Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна кантора Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна кантора > Счетоводна библиотека > Калкулациите в земеделските стопанства

Счетоводство и калкулации

Калкулациите в земеделските стопанства

За понятието калкулация, което означава пресмятане или изчисляване, съществуват най-различни определения, дадени от отделните автори. Различието в определенията не се отнася до същността на това понятие, а се дължи на по-подробното или по кратко посочване на същността на калкулацията, на нейните задачи, на въпросите, с които се занимава, на нейните особености, на нейния обект и пр. Това ще забележим още на пръв поглед, когато проследим и анализираме само няколко дефиниции на това понятие, които в своята същност не се различават. При определяне на калкулацията едни автори наблягат на едни нейни особености, други автори подчертават други такива, трети обръщат повече внимание на трети особености и т. н., което обстоятелство дава и голямото многообразие в дефинициите. Така например според едно определение калкулацията обхваща изчисляването на стойностите, според друго - тя има за задача да установи и разпредели разноските по места и обекти, според трето - разчленява разноските и ги специфицира по категории и стойностна принадлежност и поради това представлява метод за изчисление на костуемите стойности, според четвърто - представлява единично отчитане, според пето - представлява съвкупност от планомерни и системни пресмятания по точното обхващане и разграничение на разноските, установяване отношението помежду им и по намиране на общата и единична стойност при покупка, продажба или производство на една стока, в други определения се изброяват напълно нейните задачи, и т. н. Разбира се, че преимущества имат дефинициите, които обхващат същественото и най-характерното в калкулацията.

Като имаме това предвид, ще дадем и следното определение на калкулацията: тя представлява съвкупност от планомерни и системни пресмятания за установяване на общите или единични стойности.

Към това определение ще дадем следните пояснения, с които ще очертаем обсега и съдържанието на калкулацията.

Съобразно с основните цели на калкулацията, различаваме две разновидности, а именно: калкулация за намиране на себестойността и такава за намиране на продажната стойност. Първата стойност се нарича още и костуема стойност.

Под себестойност се разбира съвкупността от всички разноски, свързани с определени продукти или работни извършвания до момента, в който се разглеждат, или в състоянието, в което се намират, или: себестойността представлява паричен израз на количеството овеществен и жив труд, който е изразходван или ще се изразходва във връзка с продуктите или работните извършвания до момента, в който се разглеждат, или в състоянието, в което се намират. Това определение на себестойността обхваща всички случаи, в които тя може да се срещне или приложи. Най-напред себестойността не може да се свърже само с продуктите, които се доставят, или произвеждат, тъй като за себестойност се говори и тогава, когато нямаме продукт, а само известно работно извършване, например, себестойност на изораването, на ремонтирането, на определена услуга и т. н. Това е възможно, само когато понятието продукт се употреби в широк смисъл и обхване и работните извършвания, или пък последното понятие се разшири и обхване и първото, като в такъв случай себестойността може да се свърже или само с продуктите, или само с работните извършвания. Освен това, себестойността не може да се свърже с доставянето или добиването на продукта, тъй като в нея влизат и разноски, които стават след това, като разноските по съхраняването и продажбата. По същия начин тя не може да се свърже само с извършени вече разноски, защото в себестойността влизат и разноски, които тепърва ще се извършат, какъвто е случая при плановата, предварителната калкулация. Тук трябва да обърнем внимание, че в търговската себестойност по таблица № 17 от Инструкцията за съставяне калкулация за себестойността на промишлената продукция се включват макар и действително направени разноски, но неотнасящи се до продукцията, обект на калкулацията, а именно: част от общоуправителните и от търговските разноски, доколкото непродадената част от калкулируемата продукция ще продължава да причинява такива разноски, които обаче ще бъдат включени в себестойността на друга продукция. Тук става едно застъпване, прехвърляне, на разноските, което в края на краищата води до еднакъв резултат, независимо от това, че в един случай при калкулацията става включване на действителния размер на извършените разноски, а в други случаи разноските се включват в себестойността чрез процентни прибавки. От това следва, че една точна и завършена калкулация е възможна едвам след продажба на продукцията или окончателното завършване на работното извършване, когато всички разноски ще бъдат извършени и поради това всички елементи на себестойността ще бъдат точно и правилно установени, или общо казано - в момента, когато обектът на калкулацията повече не причинява разноски и поради това себестойността е достигнала до крайната точка на своето развитие.

Във връзка със себестойността ще отбележим, че тя се характеризира с едно постоянно нарастване, докато стигне предела на своето развитие. Началният пункт в развитието на фактическата себестойност намираме при извършване на първите разноски по обекта, от когато започва и процесът на нейното образуване, а крайният пункт представлява момента, в който тя престава да нараства, тъй като обектът не причинява повече разноски. Нарастването на себестойността прилича на уголемяването на снежната топка вследствие търкалянето й по снега до края на снежното поле. Пътят на развитието и нарастването на себестойността в промишлените и земеделски стопанства и при някои работни извършвания е най-дълъг, а при търговските предприятия и обикновено при работните извършвания е много по-къс.

Когато калкулацията се отнася до установяване на себестойността, обикновено тя не получава данните за разноските по свой път, особено при отчетната (фактическата) калкулация, а от счетоводството. И колкото тези данни се получават в по-завършен вид с оглед нуждите на калкулацията, толкова и работата по нейното съставяне се улеснява и тя е по-точна. Поради това при организиране на счетоводството трябва да се вземат предвид нуждите на калкулациите. Но счетоводните данни могат да се преустройват, като се групират, разчленяват и подреждат, съобразно с изискванията на калкулацията, В някои случаи се налага калкулацията да вербува необходимите данни по свой собствен път, най-вече при предварителното й съставяне. Изобщо създаването на първичните данни, необходими за калкулацията по правило не е нейна задача, а такава на счетоводството, но преработването и систематизирането на тези данни съобразно с нейните изисквания влиза в нейния обсег. Тук може да се прибегне до разграничение на разноските, както и до установяване на известни съотношения между отделните разноски. Но анализирането на разноските с цел да се направят проучвания върху себестойността и нейните елементи, проучвания с оглед на нейното снижение и др. , с цел да се прецени дейността на предприятието в неговите постижения и слабости и съобразно с това да се предприемат съответните мерки, считаме, че е извън обсега и задачите на калкулацията.

Продажната стойност е стойността, по която предприятието следва да продава, да отчуждава, да реализира продукцията или работните извършвания. Намирането на продажната стойност става, като към търговската, крайната себестойност, се прибави печалбата, данъка върху оборота, както и всички други надбавки, които, без да са разноски, трябва да се покрият от продажната стойност. Ясно е, че всички тези надбавки не са разноски, но се предвижда да се покрият чрез продажбата. Видно е също така, че калкулацията за установяване на продажната стойност е продължение на калкулацията за себестойността и че границата между двете калкулации е и граница на разноските. Тук трябва да обърнем внимание, че продажната стойност, както и фактическата себестойност, носи субективен характер, т. е. свързана е с отделното стопанско предприятие, което установява своя продажна стойност, наред със своята себестойност. Дали ще може предприятието да  осъществи своята продажна стойност или не, зависи от много обстоятелства - в капиталистическите страни има конкуренция и пазарна цена, в социалистическите - има твърди, нормирани или пък планови продажни цени, които в много случаи се намират по калкулативен път.

Калкулацията се характеризира с планомерност и системност в пресмятанията. Това ще рече, че работата по нея и изчисленията, които стават, се провеждат по един строго установен план, схематично и съобразно изискванията и установените начала за анализиране елементите на себестойността и нейните показатели, както и числено-стойностните величини да бъдат разположени в строго последователен ред съобразно тяхната вътрешна връзка и значимост.

Като атрибут на дадената по горе дефиниция за калкулацията се споменава и това, че тя се отнася до установяване на общите или единични стойности. Общата стойност се отнася до определено количество продукти или работни извършвания, а единичната - до единица продукт или работно извършване. Не винаги може пряко да се калкулира за единичната стойност, или най-малко това е трудно и не толкова точно. Понякога характерът на калкулируемия обект е такъв, че изисква обща калкулация, а в други случаи същият изисква да се установи направо единичната стойност. От друга страна при намерена обща стойност може много лесно да се определи и единичната. От тези съображения считаме, че изразяването на тази разновидност в дефиницията на калкулацията само ще уточни още повече нейното определение. Наистина, че след намиране на единичната стойност и при необходимост може да се намери и общата стойност, но при все това, когато се работи с общите суми на отделните калкулативни елементи, стига се до по-голяма точност при изчисленията, стига обектът за калкулиране да позволява това. В точка 4 на инструкцията за себестойността се предвижда разноските да се определят за единица продукт, като според т. 3 под себестойност се разбира съвкупността от всички разноски през определен период от време за производството на единица продукт. В същата точка се изброяват разноските от състава на себестойността и към тях накрая се споменават и разноските за продажбата на стоковата продукция. Разбира се че разноските не се отнасят само до единицата продукт и тогава да бъдат разноски, а до цялата продукция. Разпорежданията на т. т. 3 и 4 по отношение на точност и правилност могат да се преценят от гледна точка на дадените по-горе обяснения.

Калкулациите в земеделските стопански предприятия в социалистическото общество имат огромно значение както за самите предприятия, така и за общата икономика на държавата. В действителност това се отнася до калкулацията изобщо, независимо от вида на предприятието. Социалистическото земеделско предприятие е в същата степен стоково предприятие наравно  с всички  други производителни стопанства и на него е отредено да играе не по-маловажна роля в съхраняването и увеличаването на социалистическата собственост, в социалистическото натрупване, както и в повишаване уровена на потреблението на трудещите се. Макар и в социалистическото стопанство да липсва стихийното пазарно образуване на цените и да господствува плановото начало в ценообразуването, то калкулацията за продажната Стойност не е изгубила напълно своето значение, тъй като намерените, изчислените, продажни стойности в отделните случаи могат да служат като ориентировачно средство в ценовата политика на социалистическата държава и специално спрямо произведенията на земеделското стопанство. Съгласно т. 11 от инструкцията за себестойността у нас, продажната цена на готовия продукт, франко склада на предприятието, се определя от правителството.

В социалистическата икономика изобщо и в земеделските стопански предприятия в частност особено голямо значение има калкулацията за установяване на себестойността, тъй като на последната се пада да играе ролята на основен лост в плановото социалистическо стопанство. В този случай може да се говори даже и за социалистическа себестойност, защото тук себестойността се явява като отражение на цялата дейност на стопанското предприятие. Себестойността на продукцията в земеделското предприятие представлява един от най-важните качествени показатели за неговата цялостна дейност. Тя отразява изпълнението на плана и по-специално на производствената програма, степента на производителността и организацията на труда, рационалното използуване на основните производствени средства, материалите, горивото и енергията, степента на механизацията на производствените процеси, режима на икономии и др.

С не по-малко значение в социалистическото стопанство и в частност в земеделското предприятие е и въпросът за снижението на себестойността. То се явява като инструмент за разширено възпроизводство, за социалистически натрупвания по пътя на вътрешните ресурси в предприятието, на рационализацията, на режима на икономии като неотменим закон в социалистическата икономика, а не по линията на повишението на цените. Снижението на себестойността на продукцията от земеделското стопанство е необходимо условие за по-бързото развитие на народното стопанство. От степента на това снижение зависи и натрупването в земеделието, което ще има за последствие пряко или косвено увеличаване основните средства на народното стопанство и повишаване жизнения уровен на трудещите се маси. За обезпечаване максималното снижение на себестойността е необходимо да се установи нейната структура и да се разграничат точно отделните й елементи, като с това се откриват всички възможности за намаляването им, които следва да се използуват и се отразят в производствено-финансовия план на предприятието за съответния планиран период.

Съобразно с основните начала на плановото стопанство, съществуват три вида калкулации на себестойността, меродавни и за земеделските стопански предприятия, а именно: планова (предварителна), фактическа (отчетна) и изпълнителна.

Плановата калкулация се явява присъща на социалистическото стопанство и се съставя в началото на планирания период въз основа на данните по производствено-финансовия план на предприятието. Тя съдържа плановите производствени разходни и трудови норми и по планови единни цени, установени съобразно с плана за снижение на себестойността. Следователно тази калкулация се нарича планова, защото се съставя въз основа на планово установените и отразени в плана елементи на себестойността. Тя се нарича още и предварителна, защото се съставя предварително - в началото на периода или преди добиване на продукта, за който се отнася и поради това обхваща само предвидените за извършване разноски, т. е. такива, които още не са станали, не са осъществени. Установената в резултат на плановата калкулация себестойност се нарича планова себестойност, която играе ролята на горна лимитна граница за фактическата себестойност. Плановата себестойност се нарича още нормална себестойност, защото има смисъл на един норматив и е отражение на известни стопанско-политически елементи. Стремежът на предприятието е фактическата себестойност да не надвиши плановата.

За да се състави вярна и точна планова калкулация, трябва да се познава добре производствения процес, в резултат на който се добива продукцията, да има установени точни производствени разходни норми за материали, гориво, енергия, труд и др. на единица продукт, както и да има единни планови цени за тези разходи. Планова калкулация може да се приложи не само във връзка с производството, но и в други сектори от предприятието, например за материалите, транспорта, спомагателните, допълнителните и второстепенни производства и др., а също и при всяко работно извършване, т. е. там, където става въпрос за себестойност и независимо от вида на предприятието - промишлено, търговско, земеделско, банково, транспортно и т. н. От последното се вижда колко широко и какво универсално приложение в стопанските предприятия има себестойността. Във връзка с плановата калкулация в земеделското стопанство трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че поради характера за земеделското производство и неговата зависимост поне за сега в голяма степен от природните условия, то определената в плана величина на очакваната продукция е твърде нестабилна. И при индустриалните предприятия има колебания в това отношение, но не само че те са по-лесно преодолими, но са и по-незначителни. Изобщо може да се каже, че планирането на земеделското производство има много повече хипотетичен характер, отколкото планирането в предприятията от другите стопански отрасли. Въпреки това обаче не може да се отрече нуждата от планиране на производствените разходи и продукцията в земеделското стопанство, понеже това означава отстъпление от основното начало в социалистическото стопанство - плановостта и отричане от борбата за механизация и рационализация на земеделското производство и за прилагане на научни агротехнически методи с цел да се достигнат постоянни и високи добиви.

Фактическата калкулация се съставя в края на всеки планиран период (месец, тримесечие, година), след завършване производствения цикъл на известно производство, или пък след завършване на даден продукт или работно извършване, като в нея се включват всички направени разноски през планирания период, изчислени въз основа на фактически постигнатите производствени разходни и трудови норми по текущи, действителни цени. Тази калкулация се нарича още отчетна, защото по нея се отчита изпълнението на производството, на плана и поради това се явява като показател на постижението в това направление. Тя се нарича още и окончателна калкулация, защото се съставя след завършване на калкулационния обект, общо или само за дадената фаза, или по право поради това, че съответните на това разноски са окончателно, действително извършени. Съобразно с това и установената в резултат на тази калкулация себестойност се нарича фактическа, отчетна или окончателна себестойност. По-общо и по-точно казано обаче трябва да допълним, че фактическа калкулация се прави всякога, когато трябва да се установи фактическата себестойност на един калкулационен обект, която ще обхване направените разноски през съответната фаза от развитието на неговата себестойност до момента и в състоянието, в което го разглеждаме, независимо от времето и независимо от степента на неговото завършване.

Поради това, че отчетната калкулация обхваща действително направените разноски в предприятието, т. е. изпълнението на плана за себестойността, то нейните елементи сами по себе си добиват особено голямо значение, защото чрез тях ще се прецени дейността на предприятието и качествата на неговата вътрешна организация, както и възможностите на последната. Отчетните калкулации дават обилен материал за изучаване динамиката и структурата на себестойността на селско-стопанската продукция, както и на тази от предприятията на другите стопански отрасли, с оглед изискванията за вътрешни резерви за по-нататъшния ръст на производството. Те служат като изходни източници за сведения при анализиране на причините за отклоненията от плановата себестойност на произведенията. Наред с оперативната отчетност, която ни запознава с достигнатите от най-добрите работници показатели по изпълнение нормите за трудово възнаграждение и по използуване на производствените средства, отчетните калкулации се явяват най-доброто средство за запознаване на всеки участник в производствения процес с достигнатите от него успехи и допуснати слабости в борбата за изпълнение и преизпълнение на стопанския план. В отчетната калкулация нагледно и стегнато, но с достатъчна пълнота, се отразява финансовия резултат от производствената дейност на предприятието. Наред с това трябва да се има предвид, че борбата за систематическото снижение себестойността на продукцията трябва да стане неотменим закон в дейността на всяко предприятие. Тази повеля трябва да влезе като основно начало при съставянето и изпълняването на плана за снижението на себестойността, което осигурява бързото разширено възпроизводство и рентабилност на предприятието.

Изпълнителната калкулация се съставя в края на планирания период, въз основа но данните от плановата и фактическата калкулация, като в нея се вписват разноските по фактически производствени разходни и трудови норми, но по планови единни цени. Това ще рече, че фактически постигнатите производствени разходни и трудови норми се вземат от отчетната калкулация, а плановите цени се вземат от плановата калкулация. Така количеството на употребените основи, спомагателни, горивни и др. материали, количеството на изработените надници и на консумираната енергия, както и количествените разходи при всички други случаи, отговарят на осчетоводените действителни данни, но цените, по които се вземат тези данни за изпълнителната калкулация, са планови, т. е. за материалните разноски се вземат дадените от обединението планови цени, за надниците се вземат текущите възнаграждения по надничния блок, транспортните разноски по текущата тарифа и т. н. Онези стойностни разноски, при които плановите цени са неприложими, се вписват по данните в отчетната калкулация, респ. в счетоводството. С прилагане в случая на плановите цени се отстраняват влиянията на субективните фактори върху себестойността. По такъв начин изпълнителната калкулация отчита (отразява) изпълнението на плана за себестойността, от където е получила и името си. Установената посредством тази калкулация себестойност следва да се нарече изпълнителна себестойност.

И трите споменати калкулации намират приложение в земеделското стопанство, но със съответното отражение на особеностите в земеделското производство. Те се разполагат по специална схема, дадена като таблица № 17 в инструкцията на Държавната планова комисия, в която таблица са изразени и трите калкулации, но само с едно наименование на калкулативните елементи. За всеки вид произведение се прави отделна калкулация, в която се означава количеството на запланираната и на добитата продукция. В първата графа на схемата се дава поредна номерация на отделните видове разноски от състава на себестойността. Във втората графа се означават видовете разноски, групирани в две групи: основни и допълнителни. Основните и част от допълнителните разноски образуват производствената себестойност. Към последната се прибавят още два вида допълнителни разноски: търговски разноски и вноска за висшестоящата организация, и се получава търговската себестойност, която е крайната такава. След това са поместени едно след друго и трите калкулации - планова, фактическа и изпълнителна. Плановата калкулация се състои от две части. Първата част съдържа фактическите разноски от предшествуващия планиран период и обхваща три графи (3, 4 и 5), които имат следните наименования: на единица (3), обща сума (4), % към търговската себестойност (5). Втората част от плановата калкулация съдържа разноските по плана и има четири графи (6, 7, 8 и 9) със следното наименование; на единица (6), обща сума (7), % към търговската себестойност (8), % към предшествуващия период (9). В надписната графа за плановата калкулация се означава мярката на продукта и количеството по плана. При съставяне на плановата калкулация за сравнимата продукция се вписват още и фактическите разноски от предшествуващия период. Продукцията е сравнима тогава, когато отделните видове планирани произведения са били произвеждани и през предшествуващия период. Поради това първата част от плановата калкулация е фактическата калкулация от предшествуващия период, чиито данни служат за ориентиране и сравнение с данните от калкулацията по плана. Привличането на средната продукция за сравнение може да стане само тогава, когато не се изгубва сравнимата база и не се уврежда на сравнението и на изводите от него. След това следва фактическата (отчетна) калкулация, в надписната графа на която се вписва и произведеното количество. Тя обхваща три графи (10, 11 и 12), а именно: на единица (10), % към търговската себестойност (11) и % към планираното (12). От тук се вижда, че отчетната калкулация дава само разноските за единица продукт, а не за цялата продукция. Най-накрая на таблицата е поместена изпълнителната калкулация, която има също три графи (13, 14 и 15) със следното означение: на единица (13), отклонения от плановата себестойност: а) икономия (14), б) преразход (15): И тук не се дават разноските за цялата продукция. Характерно в тази калкулация е, че се посочва в парични суми за единица продукт реализираните икономии и преразходи в сравнение с данните от плановата себестойност. Отклоненията не се изразяват в проценти, а също не се изразяват и в суми за цялата продукция. Схемата за калкулацията има следния вид (виж стр. 44 и 45):

По отношение на последните две калкулации трябва да отбележим, че понеже отделните видове разноски се дават само за единица продукт, то те се намират чрез редица изчисления, тъй като в счетоводството тези разноски се отчитат за цялата продукция, а не за единица. Това особено важи за фактическата калкулация. Същите предварителни изчисления се налагат и тогава, когато разноските се отнасят до производството на няколко продукта, които изискват отделна калкулация. Поради това и подготовката на данните за таблица № 17 става в предвидените в инструкцията план-сметки, както и в други специални изчисления и пред-шествуващи калкулации и от там се вписват в таблицата.

По-рано посочихме, че най-съществената особеност в земеделското производство е неговата цикличност и че продукцията се получава един път годишно, което указва влияние върху начина на установяване себестойността в земеделските стопанства. Сезонният характер на тяхното производство изисква да се прави калкулация не в края на тримесечието или в края на всеки месец, както това е обикновения случай, а след завършване на сезона, т. е. след като производствения процес е завършил и реколтата е прибрана. Това еднакво важи и за скотовъдството, както и за второстепенните отрасли в земеделското стопанство. По-точно казано, калкулация за цялата продукция на земеделското стопанство се прави едвам в края на годината, защото едвам тогава ще станат известни всички разноски във връзка с отчетната година, които трябва да се разпределят между отделните видове продукти и за всеки вид да се състави калкулация по образеца на таблица № 17 от инструкцията на ДПК. Разноските по производството по отрасли и култури стават известни след завършване на производствения процес, т. е. след прибиране на реколтата, но общоуправителните, търговските и др. разноски, които не са пряко свързани с производството, продължават да се извършват до края на отчетната година. Поради това на 31 декември се установяват всички извършени през годината разноски, една част от които се отнася за следващите реколти и останалите се включват в себестойността на добитата през изтеклата година селскостопанска продукция, посредством съставяне на съответните калкулации по отделни продукти. Ето защо при отчитане на разноските през годината счетоводството взема предвид тези изисквания на калкулациите и отчита направените разноски по отрасли и култури, както и държи сметка за разноските, които се отнасят за бъдещи реколти. При калкулациите преките разноски се отнасят направо към себестойността на съответния продукт, а косвените се разпределят между калкулационните обекти на такава база, която вай-подхожда за земеделското стопанство.

Поради това, че калкулациите в земеделското стопанство стават в края на годината, а през течение на годината се установява само себестойността на отделните земеделски работи, то отчитането на производствените разноски става в две направления: по отделни работи и по култури или група от култури. Ето защо в земеделието се различават две фази на калкулиране - първата се състои в установяване на себестойността на отделните земеделски работи, като сеене, плевене, брануване, наторяване и др., според тяхното извършване, а втората се състои в определяне себестойността на събраната реколта след изтичане на отчетната година. Що се отнася до разноските за животновъдството, то те се отчитат по видове животни, като едър рогат добитък, овце, кози, свини и др. и по групи от всеки вид, като основно стадо, родени през годината и т. н. Синтетичните калкулационни сметки, в които се отразяват производствените разноски по двете главни земеделски отрасли са: с/ка Полевъдство и с/ка Животновъдство.

Съобразно с начина за включване на разноските в себестойността и в земеделското стопанство различаваме също така преки и косвени разноски. Първите се отнасят направо към производствата продукция. При калкулиране в СССР през годината на себестойността на отделните земеделски работи, общопроизводствените и общоуправителните разноски се включват по плановите норми, а в края на годината същите се разпределят пропорционално на преките производствени разноски за труд. От това се вижда, че в СССР общопроизводствените и общостопанските разноски вземат участие в себестойността на отделните земеделски работи, които се калкулират в течение на годината, т. е. те се разпределят между продукцията и между работните процеси. А според една от инструкциите на М-вото на земеделието у нас косвените разноски се разпределят в края на годината между производствата пропорционално стойността на включените в тях основни материали и основна заплата. х

Във връзка с калкулациите става въпрос дали не може в земеделското стопанство да стане текущо определение на себестойността през годината, а не само в края на годината, както това се прави в индустриалните предприятия с текущо производство - в края на всеки месец или на всяко тримесечие, или пък да се калкулира след завършване на производствения цикъл и се прибере реколтата. По този въпрос най-първо ще цитираме мнението на съветския автор Прокофев, който казва: „Обикновено е в совхозите фактическата себестойност на по-голямата част от продуктите да се изчислява само един път през отчетната година и то след нейното изтичане. Това положение във връзка с определяне на себестойността намира оправдание преди всичко в това, че редица отрасли, като например овощарството и продуктивното скотовъдство, поради своята сезонност, през годината дават неравномерна количествена продукция, поради което месечните или тримесечните калкулации ще дадат такива себестойности, които за отделните месеци или тримесечия на отчетната година рязко ще се различават. Освен това някои отрасли, като например овцевъдството, в които разноските са тясно свързани помежду си и не могат да се разграничат между отделните продукти по обикновен път, в разните сезони на годината дават различни продукти - приплоди, вълна, мляко и др. Наред с това се счита, че само в края на годината ще станат известни всички отнасящи се до калкулируемата продукция разноски (имат се предвид допълнителните разноски) и ще могат равномерно да бъдат разпределени между продуктите онези разноски, които през годината показват резки колебания в изчисляването на отчетната единица, като например разноските за живата теглителна сила в изчисляване себестойността на един работен ден. Но въпреки тези доводи за годишно калкулиране на продукцията в совхозите, трябва да забележим, че на ред продукти може да се направи калкулация и през годината и тя ще допринесе съществена полза както по отношение на контрола на производството, така и за внедряване и укрепване принципа на самоиздръжката. Така ежемесечната калкулация в совхозите на млякото, прираста на животните и др. продукции е напълно възможна, при което тази калкулация може да бъде използуване и за нуждите на финансовия анализ. От своя страна споменатите по-рано съветски автори Глейх и Щенков препоръчват годишна калкулация на земеделската продукция.

По този повод ще дадем следните осветления по засегнатия въпрос. Ежемесечната или по-лесно постижимата тримесечна калкулация в земеделските стопанства се явява безспорно с голямо значение за предприятието. Втората калкулация може по-сполучливо да се направи поради по-дългия период, който обхваща, и по-голямата й прилегналост към особеностите на земеделското производство и най-вече към неговия сезонен характер. Първата пречка обаче в това направление е неравномерността и сезонността на почти всички селско-стопански произведения, която е много съществена трудност за осъществяване на редовно повтарящи се и по-точни калкулации - месечно или тримесечно. Как биха се калкулирали по този начин например добитите зърнени храни, маслодайни семена, гроздето, тютюна, цвеклото, вълната и всички други от подобен характер селско стопански произведения? Прирастът на младите животни и на тези за угояване, млякото, някои от зеленчуците и др. п. наистина че показват по-голяма устойчивост в това отношение, но с изключение само на прираста и до известна степен на млякото, те запазват своя сезонен характер и неравномерност в добиване на продукцията, поради което месечното или тримесечното калкулиране се явява неподходящо и неточно, колкото и да е желателно. Ако въпреки всичко това при някои продукти се прибегне до подобно калкулиране на себестойността, то много от нейните елементи ще бъдат определени на някоя чужда база и с това ще се разклати точността на резултата от калкулацията. „Текущото изчисляване на производствените или костуеми цени, когато още не е завършена отчетната година, изисква предварителна оценка на съответната част от амортизациите, работата на добитъка, механичните двигатели и други още производствени разходи, действителните размери на които стават известни едва в края на годината. Не само че калкулациите ще съдържат много условни величини, но цялата процедура изисква много повече познания и работа от счетоводителя. В този случай приемливо е да се калкулира по сезонно и след прибиране на съответната реколта, когато всички преки производствени разноски ще бъдат известни от една страна, и точното количество на добитата продукция - от друга, като само припадащите се части от общопроизводствените и общоуправителните разноски ще бъдат включени в себестойността по косвен начин. Тук трябва да отбележим, че еднородността във видовете селско-стопански произведения и масовизираният характер на производството улесняват и правят по-точни годишните калкулации в земеделското стопанство. Тук нямаме калкулации по фази на производството, следващи във вертикално направление, а наподобяват тези при масовите производства на предприятията от промишлеността. Характерното в земеделските стопанства е това, че калкулирането може да се направи по два разреза, първият от които е по линията на отделните земеделски работи (засяване, брануване, плевене, вършене, торене и др.), а вторият върви по линията на отделните отрасли и култури, видове животни и др. п.

В държавните земеделски стопанства и в машинно-тракторните станции редовно се правят калкулации, като при ДЗС са меродавни дадените по-горе обяснения относно земеделските калкулации, а калкулациите при МТС са от характера на промишлените, с отражение на специфичните особености в МТС. В това отношение и за двата вида предприятия са меродавни общите линии в инструкцията на ДПК за себестойността.

Що се касае до ТКЗС, за тях не се предвиждат и не се съставят калкулации за себестойността на продукцията и поради това тези стопанства са извън обсега на наредбите за калкулациите. Следствие на това, че ТКЗС представляват земеделски стопански предприятия, които не целят реализирането на печалби, а добиването на колкото се може по високи натурални и парични доходи, които да се разпределят между кооператорите съобразно с тяхното участие в добиването, защото са резултат на техния задружен труд, то калкулациите нямат така да се каже непосредствено значение за дейността на стопанството. Съобразно с тази особеност на ТКЗС и счетоводството е така организирано, че не отчита разноските с оглед изискванията на калкулациите, а е ориентирано към обхващане на натуралните и парични доходи, които след покриване на разноските и извършване на отчисленията се разпределят между кооператорите. По-рано отбелязахме, че ТКЗС в социалистическото стопанство е едно напълно стоково предприятие и целта му е да произведе колкото се може повече селскостопански продукти за нуждите на населението. От чл. 1 на примерния устав се вижда колко широки и важни задачи се поставят за разрешение пред ТКЗС, които то може да изпълни само чрез осъществяване на големи постижения и се устрои като модерно и рационално организирано стопанско предприятие с постоянни и високи добиви. При липса на калкулации мерилото за-успеха или не на стопанството си остава главно величината на натуралните и парични доходи, които ще бъдат разпределени между кооператорите. Ние считаме обаче, че това не е достатъчно, тъй като доходите представляват едно компенсирано отражение на постиженията и слабостите на стопанството. Ето защо смятаме, че за правилното и детайлно преценяване дейността на ТКЗС и то трябва да съставя калкулации за себестойността на добитата продукция и за отделните  земеделски работи и извършвания, за да могат да се видят и преценят успехите и слабостите на стопанството в отделните му сектори и съобразно с това да се вземат съответни мерки за отстраняване на слабостите и увеличение на постиженията. В такъв случай остават меродавни дадените по-горе пояснения във връзка с калкулациите в земеделските стопанства. Понеже вложените от кооператорите трудодни не се заплащат през годината като отделен труд, то в този случай най-първо трябва да се разреши въпроса за оценяването на трудодните. Изобщо трябва да кажем, че и на ТКЗС трябва да бъде анализирана дейността, както и на всяко друго стопанско предприятие, с цел да се открият слабостите и да се вземат съответните мерки за тяхното отстраняване. Калкулациите на себестойността и анализирането на отделните й елементи ще допринесат много в това направление. Колко важно се явява наблюдаването на ТКЗС се вижда от голямата роля, която те ще играят в нашето народно стопанство и по-специално в нашето земеделие, на което те фактически ще запълнят съдържанието. Така според петгодишния стопански план у нас се предвижда щото до 1953 година ТКЗС да достигнат 60% от общата земеделска продукция на зърнени храни и да дадат не по-малко от 550000 тона стокова продукция, като обработваемата им площ се увеличи от 2,200,000 декара за 1948 год. на 30000000 декара през 1953 год. Предвижда се също така ТКЗС да обхванат повече от половината от всички кръгло 1100000 еднолични земеделски стопанства. В същото време ДЗС трябва през 1953 г. да достигнат 2.5% от общата продукция на страната и да дадат 15000 тона стокова продукция от зърнени хлебни храни. От дадените по-рано сведения за СССР се вижда, че там значението на колхозите в земеделието е много по-голямо.

 

Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна кантора Крестън БулМар. Препоръчваме ви да прегледате също и изданието от 1950 год. Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия.

Може да ви бъде интересно също да прегледате:

Съдържание