Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна кантора Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна кантора > Счетоводна библиотека > Отчитане на паричните средства

Счетоводство и калкулации

Отчитане на паричните средства и на взаимоотношенията е банките и с дебиторите и кредиторите

Паричните средства се отчитат посредством с/ка 47 Каса. Тази сметка се дебитира с всички парични постъпления в касата и се кредитира с всички парични разходи. Тя е активна сметка, вината се води в чиста форма и дебитното й салдо отговаря на наличността в касата. За ежедневното записване на всички приходи и разходи се използува спомагателната Касова книга, която дава възможност всеки ден да се проверява касовата наличност. Касовата книга се намира в пълна съгласуваност със с/ка 47 Каса. Касиерът трябва всяка вечер да установява касовата наличност и да я сверява със салдото по спомагателната касова книга. При получаване и плащане на парични средства трябва да се съблюдават най-строго всички закони, наредби и окръжни, които уреждат касовите плащания. Излишните парични средства се внасят на влог в БНБ или всестранната кооперация и се използуват съобразно нуждите на ТКЗС. Освен това трябва да се има предвид, че всички приходи и плащания по касата трябва да стават само въз основа на съответните документи, които трябва да бъдат автентични и правилно съставени и подписани, а поради това да пораждат и действителни права и задължения.

Отчитането на паричните средства и колхозите стави при следните особености. Според чл. 12 на Примерния устав свободните парични средства колхозът трябва да съхранява на текуща сметка в Госбанк (Държавната банка) или в спестовните каси, като в касата могат да се държат само суми, необходими за посрещане неотложните и текущи нужди на стопанството. Средствата, предназначени за капиталовложения, се внасят в Сельхозбанк (Селскостопанската банка). Приходите и разходите касиерът ежедневно вписва в Приходо-разходната книга на касиера и установява салдото по нея всеки ден. Всеки ден той предава на счетоводителя приходните и разходни документи срещу разписка. Счетоводителят проверява документите и книгата на касиера, приема ги и се подписва в същата на съответното място. По този начин се упражнява постоянен контрол на касиера. С вложените парични средства в банките се разпорежда само управата на колхоза и те не подлежат на блокиране или запрещение, само в случай на съдебно решение 8а принудително плащане и то в размер не повече от 70% от ежедневните изтегляния по текущата сметка. Положението на текущите сметки банките държат в тайна и могат да дават сведения само на колхозната управа и по искане на съдебните органи. Записването на приходи и разходи по текущите сметки става въз основа на чекове, платежни нареждания, акцептирани сметки от платците и по други установени в банковата практика документи. Всички документи трябва да бъдат подпечатани и подписани от председателя и счетоводителя на колхоза. Отчитането на паричните средства става в главната с/ка 4 Парични средства, която обхваща подсметките Каса, Текущи сметки (влогове) и Влог за капиталовложения. Тази сметка отчита всички парични средства-налични и внесени в банките. Спомагателното отчитане на паричните средства в касата става в книгата на касиера, а на внесените в банките става в Книга за текущите сметки, ценните книжа и разплащанията с учрежденията и лицата. В първия раздел на тази книга се откриват отделни спомагателни сметки за отчитане на влоговете в Госбанк, в спестовната каса и на влога за капиталовложения в Сельхозбанк. Не по-малко от веднъж в месеца Госбанк и Сельхозбанк са задължени да дават извлечение от сметките на колхоза към определена дата. Извлеченията се проверяват от колхоза и при различия се влиза  във  връзка с банката за тяхното отстраняване.

Отчитането на взаимоотношенията с банките става чрез с/ка 46 Банки. В спомагателната книга се образуват две групи партиди, а именно: 1) Влогови сметки в банките и всестранната кооперация - с отделна партида за всяка влогова сметка, като: влогова сметка в БНБ, влогова с/ка във Всестранната кооперация, влогова с/ка в БИБ - неделим фонд, в БНБ - фонд „Неуражай и бедствия", влог в БНБ - социално културен фонд и др.; 2) Партиди за получените заеми - отделна партида за всеки заем, като: заем за покупка на семена, ваем за покупка на торове, заем за други оборотни средства, заем за строежи, заем за машини, заем за добитък и др. Влоговете се правят в БНБ, като само средствата на неделимия фонд се влагат в БИБ. Заемите за капиталовложения се дават от БИБ, а за другите цели - от БНБ.

За всеки специален влог и заем със специална цел се открива отделна партида, която се дебитира и кредитира съобразно с направените вноски и изтегляния. Откриването на отделни партиди за влоговете и заемите води предпоставката си от целевото предназначение на всички средства в ТКЗС, включително и на заемите. Всички влогови и заемни сметки с банките се показват в баланса със своите остатъци самостоятелно, а с/ка 46 Банки в оборотната ведомост се показва в двата си остатъка - дебитен и кредитен. Лихвите по влоговете със специално предназначение се отнасят като увеличение на съответния фонд, а лихвите по влога без специално назначение се отнасят като увеличение паричните доходи на стопанството. Лихвите по заемите се отнасят в тежест на съответните сметки за разноските съобразно с целевото предназначение за сключените заеми. Чрез сметките за разноските те ще се отразят в края на годината като намаление на паричните доходи. При внасяния и изтегляния по влоговите сметки се съблюдават съответните наредби, докато използуването на разрешените заеми и тяхното погашение става в кръга на предвидените в съответния договор условия и целевото предназначение на заема. Свободните средства но ТКЗС се влагат в БНБ или във всестранната кооперация. Средствата на фонда. Неуражай и бедствия и тези на социално-културния фонд се влагат на хранение в БНБ и се отчитат в отделни партиди, като се олихвяват по 1% годишна лихва. Средствата на неделимия фонд се влагат в БИБ и се отчитат в специална партида - Влогова сметка на неделимия фонд в БИБ. Заемните сметки при БНБ и БИБ се водят по партиди съобразно предназначението на сключения заем.

Взаимоотношенията с дебиторите и кредитори:е се отчитат чрез с/ка 60 Дебитори и кредитори. При всички случаи сметката се показва с двата си остатъка. В спомагателната книга се открива отделна партида за всеки длъжник и кредитор, като партидите се групират в следните групи: 1) Подотчетни лица - с партиди за домакина, закупчика, магазинера и др.; 2) Кооператори за вземания и давания вън от възнаграждението за трудодни и рента - с партида за всеки кооператор; 3) Вземания и давания с външни лица и учреждения - с партида за всяко едно от тях. Тук се отчитат и взаимоотношенията с МТС.

 

От тук се вижда, че с/ка 60 Дебитори и кредитори има твърде широко съдържание и отчита сметните отношения на ТКЗС с всестранната кооперация, с машинно тракторната станция, с разните държавни и обществени организации и с външните лица, с подотчетните лица на ТКЗС, работещи със служебни аванси, с наетите работници и служещи и с кооператорите извън сметните им отношения във връзка с възнагражденията им за трудодни, допълнителното заплащане на труда и възнаграждението за вложената земя. По отношения на сметните отношения с кооператорите трябва да кажем следното. Когато услугите, които се правят на кооператорите с превозни средства на кооперативното стопанство и от страничните предприятия, дават им се продукти, които не подлежат на натурално разпределение, или по друг някакъв начин им се оказват такива, то отчитането им става чрез с/ка 60, в случай че подлежат на заплащане от кооператорите и поради това не се смятат направени за сметка на очакваните от тях парични доходи срещу вложените трудодни. Ако услугите и получените произведения и материали се считат, че се правят за сметка на очакваните от кооператорите парични доходи, то те представляват един вид парични аванси и тогава следва да се отчетат чрез с/ка 72 Кооператори. Но и при последния случай те могат да се отчетат в с/ка 60 Дебитори и кредитори, като в края на годината се прехвърлят в с/ка 72 Кооператори.

Примери

1) Некооператорът Иван Стоев от с. Марково, Сталинско получава услуга от ТКЗС на сума 2000 лв. състояща се в изораване на една нива, която сума той внася след няколко дни.

_______________________   ________________________

С/ка 60 Дебитори и кредитори                                     2000

Група: Вземания и давания с външни лица и

учреждения партида: Иван Стоев, с. Марково

С/ка 125 Парични доходи и тяхното

разпределение                                                                                     2000

Партида: Разни-доходи от услуги За изораване

на една нива на Иван Стоев от с. Марково,

Сталинско.

_______________________   ________________________

С/ка 47 Каса                                                                     2000

С/ка 60 Дебитори и кредитори                                                              2000

Група: Вземания и давания с външни лица

и учреждения партида: Иван Стоев, с.

Марково Получена сума срещу дълга на Ив.

Стоев от изораването на една негова нива.

_______________________   ________________________

2) Купуваме от ТКЗС в с. Белослав, Сталинско един говежди бик за 90000 лв. и след оформяване на собствеността изплащаме сумата чрез влоговата ни сметка при всестранната кооперация. След представяне на съответните документи в БИБ последната провежда същата сума във влоговата ни сметка при всестранната кооперация за сметка на влога на неделимия фонд за капитиловложения.

_______________________   ________________________

С/ка 13 Продуктивни и работни животни                      90000

Група: Продуктивни животни

партида: Говежди бик

С/ка 60 Дебитори и кредитори                                                       90000

Група: Вземания и давания с външни лица

и учреждения, партида: ТКЗС, с. Белослав

Купуваме един говежди бик за  90000 лв.  

от  ТКЗС с. Белослав, Сталинско.

_______________________   ________________________

С/ка 60 Дебитори и кредитори                                       90000

Група: Вземания и давания с външни лица и

учреждения

партида: ТКЗС, с. Белослав, Сталинско

С/ка 46 Банки                                                                                    90000

Група: Влогови сметки

партида: Влогова сметка при всестранната

кооперация

Изплащаме дължимата сума за бика чрез

влоговата ни сметка при всестранната кооперация.

_______________________   ________________________

С/ка 46 Банки                                                                  90000

Група: Влогови сметки

партида: Влог. сметка при всестр. кооперация

С/ка 46 Банки                                                                                 90000

Група: Влогови сметки

партида: Влогова сметка на неделимия фонд

при БИБ

Преведена сума от влоговата сметка на

неделимия фонд във влоговата сметка на

ТКЗС при всестранната кооперация.

_______________________   ________________________

С/ка 78 Фондове                                                             90000

Неделим фонд - парична партида

С/ка 78 Фондове                                                                             90000

Неделим фонд - натурална партида

Записваме купения говежди бик по партидите

на неделимия фонд.

_______________________   ________________________

При колхозите имаме следните по-важни особености по отчитане взаимоотношенията с учрежденията и лицата.

Сметни взаимоотношения с учрежденията и лицата възникват във връзка с продажба на продукцията и оказване на услуги от страна на колхоза. Така се появяват и задълженията към колхоза. Последните нанасят големи вреди на производствената дейност в колхоза и причиняват дълбоко разстройство в неговото финансово стопанство, тъй като всички средства имат строго определено целево назначение. Задържането по този начин на средства неизбежно задържа и изпълнението на онези задачи, за които тези средства са били определени от общото събрание. Колкото по големи са сумите и колкото по дълго време се задържат, толкова и причинените вреди ще бъдат по-големи. Сметните взаимоотношения могат да се разделят на 4 групи: а) с доставчиците на държавата; б) с разните стопански организации и с лицата; в) с МТС; г) с подотчетните лица. Формата за разплащане е доставчиците избира колхоза и най-често това става с платежни нареждания, които дават възможност колхозът своевременно да получи стойността на предадената на държавата продукция. За уреждане на взаимоотношенията със стопанските организации обикновено се сключват договори, така че да не се задържат у тях средства на колхоза. Разплащанията в пари и в натура с МТС стават въз основа на сключения договор, чиято форма е утвърдена с постановление от Совнаркома на СССР от 27 януари 1948 г. Подотчетните лица също така трябва своевременно да се отчитат пред колхоза. За отчитане на взаимоотношенията с учрежденията и лицата служи главната с/ка 7 Разплащане с учрежденията и лицата, която се разделя на 10 под-сметки съгласно сметкоплана. За всяко учреждение и лице се открива отделна спомагателна сметка. Всички сметки се проверяват месечно, като за тази цел учрежденията изпращат на колхоза извлечение от неговата сметка

 

Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна кантора Крестън БулМар. Препоръчваме ви да прегледате също и изданието от 1950 год. Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия.

Може да ви бъде интересно също да прегледате:

Съдържание