството на районите, производствената насока на стопанството, наличните трудови и други сили на земеделските стопани, инвентарът, възможностите за правилна администрация и др. и се определя от М-вото на земеделието. За по-голямо удобство и правилна организация в едно населено място се допуща учредяването на повече от едно ТКЗС, но с предварително одобрение от МЗ (чл. 2). Освен това ТКЗС може да съществува като самостоятелна кооперация, или пък като отдел на съществуващата в населеното място всестранна кооперация (чл. 2).

Учредяването на ТКЗС става най малко от 15 души селски стопани български граждани и да са навършили 18 години, които в учредително общо събрание приемат устава на кооператива. Приетият устав се подписва от председателя и секретаря на събранието, от председателя на ТКЗС и членовете на управителния съвет, след което се регистрира в околийския народен съвет и с това ТКЗС се смята за юридически оформено (чл. 4 от 3 за ТКЗС, чл. 40 ЗК, чл. 13 и 35 ПУ).

Членуването в ТКЗС е доброволно. Членове на ТКЗС могат да бъдат всички български граждани, нелишени от граждански и политически права, навършили 18 години, които влагат в земеделското производство собствен труд или труда на членовете на своето семейство, независимо притежават ли или не собствена земя. Селски стопани, които имат собствена земя, но работят в държавни или обществено-политически организации, в заводите, фабриките, мините, ж.п. транспорт, държавните строежи и в МТС, служат във войската, милицията или трудовата повинност, по силата на което не могат да участвуват със собствен труд, но сами те или техните семейства живеят в райони на ТКЗС, се приемат за членове на общо основание. За членове могат да се приемат също така и дребни местни служители, чиито семейства влагат труд в стопанството, както и членове не домакинството, мъже и жени, навършили 18 години и вземащи участие в работата на кооперативното стопанство, като се ползуват с всички права на кооперативен член, и то наред с  главата на домакинството. Всяко домакинство, което влиза в ТКЗС, внася встъпителна вноска от 1000 до 2000 лева, която се зачислява в неделимия фонд. В ТКЗС не се приемат кулаци и лишени от избирателни права лица. Селски стопани, които през последните една и половина години преди влизането мм в ТКЗС са продали конете, воловете, биволите, мулетата, кравите и инвентара, семената й фуража, се приемат за членове при задължението да внесат от доходите си в срок от две години стройността на продадения добитък и инвентар, а семената и фуража да внесат в натура. Приемането на членове става от общото събрание на кооператорите по предложение на управителния съвет, а изключването става само по решение на общото събрание с болшинство на гласовете, но и в присъствието на не по-малко от 2/з от всички членове. На изключения след прибиране на реколтата се отделят участъци земя от неблокираните земи на кооператорите или в края на кооперативните блокове в размер на внесената от него в кооперацията при постъпването му земя. Сметката на изключения член за трудодните и за рентата на земята се урежда по правило след свършване на стопанската година (чл. 7 и 8 от ЗТКЗС и чл., 13 и 14 от ПУ). Членуването в ТКЗС е задължително най-малко за 3 стопански години, начиная от първата есенна сеитба, а за тези, които нямат земя - една година (чл. 10). Отговорността на членовете е ограничена и размерът й се определя в устава (в размер на дяловете), като същата трае 3 години след преустановяване на членството (чл. 11).

ТКЗС се образува върху предадената от членовете собствена земя за общо ползуване и предадената от държавата земя за вечно ползуване на кооператива. Всички членове участвуват със своята земя, с земята на членовете на техните домакинства, както и с земята, която те стопанисват заедно с други сънаследници и собственици, при което се иска съгласието на съответните членове на домакинството, сънаследниците и собствениците. Всички разделящи земята на отделните стопани синури се унищожават и създават големи кооперативни блокове, които се стопанисват общо от ТКЗС. За оформяване на блоковете допуща се замяна на частните земи с други кооперативни. Членовете на ТКЗС не могат да наемат чужда земя за лично стопанисване. Предадената от членовете на трудово-кооперативно стопанство земя за общо ползуване си остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството. Членовете имат право да продават своята земя на стопанството и на негови членове, като земята на напуснал член, по желание на собственика, може да бъде продадена на някой член от кооператива, или да му бъде върната за водене на частно стопанство, но от неблокираната земя, или в краищата на кооперативните блокове, а не вътре в блока. На всяко домакинство, по решение на общото събрание, се оставя за лично ползуване до 2 декара в интензивните райони и до 5 декара в зърнените, като земята под жилищните и стопанските постройки не се счита. Членовете без земя могат да получат такива за лично ползуване по горните норми срещу наем и по решение на общото събрание. Земите се приемат по видове култури, по парцели и по качествени категории. Към всяка бригада се прикрепва постоянен участък земя за срок най-малко на цялото сеитбообращение. За нуждите на едрите стокови животновъдни ферми, при необходимост и наличност на достатъчно земя, се отделят определени участъци земя, които се прикрепват към фермата за засяване с фуражни култури 8а добитъка (чл. 12 ЗТКЗС и чл. 3-7 ПУ).

При постъпване в трудово кооперативното стопанство всеки член внася за общо ползуване от кооператива: земеделския си инвентар (машини, плугове, сеялки, жетварки, брани, коли, камиони и др.); работния и продуктивен добитък (освен добитъка, оставен за лично ползуване); собствени семена в размер, необходим за засяване на предадените от него земи за обществено ползуване, пропорционално на внесената земя, без заплащане; фураж за изхранване на добитъка до новата реколта, пропорционално на внесената земя, без заплащане; стопанските постройки, които не му са нужни за оставения му личен добитък и се намират вън от стопанския му двор; предприятия за преработка на земеделско производство (мелници, дараци и др.). В стопанството се внася също така инвентара и продуктивния добитък и на членовете на домакинството, чиято земя е включена в кооперативното стопанство. Всяко домакинство може да има за лично ползуване необходимия за обработване на придворното му стопанство дребен земеделски инвентар, една крава или биволица с приплода, или 1-2 кози с ярета, 1-2 свини, от 3 до 5 овце с агнетата, едно магаре, неограничен брой домашни птици, зайци и до 10 пчелни кошера. Част от кооперативния добитък се отделя за обслужване личните нужди на кооператорите, срещу заплащане на определени от общото събрание такси.  Внесеният от кооператорите жив и мъртъв инвентар и постройки се оценяват от специална комисия по определени от държавата цени и в присъствието на кооператора. От стойността на внесения жив и мъртъв инвентар се спада задължителна инвентарна вноска в размер от 2000 до 5000 лева на декар внесена земя, съгласно решението на общото събрание. Безимотните внасят инвентарна вноска като стопани, притежаващи в интензивните райони 5 декара земя, а в зърнените - 10 декара. В случай че стойността на внесения мъртъв и жив инвентар не покрива инвентарната вноска, кооператорът довнася разликата в пари. Ако ли стойността на внесения жив и мъртъв инвентар надхвърля сумата на задължителната инвентарна вноска, разликата се зачислява като допълнителна инвентарна вноска, която се изплаща на кооператора в срок от 5 до 8 години. При напущане или изключване, задължи-длъжен да предаде в стопанството всичката собствена земя, която домакинството му е обработвало до влизането му в ТКЗС, а така също и земята, придобита в последствие от него или от членовете инвентарната вноска се връща на кооператора в течение на три години, като се прави удръжка за амортизация по определени от МЗ норми. От семената и фуража, внесени от кооператорите при встъпването им в кооператива, се създава постоянен неделим семенен и фуражен фонд при кооперативното стопанство, които ежегодно се възобновяват от кооперативното производство в размери, осигуряващи пълното засяване на утвърдените по плана площи и изхранването на работния и продуктивен добитък на стопанството до новата реколта (чл. 8-11 ПУ и чл. 21, 22 ЗТКЗС).

Особено внимание трябва да се обърне на чл. 12 от примерния устав (ПУ), където се дават най-подробни указания за дейността на ТКЗС. От тези указания се вижда колко много и разнообразни задачи се поставят пред кооператорите и какъв широк обсег на дейност получава кооператива за подобряване материалния и духовен бит на селското население и изобщо за високото израстване на нашето село. Ще споменем накратко, че ТКЗС се задължава: да спазва всички закони и наредби, да работи точно по плана и спазва последния, да изпълнява строго държавния народностопански план и т. н. А ръководството и членовете се задължават: да повишат добивите и прокарат редица мероприятия за целта, да подбират за посев най-добрите семена и да ги пазят от разхищение, да разширяват сортовите посеви и провеждат всички агротехнически мероприятия за увеличаване на добива, да подобрят всички земи и специално пустеещите, да използуват всички налични основни средства и да се грижат за тях като добри стопани, да организират ферми и да подобряват добитъка, да разширяват фуражното производство и да подобряват ливадите и пасбищата, да построят стопански и др. постройки с личен труд и местни материали, да развият подходящи странични и спомагателни отрасли, да подпомагат развитието на основното производство, да повишат трудовата квалификация и културното ниво на кооператорите и техните семейства, да привлекат жените в кооперативното производство и в обществено-културния живот на стопанството, като ги освободят от бремето на домакинската работа и да организират активното участие на младежите и девойките в производството и издигнат способните от тях.

Заслужава да се обърне особено внимание на режима за внесените от кооператорите трайни насаждения, който въпрос се урежда в чл. 18 от ПУ. За внесените в ТКЗС трайни насаждения (лозя и овощни градини) от кооператорите последните получават рента 30% от чистия доход на трайните насаждения или се начисляват от 2 до 6 трудодни на декар. Приетите трайни насаждения от всеки кооператор се оценяват според местоположението, възрастта, сорта и др., като се определя още колко години ще плододават. Установената стойност служи за база при разпределяне рентата на същите. Тази стойност ежегодно се намалява със сумата на годишната амортизация и след окончателното амортизиране на трайните насаждения кооператорите получават рента само за земята - на общо основание.

Чистите доходи, получени от несвързаните с земеделието стопански отрасли, като работилниците, тухларниците и др., се разпределят само върху трудодните (чл. 19 ПУ). Полагащато се възнаграждение на трудодни и на земя се изплаща отделно в натура и отделно в пари, като при изработени под минимума трудодни - припадащото се възнаграждение за земята и за трудодните се изплаща до 50% в натура, а останалото в пари по нормирани цени. Ако това се дължи на болест, злополука, повикване във войската и др. подобни причини, следното се натурално разпределение се дава в пълен размер (чл. 20 ПУ). Управителният съвет изработва ежегодно бюджет за приходите и разходите, който се утвърждава от общото събрание и при изпълнението на същия се спазват строго предвидените норми по параграфите.

Свободните парични средства на неделимия фонд се пазят в Българската инвестиционна банка, а другите свободни средства - в Българската народна банка (чл. 21 ПУ).

В чл. 15-17 от ПУ се дават начините, по които ще се разпределят в края на годината реализираните през същата година натурални и парични доходи, който въпрос ще разгледаме подробно на съответното място.

Всички работи в ТКЗС се извършват с личния труд на членовете, съгласно с одобрения от общото събрание правилник за вътрешния ред. Наемането на постоянни работници в селскостопанската работа се допуща само за лица със специални знания - агрономи, инженери, техници и др. Наемането на временни работници се допуща само в изключителни случаи, когато срочните работи не могат да бъдат изпълнени навреме при наличните сили на кооператорите и членовете на семействата им. Временни работници могат да се наемат и за строителни работи в стопанството. С това се цели не само да се избегне експлоатацията на чужд труд, но и да се отговори на социалната същност на ТКЗС. От друга страна, с цел да се засили отговорността и да се събуди съревнование у кооператорите за увеличение на производството, последните се разпределят в постоянни производствени полевъдни и градинарски бригади със срок не по-малък от едно пълно сеитбообращение, като към бригадата се прикрепват постоянни участъци земя, необходимия инвентар, работен добитък и производствени постройки. Животновъдните бригади се формират за не по-малък срок от 2 години, като към тях се прикрепват необходимото число продуктивен добитък, инвентар, теглителна сила и стопански постройки. Разпределението на работата става от бригадира, назначаван от [управителния съвет и утвърден от общото събрание. Работите в ТКЗС се извършват върху основата на груповия и индивидуален акорд. Въз основа на примерните норми от МЗ изработват се трудови норми и оценка на всеки вид работа в трудодни. Извършената работа се отчита и приема от бригадира ежедневно по отделни кооператори, като всяка седмица същият изчислява трудодните и ги вписва в трудовата книжка на кооператора и  я предава в счетоводството. В края на месеца се съставя ведомост за изработените трудодни и се поставя на видно място за преглеждане от кооператорите. Наред с това в началото на следващата година се обявяват по същия начин трудодните за през цялата изтекла година. При получаване на добиви по-високи от запланираните, членовете на бригадата получават допълнително заплащане, което се изчислява пропорционално на броя на изработените трудодни. Разпределението на доходите става само според вложения труд и предадената за общо ползуване земя, като през годината кооператорите получават натурални и парични аванси, в размер съгласно чл. 27 от ПУ.

Всички кооператори са длъжни строго да пазят кооперативната и държавна собственост, да работят честно и да се подчиняват на всички наредби и решения, да изпълняват добросъвестно възложените им работи и да спазват строго трудовата дисциплина. За извършени нарушения се прилагат и съответни на тях наказания, съгласно чл. 28 от ПУ. А всяко разхищение на кооперативната и държавна собственост и вредителско отношение към нея и се счита, съгласно чл. 29 ПУ, като измяна на общото кооперативно дело и като помощ на народните врагове, за което виновните лица се поставят пред съдебна отговорност.

ТКЗС се управлява от общо събрание, а в промеждутъка между събранията се управлява от избрания от общото събрание на кооператорите управителен съвет. Общото събрание е върховен орган на кооператива, който избира председателя, управителния и контролен съвет; приема и изключва членове; определя размера на встъпителната и на инвентарната вноска; утвърждава производствения план, бюджета, плана на строителството, трудовите норми, оценката на работите в трудодни, нормите за добивите и размера на допълнителното заплащане на труда; утвърждава договорите с МТС и други организации и учреждения, годишния отчет, разпределението на натуралните и парични доходи; определя размера на рентата и на възнаграждението в трудодни или заплатата на постоянно заетия щатен персонал. Управителният съвет ръководи работите на кооператива, състои се от 6 до 7 души и се избира за срок до 2 години. Той е изпълнителен орган и отговаря пред общото събрание на членовете. Избраният от общото събрание председател на ТКЗС е и председател на управителния съвет, който (председателят) ежедневно ръководи ТКЗС и провежда и проверява изпълнението на решенията на управителния съвет. В помощ на председателя и по негово предложение управителният съвет избира из средата на своите членове един заместник-председател. Контролният съвет се избира за две години и се състои от трима души. Той проверява системно всички сектори от дейността на кооператива, както и всички сметки и извършва ревизия редовно един път в три месеца, а при нужда може да прави ревизия във всяко време. Той е отговорен за дейността си пред общото събрание на кооператорите, пред което дава доклад за годишната дейност на управителния съвет.

С чл. 33 от ПУ се урежда накратко положението на счетоводството и на счетоводителя в рамките на закона и правилника за счетоводството.

В трудово-кооперативното земеделско стопанство са създадени следните фондове: семенен фонд, фуражен фонд, неделим фонд за капиталовложения, фонд „неурожай и бедствия" и фонд „осигуряване издръжката на стари, болни и недъгава неработоспособни кооператори, детски ясли и др."

Прекратяването на ТКЗС се урежда с чл. 66 от Закона за кооперациите (ЗК) и чл. 44 от Закона за ТКЗС. Прекратяване по решение на общото събрание може да стане само когато по-малко от 15 души не са съгласни с това решение. До изтичането обаче на три години, прекратяването може да стане само с единодушното решение на всички членове. Освен по решение на общото събрание, прекратяването може да стане и по решение на околийския съд, когато се констатира,че е на лице поне едно от посочените^ в чл. 66 на ЗК положения, като молбата за прекратяването до съда се подава от управителния съвет на кооператива. След прекратяването на кооператива се ликвидира при спазване предписанията на чл. 27 до 74 от ЗК.

Съгласно 4 1. 38 от ЗК, при всестранните и при трудово-производителните кооперации могат да се откриват трудово-производителни отдели, при което основните положения се уреждат с чл. 58-62 от същия закон. Чл. 4 от ЗТКЗС допуща организирането на трудово-земеделски производителен отдел при местната земеделска кооперация. В това отношение в примерния устав нищо не се споменава за отделите, поради което стремежът е да се създават само самостоятелни ТКЗС, на които, както се вижда от ПУ, се отреждат много и широки водачи в село. Тези огромни задачи по отношение на нашето село от материален и културен характер могат да се осъществят само от един самостоятелен кооператив. Според доклада на др. В. Червенков пред П-та конференция на ТКЗС, последните се отделят в самостоятелни кооперации и не са вече отдели. Трябва да подчертаем, че в този доклад др. В. Червенков подробно посочва пътищата за преодоляване изостаналостта на нашето селско стопанство, очертава ролята и значението на земеделската отрасъл в социалистическата икономика и показва, че социалистическото преустройство на нашето земеделие ще дойде само по пътя на създаване на едри, мощни, машинизирани и с високи и трайни добиви ТКЗС. В същия доклад, той подробно разглежда въпроса за социалната природа на ТКЗС и анализира постановленията на Примерния устав.

Особено внимание трябва да се обърне на правилника за вътрешния ред на стопанството, който урежда всички подробности по работите и дейността на ТКЗС. Такъв правилник предстои да се изработи, като предписанията му се съгласуват с разпоредбите на примерния устав. За сега е в сила издадения през 1947 година от дирекцията за ТКЗС при ЦКС Правилник за вътрешния ред, организацията на труда и производството на трудово-кооперативното земеделско стопанство, който урежда всички въпроси от вътрешен характер и отнасящи се до управлението и ръководството на кооператива, до организацията и заплащането на труда, до организацията на производството, до отчетността, книговодството и разпределението и др.

За окръгляване на характеристиката по отношение стопанския облик на ТКЗС ще отбележим, че като стопански предприятия те имат за главен обект и се занимават преди всичко с основните отрасли на земеделието - полевъдство и животновъдство, като наред с това развиват много спомагателни и странични отрасли и предприятия с цел да се постигне най-целесъобразната използваемост на добитите продукти и да се създаде здрава и рационално организирана производствена стопанска единица. Като стопанско предприятие ТКЗС се занимава с производство на селско-стопански продукти и чиито особености подробно характеризирахме по-рано при очертаване характерните особености на земеделското стопанство и неговата същност.

Като устройствена форма за стопанска дейност, ТКЗС съчетава в себе си много социални елементи, с което то се различава от всички други видове устройствени форми на стопански предприятия. Всяко ТКЗС представлява един колектив от хора, обединени в едно, които чрез задружен труд, самопомощ и взаимност извършват производствена стопанска дейност, като разпределят помежду си натуралните и парични доходи от тази дейност съобразно с вложената земя и своето трудово участие. Поради своя социален строеж ТКЗС не се стреми към реализиране на печалби, които да се разпределят между кооператорите, а да се постигнат колкото се може по-високи и същевременно трайни добиви, които да бъдат разпределени между кооператорите, така че всички те да станат заможни хора. Тези социални елементи в ТКЗС, както ще видим по-нататък, се отразяват и върху устройството на тяхното счетоводство. Това са основните моменти и в стопанската дейност на ТКЗС, в резултат на което стремежът е да се достигне до едно по-високо стоково производство на земеделски продукти, т. е. за пазара, за задоволяване нуждите на населението.

 

Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна кантора Крестън БулМар. Препоръчваме ви да прегледате също и изданието от 1950 год. Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия.

Може да ви бъде интересно също да прегледате:

Съдържание