Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна кантора Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна кантора > Счетоводна библиотека > Задачи и особености на счетоводството в ТКЗС

Счетоводство и калкулации

Задачи и особености на счетоводството в ТКЗС

Особеностите на техническата и стопанска структура на предприятията от дадена отрасъл, бранш или друго поделение, дават отражение върху организацията на тяхното счетоводство и върху начините на численото обхващане и изразяване на стопанската им дейност. По-нататък върху устройството на отчетността оказват влияние и редица други обстоятелства от административно и вътрешно организационно естество, както и присъщите на устройствената форма за стопанска дейност на предприятието елементи. И най-после в това отношение дават отражение и конкретно установените изисквания към счетоводството на предприятията от страна на висшестоящите институции. Всички тези три категории обстоятелства поставят пред счетоводството и много специфични задачи за разрешение, независимо от общите цели, които счетоводството преследва във всяко едно стопанско предприятие. Поради това и счетоводството на ТКЗС се характеризира с редица особености, предизвикани от горепосочените три категории обстоятелства, при което първо място заемат присъщите характерни особености на трудово-кооперативното земеделско стопанство като устройствена форма на стопанска дейност и в които преобладават социалните елементи. Във връзка с това пред счетоводството на ТКЗС се поставят и много нови задачи, които са присъщи на отчитането на тези стопански единици и някои от които не се срещат в никоя друга устройствена форма на предприятия за стопанска дейност. Тук трябва да подчертаем, че тези особености и нови задачи не се намират във връзка със същността на ТКЗС като стопански предприятия, защото като такива ТКЗС имат същия обект на стопанска дейност, както и другите земеделски стопански предприятия - ДЗС и частните земеделски стопанства, а са свързани с вградените и доминиращи социални елементи в основния строеж на тази трудово кооперативна форма на стопанска дейност, които променят из основи начина на обхващане дейността на земеделското стопанство посредством счетоводството. От друга страна, стопанската същност на земеделското предприятие като добивно стопанство на продукти, от които зависи съществуването на човека и поради това ежедневно намират широко употребление в самото стопанство и вън от него, дава възможност щото ТКЗС да получат една много специфична и наситена със социални елементи устройствена форма на предприятие за стопанска дейност. Така при ТКЗС, след като от получените земеделски и животински продукти се отделят необходимите количества за държавни доставки, за връщане на взетите в заем семена, за плащане в натура на МТС, за семена за посев и фураж за добитъка, за фондовете, за заплащане наднорменото производство и за свободна продажба, останалото количество се разпределя между кооператорите и се намира в тяхно лично разпореждане, като се използува било за собствена консумация, било за продажба. Подобно и в такава степен участие на кооператорите в разпределение на натуралната продукция на предприятието не се среща в никоя друга трудово-производителна кооперативна форма на стопанска дейност. Можем ли да си представим например че една обущарска ТПЗК ще бъде устроена по такъв начин, щото изработените обуща да бъдат разпределени между кооператорите, част от които те ще използуват за собствено потребление, а другата част ще продават, без да получават през течение на годината определено възнаграждение за вложения в кооперативното производство труд, както това е при ТКЗС? Също така и в никоя друга трудово-производител-на кооперативна форма не намираме подобно разпределение на паричните доходи, както при ТКЗС. ТПЗК у нас са организирани обикновено така, че вложеният от кооператорите през годината труд се заплаща по надничния блок и за наднормено производство, като в края на годината кооператорите посредством трудовия дивидент участвуват в разпределението на печалбата. В това отношение тези кооперативи могат да бъдат така организирани, че без да получават определено трудово възнаграждение през годината, в края на същата кооператорите да участвуват в разпределението на чистия паричен доход, както бе у нас случая с ТКЗС до 1948 година включително. Подобно нещо подхожда особено на ТПЗК, които извършват само услуги, като например бръснаро-фризьорските кооперации. Разпределението на натуралните и парични доходи между кооператорите като възнаграждение за вложения от тях труд е най-съществената характерна особеност на ТКЗС, която прави щото в много пунктове и счетоводството на последните да се коренно различава от това на другите земеделски стопанства (ДЗС и ЧЗС), както и пред него да се поставят съвсем нови задачи за разрешение. Счетоводството на колективните земеделски стопанства има редица особености, които го отличават от това в другите отрасли на народното стопанство - от промишленото счетоводство, а така също и от счетоводството на совхозите и МТС.

Тук трябва да споменем, че с постановлението За отчетността и счетоводството в колхозите на Съвета на народните комисари на СССР от 31 януари 1939 година са утвърдени три вида счетоводство за отчитане дейността на колективните земеделски стопанства (колхозите), като всяка една от тях се прилага в зависимост от големината на колективното стопанство. Съгласно с това постановление за различните размери колхози се предписва да се прилагат и различни системи на счетоводство, а именно: за малките колхози, кои го обединяват не повече от 30 домакинства и нямат повече от 30000 рубли годишен паричен доход, да се използува така наречената съкратена счетоводна система; за колхози, които обединяват от 30 до 100 домакинства и нямат повече от 100000 рубли годишен паричен доход, да се прилага простата счетоводна система (просто счетоводство); за колхози, които обединяват повече от 100 домакинства или имат годишен паричен доход над 100000 рубли - да се прилага двойната система счетоводство (двойно счетоводство), но при условие, че в колхоза има на лице необходимия за случая счетоводен кадър. В споменатото по-горе специално постановление на Совнаркома са установени и основните положения в организацията на колхозното счетоводство, като и за трите системи на счетоводство са определени едни и същи първични документи, както и еднакви книги за първичното отчитане на производството и на средствата, съхранявани по места. Записванията в отчетните книжа през течение на годината и при трите системи стават по такъв начин, че дават възможност да се съставят основните таблици на годишния отчет, да се разпределят правилно натуралните и парични доходи на колхоза в съгласие с изискванията на Примерния устав, както и да се състави приключителния баланс, който характеризира състоянието на всички средства на стопанството в края на отчетната година. Самата организация на отчитането обаче, посредством която могат да се изпълнят тези задачи, съставът на водените от счетоводството при управлението на колхоза книги, както и взаимната връзка между записванията в тези книги и начина на тяхното водене, са различни при всяка една от трите системи От трите системи, по които колхозите отчитат своята дейност еднакво са разпространени втората и третата, а сравнително много по-малко се използува първата.

Двойната система счетоводство представлява цялостно и систематично обхващане и изразяване в количествени и парично-стойностни величини и по строго установен начин и ред състоянието на средствата, на фондовете и дълговете на стопанското предприятие, както и всички промени, които настъпват в тих следствие на неговата дейност. Същественото в тази система счетоводство е това, че парично-стойностното записване в сметките на състоянието и измененията на средствата, фондовете и дълговете се подчинява на закона за двойствеността - за двойното записване, който се състои в това, че всяка счетоводна операция, отразяваща определено стопанско действие в предприятието или имаща вътрешно-отчетен характер, се записва в двоен размер, но в противоположни страни на сметките. Законът за двойното записване дава възможност да се изгради стройната система на двойното счетоводство и да се осъществи нейната вътрешна затвореност и взаимна връзка между всички стойностни записвания в сметките, в резултат на което се постига един постоянен контрол на записванията.

Простата система счетоводство, или така нареченото просто счетоводство, се характеризира с липсата на един закон, по който да се подведат всички записвания в сметките, какъвто имаме при двойното (систематичното) счетоводство. Поради това в нея липсва необходимата систематика и вътрешна затвореност, както и взаимната връзка между всички записвания в сметките, което не дава възможност да се осъществи един постоянен вътрешен контрол на записванията. Поради същата причина простото счетоводство не представлява една цялостна и свързана система, а може да има различен обем и нееднакъв обсег при прилагането му в предприятията. То може да обхване отчитането само на отделни части от имуществото и дълговете или на няколко от тях. Така например съобразно с необходимостта то може да обхване само паричните средства, в който случай ще се води само сметка за касовите приходи и разходи, може да отчита стоките, при което ще се водят отделни сметки за разните видове стоки, може да отчита вземанията и дълговете, в какъвто случай ще се водят индивидуални сметки за отделните лица и т. н. Изобщо простото счетоводство най-малко трябва да се разпростре върху отчетните обекти в такъв размер, че да даде възможност да се състави годишния инвентар. Това е минимума от записвания, които то трябва да съдържа. То може да обхване по-нататък отчитането и на собствените средства (собствения капитал, фондовете), като регистрира последните в началото и края на отчетната година, без обаче да отрази през течение на годината резултатите, печалби и загуби, от стопанската дейност по източници и видове. Или пък измененията в собствените средства вследствие на резултатите, а също понякога и по други причини, се записват в края на годината сборно, или в размера на крайния чист резултат. В най-широкия си обем простото счетоводство отчита всички имущества и дългове на стопанското предприятие, както и неговите собствени средства (капитали), фондовете, като извън неговия обсег остава само отчитането на резултатите, загуби и печалби, през течение на годината и поради това то не познава резултатните сметки. Обхване ли и последните, то представлява вече една стройна отчетна система и се превръща в двойно счетоводство. Простата система счетоводство в колхозите се прилага в нейния най-широк обем и обхваща цялата дейност на колхоза, включително отчитането и на уставните фондове, като промените на същите се записват в сметките им сборно само в края на годината. Тук се използуват същите първични документи както и при двойното счетоводство, като цялата дейност на колхоза се обхваща чрез 11 счетоводни книги по такъв начин, че в края на годината може да се състави годишния отчет и баланс и правилно да се разпределят натуралните и парични доходи между колхозниците.

Съкратената счетоводна система и най-простата и има много по-ограничено приложение в колхозите, като се използува от най-малките колхози. Служейки си със същите първични документи както и другите счетоводства, тя с най-малък брой от книги обхваща цялата дейност на колхоза и в края на отчетната година дава възможност да се отчете неговата дейност наравно с другите две счетоводни системи.

Накрая, като обща характеристика на трите счетоводни системи, прилагани в колхозите, ще кажем, че създаването им има за цел да улесни отчитането на различните по-размери колхози, като по-малките прилагат и по-проста счетоводна система, която е и по-лесно усвоима. Ние не можем да преценим доколко създаването на трите системи счетоводство само по себе си ще се яви като улеснение на колхозите в това отношение, тъй като и при трите системи първичните документи и книгите по първичната производствена отчетност са едни и същи, а наред с това и трите системи в края на отчетната година трябва да дадат едни и същи данни относно състоянието на работите в колхоза. Следователно различието между тях се свежда само до различния начин на осчетоводяване на първичните документи, в което отношение ние едва ли можем да съзрем някакво преимущество на другите две системи, приложени в средните и малки колхози, пред системата на двойното счетоводство. По-ограничената дейност на средните и малки колхози сама по себе си улеснява отчитането им по двойното счетоводство, поради което известно облекчение ще дойде по тази линия. От друга страна в устройствено отношение съкратената и проста счетоводна система са по-несъвършени, по-разпръснати и по-дезорганизирани, поради което стоят по-назад от двойното счетоводство и по наша преценка те по-трудно се и усвояват. Единственият мотив в полза на двете счетоводна системи ние виждаме само в трудността по намиране на подготвен кадър за двойното счетоводство, който непременно трябва да е прекарал специална школовка и обучение, докато останалите две системи могат да се усвоят в течение на самата счетоводна работа и от по-посредствени хора, без да е необходимо те да се подлагат на специална подготовка и обучение по счетоводство. В подкрепа на това съображение идва и споменатото по-рано постановление на Совнаркома, според което колхози обединяващи повече от 100 домакинства или имащи над 100.000 рубли годишен доход, са длъжни да прилагат двойната система счетоводство, но само при условие, че разполагат с необходимия подготвен счетоводен кадър, като в противен случай и те ще ия. ползуват простото счетоводство. Във връзка с това ще споменем че ние сме наблюдавали много случаи в практиката, когато дадени' лица са усвоили прекрасно по пътя на опита и практиката простото счетоводство и го прилага с най-голям успех в даденото предприятие, но за които двойното счетоводство представлява нещо съвсем непонятно. Наистина, при сегашното състояние на счетоводителските кадри, включително и у нас, много по-лесно могат да се намерят самородни счетоводители, които владеят простото счетоводство, отколкото такива, които владеят двойно счетоводство.

Според чл. 1 на закона за счетоводството, ТКЗС трябва да водят двойно счетоводство, като втората забележка на този член допуща те да водят просто счетоводство до намиране на подходящи счетоводни кадри, но с разрешение на М-вото на земеделието. От тук се вижда, че тежестта у нас пада върху двойното (системното) счетоводство. Още не е точно установена обаче формата на простото счетоводство, тъй като в издадената през 1949 година брошура от ЦКС се изброяват само книгите, които ще се водят и се дават кратки обяснения към тях. Тъй като  книгите са същите, които се водят при простото счетоводство в колхозите, то по всичко изглежда, че ще се възприеме системата на простото счетоводство в СССР, за която цел трябва да се дадат подробни и точни указания за начина на нейното прилагане и какви първични документи и в каква форма ще са необходими. В брошурата още в началото изрично се споменава, че първичната отчетност е съвсем същата с тази, прилагана при двойното счетоводство на ТКЗС. Тази форма на просто счетоводство е одобрена от М-вото на финансите и това на земеделието.

Първата от общ характер задача на счетоводството в ТКЗС е, щото то така да бъде организирано и водено, че да дава възможност да се запази социалистическата трудово-кооперативна собственост. Това се постига най-напред посредством пълното и точно отражение в количествени и парично-стойностни показатели дейността на стопанството и последователното записване на всички промени в неговите средства, които се осъществяват в обсега на изпълнението на производствено-финансовия план на стопанството. За тази цел счетоводството, чрез парично-стойностния израз на средствата - по посока на източниците за тяхното добиване (целевото им назначение) и имущественото им въплъщение, съпоставя отделните средства, с които разполага предприятието, групира и обобщава същите по признака на предназначението им и следи за измененията в техния състав и размер вследствие изпълнението на производствено-финансовия план на предприятието. Документираното и точно обхващане на всички средства с които разполага ТКЗС, по източници и въплъщение, както и на промените в техния състав следствие на стопанската дейност дава възможност във всеки момент да се получат необходимите за оперативното ръководене на стопанството данни, както и да се упражнява непрекъснато ефикасен, последователен и цялостен контрол във всички сектори на стопанството и с това да се следи за дейността на всички длъжностни лица в ТКЗС. Като дава възможност регулярно да се наблюдават всички изменения в състава и размера на средствата в стопанството, счетоводството ще се превърне в мощно оръжие за охраняване на кооперативната собственост в частност и на социалистическата такава изобщо. Целесъобразното устроено счетоводство също така ще способствува и за по-силно укрепване на кооперативното стопанство, за растежа на неговите фондове, за увеличаване на неговото богатство и на благосъстоянието на кооператорите.

За правилното и резултатно провеждане дейността на ТКЗС първенствуваща роля играе производствено финансовия план на стопанството. ТКЗС представляват големи социалистически предприятия, които развиват своята дейност по един установен план, който от своя страна се явява като съставна част от общия план за развитието на цялото народно стопанство. Поради това обстоятелство, не само ТКЗС, но и всяко друго социалистическо стопанско предприятие действува съобразно изискванията на общия план и като така то трябва да организира своето счетоводство по такъв начин и да приложи такива форми и методи на отчитане, които да обезпечат систематическото наблюдаване и контролиране изпълнението на поставените чрез производствено-финансовия план задачи. Счетоводството е необходимо най-първо за правилното построяване на плана а след това и за проверяване на неговото изпълнение, както и за оперативното ръководене на социалистическото стопанско предприятие. Следователно като основна задача на счетоводството при ТКЗС се поставя отчитането на изпълнението на производствено финансовия план както в неговите количествени, а най-вече в стойностните му показатели. За тази цел то трябва да нагоди своите сметки, записвания и отчетни данни към структурата и съдържанието на производствено-финансовия план, за да може във всеки момент да даде точните показатели за степента, в която е изпълнен плана в съставните му части, в групови данни и нацяло. От само себе си се разбира, че различните сектори от плана по отношение на изпълнението не могат в еднаква степен да бъдат отразени в счетоводството. В някои случаи счетоводството регистрира пряко данните по изпълнението на плана, но в други случаи то може да ги даде само в по-суров вид и поради това тези данни подлежат на една по-малка или по-голяма преработка, за да се получат желаните показатели, характеризиращи изпълнението. В това отношение стремежът е да се постигне колкото е възможно в по-голяма степен покритие на плана от страна на счетоводството, но не може да се сметне за недостатък на последното, ако покриването не е пълно, тъй като за развитието и нагаждането на счетоводството в това направление има граници, които не могат да бъдат надхвърлени без това да се отрази неблагоприятно върху общата организационна структура на счетоводството. От своя страна и производствено-финансовия план в някои случаи трябва да се нагоди към възможностите на счетоводството да отчете неговото изпълнение. Отчитането на изпълнението на производствено-финансовия план от страна на счетоводството се отнася еднакво и до неговите тримесечни и едномесечни раздели, тъй като при наличност на последните счетоводството трябва да вземе предвид съответните на това изисквания и даде необходимите по изпълнението показатели по тримесечия или помесечно. За да се получи по-точна представа за начина, по който счетоводството отчита изпълнението на плана, ще посочим на няколко случая. В таблицата от плана за бюджета на ТКЗС са определени размерите на разходите за общото управление по видове, като в счетоводството се откриват в съответната спомагателна книга партиди със същата класификация на разноските, поради което във всяко време могат да се получат от счетоводството сведения за извършените до дадения момент разноски по видове и общо. Или пък, в плана е предвиден размера на добива по култури, а в счетоводството от съответните индивидуални сметки за произведенията се вижда  каква  продукция е добите   в стопанството, Същото се отнася до предвидените да постъпят приходи от продажба на селско-стопански произведения, до предстоящите заеми за капиталовложения и за оборотни средства, до натуралните и парични доходи и т. н. Във връзка с това трябва да обърнем внимание, че счетоводството не може да отчете предвидените в производствено-финансовия план количествени и стойностни показатели, т. е. предвижданията по плана, а само неговото изпълнение, тъй като независимо от всичко друго, но и по своята същност, счетоводството е отчетност на свършените факти - на изпълнението, но не и на предвижданията-на предварителните данни. Отчитайки не предвижданията, а изпълнението на плана, показателите на счетоводството дават възможност ежедневно да се наблюдава изпълнението на задълженията към държавата, на бюджета и на производствения план, икономичното изразходване средствата на стопанството съобразно с целевото им предназначение, както и правилното използуване труда на кооператорите.

По отношение планирането на колективното земеделско стопанство др. Сталин казва: „Колхозът е едро стопанство. Но едрото стопанство не може да се води без план. Едрото стопанство в земеделието, обхващащо стотици, а понякога и хиляди стопанства, може да се води само чрез планово ръководство. Без това то сигурно ще загине и ще се разпадне... Може ли да се предостави воденето на такова стопанство на така наречения естествен ход на нещата на самотек? Ясно е, че не може. За да се води такова стопанство, трябва да се осигури на колхоза известен минимум от елементарно грамотни хора, способни да планират стопанството и да го водят организирано. Ясно е, че без систематическата намеса от страна на съветската власт в колхозното строителство, без нейната систематическа помощ такова стопанство не може да се уреди. По въпроса за нашето земеделие и специално за ТКЗС др. Г. Димитров казва: „Растящите нужди на промишлеността, на градското население, на армията, не могат да бъдат успешно задоволени от индивидуалното дребностоково и малко производително селско стопанство. Това поставя ребром въпроса за социалистическата реконструкция на селското стопанство едновременно със социалистическата реконструкция и развитието на индустрията. Не може дълго време да се гради народнодемократическа власт и социалистическото строителство върху две различни основи - върху основата на едрата и обединена социалистическа промишленост и върху основата на разпокъсаното и назаднало дребностоково селско стопанство. . . С постепенното привличане на бедните и средни селяни в ТКЗС, с развитието на МТС, с забраната да се предава земята в аренда, с ограничаване, а след това и с забраната на покупката и продажбата на земята, с намалението, а след това и с премахването на рентата по решение на самите селяни-кооператори, когато условията това позволяват, въпросът за национализацията на земята ще се разреши практически с това, че цялата земя ще остане във вечно ползуване на трудовите кооперативи. . . ТКЗС са вече една стабилизирана нова форма на селското стопанство, която единствено е в състояние, при помощта на МТС, да машинизира и модернизира нашето земеделие, да подобри благосъстоянието на селското стопанство и да насочи селското стопанство към социализма.

Споделяйки становището на др. Сталин, в горния цитат др. В. Червенков казва: Това указание на др. Сталин, отнасящо се до колхозите, важи напълно и за нашите ТКЗС. Немислимо е укрепването на ТКЗС, тяхното по-нататъшно развитие без планиране, без стопански план, без план на бригадата, без план на фермата... Създаването на ТКЗС, организирането на работата в тях върху основата на плана, тяхното по-нататъшно развитие, очевидно не намалява, а увеличава отговорността и ръководната роля на нашите държавни органи, на нашите партийни органи както в центъра, така и по места. . . Особено място трябва да се отдели на правилната отчетност на ТКЗС: отчитане на материалните ценности, отчитане на посевните площи, на добива, на селскостопанските продукти, на броя на добитъка и неговата продуктивност, отчитане на труда и т. н. Най-малките недостатъци по отчитането могат да причинят на ТКЗС непоправима вреда, могат да дадат възможност на противниците на тия стопанства да разхищават безнаказано кооперативното имущество, трудодните и др. То се знае, другари, че планирането и отчитането са неща трудни, но щом като ние веднъж сме решили и сме се заели да изграждаме едро кооперативно стопанство, трябва да се научим да планираме и да водим добра отчетност. Тази трудност ние сме длъжни да преодолеем, с тази трудност трябва да се справим".

По-нататък счетоводството на ТКЗС трябва да обхване съставните части на имуществото (средствата) на стопанството съобразно с тяхната същност и предназначение, както и да отрази промените в техния състав и размер следствие на стопанската дейност на предприятието. Групирането на средствата и отчитането им в сметки трябва да стане съобразно със стопанската им същност и предназначение, съобразно с техния вид и ролята, която изпълняват в стопанската дейност на ТКЗС, както и на принадлежността им към една или друга по-специална цел. Тук могат да се вземат предвид и други съображения от стопански и организационен характер, с цел да се постигне възможното най целесъобразно класифициране и отчитане на средствата в кооперативното стопанство.

Счетоводството обхваща и отчита основните производствени средства в ТКЗС по такъв начин, че всички промени в техния състав, отнасящи се и до най-малките им части, да бъдат своевременно и точно отразени. По отношение на земите, тук влизат само собствените на стопанството земи, като вложените от кооператорите и наетите такива се отчитат само като статистически пера, независимо от това дали са ниви, или върху тях има трайни насаждения - лозя, градини или ливади. Като статистически пера се отчитат и използваемите собствени на ТКЗС земи, с което по пътя на статистическото отчитане се обхващат изобщо всички земи, които стопанството пряко обработва и то под формата на земи за кооперативно стопанисване. В спомагателната книга за статистическото отчитане на обработваемата земя се откриват партиди по вид и категория на земите, като заетите с трайни насаждения земи се записват в специална партида под името Земи под трайни насаждения. Това общо отчитане на всички обработваеми земи се прави с оглед да се улесни разпределението в края на годината на натуралните и парични доходи, в което разпределение участвува и земята, която пряко е допринесла за реализиране на тези доходи. Земите в този случай в спомагателната книга се отчитат по вид и категория с данни за размерите и собствениците, макар че се образуват общи блокове и отделните парцели изгубват своята индивидуалност. Това е съществена особеност в счетоводството на ТКЗС по отношение отчитането на земите. Отчитането на собствените земи и сгради в спомагателната книга става като за всеки земен парцел и всеки вид сграда се води отделна партида с данни за набавната стойност, декари, граници, вид, нотариален акт, предназначение и др. характерни отличителни белези. Собствените на стопанството земи и сгради се отчитат общо като недвижимости, като в спомагателната книга се откриват две групи партиди: едната група обхваща земите и другата-сградите на кооперативното стопанство, а във всяка група се откриват отделни партиди, като стопански двор, ниви, ливади, обор, свинарник, навес, жилища и т. н.

Движимостите в ТКЗС обхващат три групи основни средства, а именно: селско-стопански инвентар, мобили и обзавеждане и транспортни средства, поради това и отчитането в спомагателната книга става чрез откриване на три групи партиди под горните наименования, като за всеки вид от тях се открива отделна партида към групата, като например партиди: трактори, вършачки, сеялки, пишещи машини, железни каси, камиони, коли, каруци и т. н. За по-едрите движимости при необходимост може да се открие партида за всеки индивидуален предмет, ако груповото отчитане се окаже като неподходящо. Същото важи и по отношение на недвижимостите.

Друга група от основните средства в ТКЗС са трайните вложения и насаждения, като първите представляват подобрения върху имотите на стопанството-напоителни и отводнителни канали, мостове, насипи, подпорни стени, кладенци в полето и др., а вторите представляват насаждения на култури с трайност и използваемост повече от една година-лозя, плодови градини, изкуствени   ливади  и др. Тук се причисляват още подобренията и насажденията, направени по-рано от кооператорите и внесени като дялов капитал, ако подобна обекти изобщо се признават като вноски срещу дяловия капитал. За всеки вид трайни вложения и насаждения се води в спомагателната книга отделна партида, като на всеки ред в партидата се вписва отделното подобрение или култура с всички необходими данни за нея. Внесените от членовете трайни насаждения за кооперативно стопанисване с получаване на рента срещу тях се отчитат само статистически. Статистически се отчитат още и собствените на стопанството трайни насаждения и то по оценка, намираща се в съотношение с тези на внесените от кооператорите насаждения, с цел да се постигне еднаквост в третирането при разпределение на доходите. Подобно третиране на трайните насаждения в счетоводството е типично за ТКЗС, като влече след себе си и други особености при отчитане експлоатирането на трайните насаждения и на приходите и разходите във връзка с тях. Също така и ежегодната обезценка на трайните насаждения се записва по статистическите сметки. В спомагателната книга за статистическото отчитане се откриват партиди по вида на насажденията, като собствените на стопанството насаждения се записват в отделни партиди, а също така се откриват лични партиди и по кооператори и на ТКЗС.

Като особеност при подробното отчитане в спомагателните книги на продуктивните и работни животни изобщо в земеделските стопанства може да се посочи тази, че най-първо се образуват две групи партиди - една за продуктивните и друга за работните животни, след което се откриват отделни партиди по вида на животните, като крави, овце, свине-майки, пчелини, коне, волове, магарета и т. н. Освен това единичното отчитане на всяко едно животно се извършва в друга спомагателна книга, където партидите по вида на животните се разпадат на съставните си части. Фактически това са инвентарни описи на отделните животни, където последните се групират по вид и всяко животно се записва на отделен ред. В този случай се образуват два реда от спомагателни книги. При по-голям брой животни от един вид, като например овце, индивидуалното отчитане може да се избегне, като се приложи само груповото. Този начин на отчитане, с два реда спомагателни книги, може да се приложи и по отношение на другите основни средства. Ние считаме обаче, че споменатото отчитане изобщо на основните средства може да се проведе само с един ред спомагателни книги, като в партидите по групи се проведе индивидуално и поредно вписване и отчитане на всеки обект.

По отношение строежа на основни средства счетоводството на ТКЗС трябва да отрази отделно и по видове употребените собствени произведения и материали, добити през същата година, с които в края на годината се намаляват съответните партиди на натуралните доходи и се увеличават съответните партиди на паричните доходи, като с това се увеличава разпределяемия паричен доход. Също така в строителната сметка трябва да се отчитат количествено и стойностно още и вложените от кооператорите трудодни във връзка със строежа, с чиято стойност се увеличава паричния доход на стопанството. Строителните сметки на трайните насаждения (лозя, овощни градини и др.) остават открити до момента, когато ще бъдат годни да дадат плод, в който момент те се прехвърлят в сметката на трайните вложения и насаждения.

Основните средства в ТКЗС не се амортизират, макар и чл. 28 от Закона за същите да предвижда щото и амортизацията на движимите и недвижими имоти да представлява елемент, който се спада от общия брутен доход, за да се получи чистият разпределяем доход на ТКЗС. До 1 януари 1949 година в ТКЗС са правени амортизационни отчисления на общо основание. Чл. 3 от наредбата за амортизационните норми изключва ТКЗС от задължението да отделят амортизационни отчисления, което са длъжни да правят всички останали стопански предприятия, без да се дават мотивите за това изключение. От това следва, че в ТКЗС амортизационните отчисления не се предвиждат като източници за финансиране на капиталовложенията в основни средства. Набавянето, възстановяването и основното ремонтиране на основните средства тук става със средствата на неделимия фонд, който се получава от съответните предвидени за целта специални източници. Последните трябва да доставят на фонда приходи в достатъчен размер, за да може той със собствени на предприятието средства да постигне своите цели, тъй като основното имущество в ТКЗС е базата за неговото развитие. Като обща преценка на това обстоятелство, не от гледна точка на финансирането и макар в ТКЗС да не се търси себестойността на продукцията, ще споменем само, че елиминирането на амортизациите намалява размера на производствените разноски, каквито безспорно са амортизационните отчисления. Последните в случая не влизат в състава на разноските, а се заместват с отчисления в размер 7% от натуралните и парични доходи, подлежащи на разпределение между кооператорите, които отчисления отиват в полза на неделимия фонд. Това обстоятелство ни приближава твърде много до начина на амортизиране в процент от чистата печалба на предприятието. В горния случай отчисленията в полза на неделимия фонд, които идват да заместят амортизациите, не се намират в никаква връзка с размера на подхвърлените на изхабяване основни средства, а напълно зависят от величината на подлежащите за разпределение доходи и колкото последните са по-големи, толкова и отчисленията ще бъдат по-значителни. В резултат на това се получават особености при отчитане набавянето, възстановяването и ремонтирането на основните средства в ТКЗС, които особености ще посочим на съответното място.

Отчитането на основния ремонт на постоянните средства в ТКЗС е свързано също така с особености. Разноските за основен ремонт се отчитат в сметката за строежа и доставка на основните средства-като в спомагателната книга се открива партида за всеки строеж, доставка и основен ремонт. Във всяка партида от спомагателната книга се образуват две подпартиди - една натурална и друга парична, като в първата се записват всички натурални разноски, т. е. употребените продукти и материали от собствената през същата година продукция, а в другата се записват всички останали разноски. В края на всяка година и след завършване на строителния обект и доставка, или пък само в края на годината, както се практикува у нас, всяка натурална партида се прелива в съответната парична, поради това, че тя се превръща в паричен доход за разпределение, като в края на краищата остава открита само паричната партида, която от своя страна се приключва със съответната противна сметка след завършване на обекта или доставката. Вместо в две подпартиди, натуралните и парични разноски могат да се отчитат пряко само в една сборна партида, но в отделни графи в дебита и кредита, като преливането ще стане от графата на натуралните разноски в графата за паричните разноски. Освен това опаричването на натуралните разноски се изразява като намаление на натуралните доходи и увеличение на паричните. Вложените от кооператорите трудодни по строежа, доставката и основния ремонт на основните средства получават съответна оценка и влизат в себестойността на обектите, с която сума се увеличават и паричните доходи за разпределение. Поради това, че набавянето на основни средства в ТКЗС следва да става със средствата на неделимия фонд, то завършените през годината строежи и доставени основни средства се записват в края на годината като намаление по паричната партида на неделимия фонд и увеличение по натуралната му партида. Понеже в ТКЗС не се правят амортизационни отчисления и поради това не съществува амортизационен фонд, то основният ремонт се извършва със средствата на неделимия фонд, поради което разноските за основен ремонт, след неговото завършване, се отнасят като намаление по паричната партида на фонда. В резултат на основното ремонтиране става едно възстановяване на изхабените вече в известна степен основни средства, поради което те се приближават към първоначалното си състояние и с това се удължава срока на тяхното използуване. В случая следователно не са били събрани предварително чрез амортизационните отчисления необходимите за това възстановяване парични средства.

Във връзка с ликвидацията на основните средства пред счетоводството на ТКЗС се поставят по-особени задачи, отколкото при другите стопански предприятия, което се отразява и върху самите счетоводни записвания и им придава в повечето случаи характер на оригиналност. Под ликвидация на основните средства се разбира окончателно уреждане на същите, в смисъл на отстраняване от предприятието по такъв начин, че те повече не вземат участие в неговата дейност. Ликвидацията на основните средства в ТКЗС се налага по различни причини, като бракуване, изхабяване, стихийни бедствия, продажба, смърт, клане и др. Тук трябва да се обърне внимание, че ликвидацията в ТКЗС обхваща още и младите животни и животните за угояване, които не са основни средства и в който случай те се третират наравно с продуктивните и работни животни. Ликвидирането на тези животни се отчита в същата сметка, в която се отчита и ликвидацията на основните средства поради това, че то се извършва при същите възможности и начини, както и при продуктивните и работни животни. В противен случай ликвидирането на младите животни и животните за угояване ще следва да се отчете чрез сметката за продажбите. Третирането на всички животни при тяхното ликвидиране по един и същ начин внася по-голямо единство в този сектор на счетоводството, макар и в този случай младите животни и животните за угояване и особено последните да се откъсват от своята естествена среда на отчитане, тъй като по предназначение и същност те спадат към продукцията на ТКЗС, т, е. към оборотните средства, макар и една част от младите животни да бъдат по-късно употребени за ремонт (подновяване) на основните стада и по този начин ще преминат към категорията на основните средства. Ликвидирането на основните средства в ТКЗС не се отчита посредством с/ка 113 Продажби, а чрез специалната с/ка 17 Ликвидация на основни средства, с което се внася по-голяма прегледност, яснота, систематика и целесъобразност в счетоводството на стопанството. По този начин продажната сметка обхваща само произведенията и материалите, докато ликвидационната сметка се използува за основните средства, за младите животни и за угоения добитък. Това разграничение в отчитането иде да отговори на различната същност и предназначение на двете главни категории средства на стопанството, както и различното третиране и по принцип назначение на реализираните приходи от тях. Така например сумата от ликвидацията на основните средства отива в полза на неделимия фонд за капиталовложения, докато сумата от реализираната тазгодишна продукция и печалбата или загубата от миналогодишната продукция и от набавените от вън произведения и материали се отнасят към паричните доходи за разпределение. Разбира се, че реализираната продукция за сметка на фондовете се отнася в тяхна полза.

Сметката, която отчита ликвидацията на основните средства, се дебитира с инвентарната стойност на изписаните основни средства поради бракуване, изхабяване, продажба, смърт, клане и др. и с направените разноски по ликвидирането, които се разпределят между отделните партиди. Тя се кредитира с реализираната сума при продажба на имуществата, които се ликвидират със стойността на добитите от ликвидируемите имущества материали, части и продукти, както и със стойността на имуществата, които се ликвидират по вина на кооператорите, тъй като те минават в тяхна тежест. До тук няма никакви особености по записванията в тази сметка. В края на годината съдържанието на сметката се анализира и се правят редица записвания за нейното приключване съобразно със същността на ТКЗС като устройствена форма на стопанска дейност, в която доминират социални елементи. Някои от партидите на спомагателната книга се приключват с оборотите си, а други със своето салдо. Понеже всички основни средства следва да бъдат набавени със средствата на неделимия фонд за капиталовложения и поради това са отразени по натуралната партида на фонда, то с ликвидирането на основните средства се намалява натуралната партида на фонда в размер на себестойността на същите, което се изразява чрез дебитиране натуралната партида на неделимия фонд и кредитиране съответната партида на ликвидационната сметка. Наред с това обаче, тъй като разноските по ликвидацията са за сметка на фонда и са отнесени в дебит на ликвидационната сметка, то с тях или се намалява направо паричната партида на фонда, като същата се дебитира и се кредитира ликвидационната партида, или пък при използуване на дебитния оборот, който включва и разноските, последните следва да се минат още и в увеличение на натуралната и намаление на паричната партида на неделимия фонд. Освен това, тъй като реализираните суми от основните средства са в полза на неделимия фонд, то те се записват в кредит на паричната партида на фонда и в дебит на ликвидационната сметка. В края на годината печалбата или загубата от ликвидирания угоен добитък се отнася като увеличение или намаление на паричните доходи, като в случай че угоеният добитък е взет от продуктивните и работни животни, то инвентарната му стойност се минава 160-ротно по ликвидационната партида и като намаление по натуралната и увеличение по паричната партида на неделимия фонд, ако последното не е станало още при прехвърляне на животните от групата на работните и продуктивни животни в тази на животните за угояване. Оборотно също така се изравняват и партидите на ликвидираните родени през годината млади животни, като дебитният оборот по ликвидационната сметка отива в намаление на натуралните доходи, а кредитният оборот - като увеличение на паричните доходи. Тук също така се поставя въпроса за направените разноски по ликвидацията на младите животни, вписани в дебит на ликвидационната сметка, с които може да се постъпи по различни начини, но в края на краищата те ще се отразят пряко или косвено като намаление на паричните доходи. Печалбата или загубата от ликвидираните млади животни, Определени за продаване от миналата отчетна година, се отнася в сметката на паричните доходи. По такъв начин всички партиди от ликвидационната сметка се приключват. Заменяването на добитъка се отчита чрез ликвидационната сметка. Най-после ще обърнем внимание на обстоятелството, че в спомагателната книга към ликвидационната сметка за основните средства се откриват същите групи и подгрупи партиди, а също и отделни единични партиди, както са групирани и разчленени партидите при отчитане на самите основни средства и на младите и за угояване животни, които подлежат на ликвидация.

Отчитането на ценните книжа и съучастията става по правило по общия ред за отчитане на последните, като при всички случаи на ликвидация отчитането се извършва посредством ликвидационната сметка, както това става при основните средства. Тук се явяват особености дотолкова, доколкото облигации се внасят от кооператорите като дялов капитал, в който случай те се отразяват, както и основните средства, в натуралната партида на неделимия фонд. В края на годината партидата на ликвидираните облигации се уравнява оборотно с натуралната и парична партида на неделимия фонд. Лихвите на облигациите на неделимия фонд се отнасят към паричните доходи за разпределение, или пък се третират като средства на фонда. Ако ценните книжа принадлежат на някой специален фонд, то те се отчитат по познатите начини за отчитане на фондовите средства, като и лихвите от тях се причисляват към съответния фонд.

Отчитането на произведенията и материалите в ТКЗС е свързано също така с известни особености. Произведенията и материалите могат да бъдат доставени от вън или добити в самото стопанство в резултат на производството, от страничните предприятия и преработките, от ликвидирани основни средства и добитък и т. н. Сметката за тях се води в чиста форма, като доставените от пазара произведения и материали се отчитат по тяхната себестойност, а добитите в стопанството се отчитат по нормирани или по планови продажни цеви. Особено внимание заслужава последното обстоятелство, тъй като от добитите в ТКЗС произведения и материали не се търси печалба, а същите се изразходват стойностно като натурални доходи общо взето по реализуемата им стойност. Отчитането на произведенията и материалите в спомагателната книга става с оглед на техния вид, произход и предназначение, поради което се образуват групи и подгрупи от отделните индивидуални партиди. Съобразно с това имаме следните пет групи от партиди, а именно: произведения от текущото производство, стоки и материали, купени от пазара, произведения и материали, останали от миналата година, произведения и материали за фондовете и дребен земеделски инвентар.

Първата група се подразделя на пет подгрупи съобразно с произхода на произведенията и материалите, а именно: полевъдство, зеленчуково производство, овощарство и лозарство, животновъдство, странични предприятия и преработки, като всяка подгрупа обхваща съответния брой индивидуални партиди. С това подразделение се дава възможност произведенията от текущото производство да се отчитат количествено и стойностно съобразно със застъпените в стопанството отрасли и да се види как, къде и за какви нужди са били употребени произведенията и материалите от текущата продукция и съобразно с това да се направят и съответните счетоводни записвания.

Втората група обхваща партидите на купените от пазара стоки и материали. Тук има възможност да се отчетат   количествено и стойностно всички доставени от вън стоки и материали и да се види за какви нужди и цели те са били употребени в стопанството.

Третата група обхваща две подгрупи от произведения и материали, останали от миналата година, а именно: за дораздаване на кооператорите и за продажба, като всяка подгрупа обхваща съответните индивидуални партиди. Това е необходимо, за да се знае колко и какви произведения и материали са останали от миналата година и за какво следва да се употребят. Останалите за продажба произведения от миналата година са били вече включени в паричните доходи за миналата година и са били разпределени.

Четвъртата група обхваща партидите на произведенията и материалите, които принадлежат към съответните фондове и следва да се употребят за целите на всеки фонд. Тук обаче е необходимо партидите за произведенията и материалите на всеки фонд да бъдат обособени в отделна подгрупа, за да се проследи и отчете как са били употребени средства на всеки фонд.

Петата група обхваща партидите на дребния земеделски инвентар, като мотики, лопати, коси, сърпове и др., който има определено предназначение. Това са малоценните и малотрайни предмети, които при бракуване се изписват в разход и се минават в тежест на съответната сметка за разноските (разноски за производството).

Това групиране на партидите за произведенията и материалите в групи и подгрупи е необходимо, за да се обхванат и отчетат същите по произход и назначение, тъй като това се изисква от особеностите на ТКЗС като устройствена форма на стопанска дейност. Във връзка с това в края на годината останалите от текущото производство произведения и материали за д раздаване на кооператорите и за продажба, което ще се извърши през следната година, се прехвърлят в партидите на третата група, като става чрез дебитиране и кредитиране на с/ка 36 Произведения и материали.

Отчитането на продадените произведения и материали в ТКЗС е свързано с известни особености. Продажната сметка се води по обичайния начин, като се дебитира с продадените произведения и материали по цената на оприходяването им, а се кредитира с продажната стойност на продадените произведения и материали. Спомагателните отчитания на продажбите се явяват типични за ТКЗС, като отделните партиди се групират в групи и подгрупи с оглед на произхода и предназначението на произведенията и материалите, като се спазва общо взето реда на групирането на партидите за произведенията и материалите, а най-вече този при спомагателните отчитания на натуралните доходи, тъй като партидите за продажбите се свързват в края на годината със сметките за паричните и натурални доходи. В края на годината някои от партидите за продажбите се приключват оборотно, а други с остатъци. Тук се образуват следните групи от партиди: 1) продажби от  текущото производство; 2) продажба на произведения от миналата година, предназначени за продан; 3) продажба на произведения за сметка на фондовете; 4) продажба на произведения и материали, купени от пазара. Първата група от партиди обхваща пет подгрупи, а именно: продажба на продукция от полевъдството, от зеленчуковото производство, от овощните градини и лозята, от животновъдството, от страничните предприятия и преработките. В третата група се образуват подгрупи от партиди съответствуващи на отделните фондове. В групата от партиди за текущото производство се отчитат всички продадени произведения и материали от текущата реколта, които стопанството е отделило за опаричване. В края на годината, 31 декември, партидите от тази група се приключват оборотно, което ще рече, че дебитните обороти, представляващи оприходената стойност на продадените произведения и материали, се отнасят в намаление на натуралните доходи, а кредитните обороти, представляващи реализираните от продажбите парични стойности, се отнасят като увеличение паричните доходи на стопанството. Партидите от третата група, чрез които се отчитат продадените произведения и материали, принадлежащи на фондовете, на 31 декември се приключват оборотно чрез натуралната и парична партида на всеки фонд, което ще рече. че дебитните обороти по партидите за продажбите се отнасят в намаление по натуралните партиди на фондовете, а кредитните обороти се отнасят като увеличение на техните парични партиди. Втората група партиди обхваща продажбите на произведенията останали от миналата година и предназначена за продажба през настоящата, които в края на миналата година са били отразени като намаление на натуралните и увеличение на паричните доходи и с това са били включени в разпределяемия паричен доход. Партидите от тази група на 31 декември се приключват със своите остатъци, които се отнасят като увеличение (при кредитен остатък) - печалба или като намаление (при дебитен остатък) - загуба на паричните доходи на стопанството, било за настоящата или пък за миналата година, като в последния случай ще се направи допълнително разпределение на тези парични доходи. Партидите от четвъртата група се отнасят до продажбата на стоки и материали доставени от пазара, които партиди на 31 декември се приключват с остатъци, които представляват загуби или печалби. Дебитните остатъци (загубите) се отнасят като намаление на паричните доходи на стопанството, а кредитните остатъци (печалбите) - като увеличение на тези доходи.

Отчитането на младите животни и тези за угояване в земеделските стопанства показва известни особености. Към младите животни спадат всички видове животни, докато станат годни за работа или разплод, които могат да бъдат добити в стопанството като приплоди, внесени от кооператорите, или пък закупени. В тави група се отнасят и всички животни, които са предназначени за угояване и не се използуват за продукция или за работа, а също така птиците и зайците, които стопанството отглежда. В зависимост от възрастта на животното или неговото предназначение, то се отнася към една или друга група и се отчита по съответния начин. Освен това, често пъти се налага прехвърлянето на животни от една група в друга, поради това, че те са преминали в друга възрастна група, или пък са получили друго предназначение, което е свързано със съответното счетоводно отчитане. Особено внимание в това отношение заслужава групата на младите животни, които се отчитат по възрастни групи и които имат различно предназначение, а именно: едни от тях се ликвидират, което се извършва, както споменахме и по-рано, чрез с\ка 17 Ликвидация на основни средства, други остават до пълна възраст и след това се използуват като работни или продуктивни животни, или пък се отделят за угояване. Добитите в стопанството приплоди се оценяват по задължителна оценка и се записват като увеличение на натуралните доходи на стопанството. Характерното при младите животни е, че те отбелязват непрекъснат прираст, докато достигнат до възрастта, при която се смята, че са годни за работа и разплод, в който момент те получават пълната си себестойност и след което не се дооценяват повече. Оценяването на прираста на младите животни, или дооценяването на същите, става в определени моменти, а именно: при годишното приключване, при прехвърлянето им в друга възрастна група или пък в групата на работните или продуктивни животни, или пък в тази на животните за угояване, като дооценката се записва в увеличение на натуралните доходи. Дооценяване на животните за угояване може да стане само при годишното приключване, с оглед на правилното разпределение между отделните отчетни години на прираста на животните за угояване, като сумата на прираста увеличава паричните доходи за разпределение, За отчитането на младите животни и тези за угояване в спомагателната книга се образуват групи от партиди съобразно с произхода и предназначението на животните, а именно: млади животни родени през отчетната година, млади животни оставени за нуждите на стопанството, животни за угояване и птици и зайци, като отделни партиди се откриват по вида на животните, а именно: агнета, телета, кончета, прасета, волове, крави, свине, биволи, кокошки, гъски, пуйки, ангорски зайци и др.

Отчитането на фондовете в ТКЗС се характеризира с това, че се държи сметка за тяхното покритие. Понастоящем в кооперативните земеделски стопанства има следните фондове: 1) Неделим фонд, който се използува за набавяне на всякакъв вид основни средства и по какъвто и да било начин. 2) Фонд неурожай и бедствия, който се използува за съответните цели при настъпване на някои неблагоприятни събития във връзка с неурожайни години или по повод на някои бедствия, за да може стопанството с възможните най-слаби сътресения да изживее настъпилите неблагоприятни в неговия живот моменти. 3) Фонд семена (семенен фонд), който има за задача да посрещне нуждите на стопанството от семена за посев. 4) Фонд фураж (фуражен фонд), задачата на който е да посрещне нуждите на стопанство от фураж за изхранване на добитъка през цялата година. 5) Застрахователни семенни и фуражни фондове, чрез които се цели да се посрещнат извънредните нужди на стопанството от семена и фураж, независимо от причините, които са ги предизвикали. Отчитането на семенните и фуражни фондове може да стане всеки в по една сметка, като в спомагателната книга се откриват по две партиди, а именно: едната за отчитане на основния семенен, респ. фуражен фонд, който отговаря на нормалните нужди на стопанството от семена и фураж и втората за отчитане на застрахователния семенен, респ. фуражен фонд, който служи като резерв във връзка с задоволяване нуждите на кооперативното стопанство от семена и фураж. 6) Социално-културен фонд, който носи името „Осигуряване издръжката на стари, болни и недъгави, неработоспособни кооператори, детски ясли и др.", който има за задача да посрещне всички нужди на стопанството във връзка с посочените в самото наименование на фонда случаи и други подобни нужди от социално и културно естество.

От дадената характеристика се вижда, че всички фондове в ТКЗС преследват определени цели и имат за задача да задържат известни средства в стопанството, които да бъдат използувани за едни или други предварително установени цели. По този начин те увеличават собствените средства на стопанството и дават възможност то да се оформи постепенно като здрава стопанска клетка, която е в състояние да разгърне една творческа дейност. Трябва да отбележим, че всички други фондове, освен този със социално-културни цели, имат за задача да задоволят известни нужди, свързани със стопанската дейност на ТКЗС. Това ще рече, че тези фондове се създават, за да служат като вътрешни източници за задоволяване нуждата от финансови средства на стопанството, като задържат известна част от неговите натурални и парични доходи и с това то да бъде в състояние да подобри и разшири своята дейност, а по нататък да осигури и добро благосъстояние на кооператорите. Повечето от фондовете набират своите средства чрез отчисления от натуралните и парични доходи на стопанството, както и от доходите, които самите фондове носят. Неделимият фонд, който има най-голямо значение, е и с най широк обхват, набира своите средства и от редица други източници, свързани с ликвидацията на основните средства. Отчитането на фондовете върви по две линии, а именно: по линията на набиране средства на фонда от разните източници, с което фондът се увеличава, и по линията на използуване средствата на фонда, с което той се намалява. Увеличението и намалението на даден фонд се отразява в съответната фондова сметка, която се кредитира с всички увеличения и се дебитира с всички намаления. Освен това, съобразно с покритието на фондовете и ако то е различно, отчита се каква част от фонда се намира в натурално въплъщение и каква част в парично. За тази цел е необходимо към всеки фонд да се водят две спомагателни партиди, а именно: една натурална партида, която отразява натуралното покритие на фонда, и друга парична партида, която отразява неговото парично покритие. Всяко увеличение и намаление на фонда се отчита с оглед на това дали се отнася до неговата натурална част, или пък до паричната му такава. По този начин следва да се отчита всеки фонд, който има двойно въплъщение, тъй като в случай че въплъщението на фонда е само едно, то от само себе си се разбира дали то е натурално или пък парично и в такъв случай няма нужда това да се отбелязва изрично в партидата на фонда. По този двоен начин например се отчита неделимия фонд. В случай че се окаже за необходимо, то натуралното и парично отчитане на фонда може да се разпростре и върху съставните части на въплъщението, в който случай отчитането в натуралната и парична партида ще се ориентира към отделните видове ценности, в конто конкретно са намерили въплъщение фондовите средства. Обикновено до подобно отчитане на фондовете се прибягва в ТКЗС и то е напълно възможно. Освен това в някои случаи трябва да се държи сметка за конкретното въплъщение на фондовете в определени имуществени форми, щом по друг начин това не може да се установи. Последното се постига чрез откриване в спомагателната книга за имуществото (активните ценности) на съответните партиди, които ще отчитат имуществото на фондовете и на неговите промени. Такива партиди се откриват например в книгата на произведенията и материалите, за да се знае кои и колко от последните принадлежат на фондовете и на кой от тях.

Трябва да обърнем внимание и на особеностите в ТКЗС във връзка с отчитане на взаимоотношенията с кооператорите, тъй като това отчитане заема важно място в счетоводството на стопанството. В сметката за кооператорите се отразяват дадените през годината аванси на кооператорите в натура и в пари, оказаните им услуги, наднорменото производство (ако такова се плаща), както и припадащите им се части в края на годината от разпределените натурални и парични доходи на стопанството. Особеното в случая е това, че партидата на всеки кооператор има твърде сложна графировка, тъй като в нея се отчитат припадащите се натурални доходи по видове на същите и общо, като по вид се отчитат и дадените на кооператора натурални аванси. Следователно в партидата на всеки кооператор се посочва какво количество му се припада да получи от всеки добит продукт в стопанството, който подлежи на натурално разпределение, и какво е получил срещу това под форма на натурален аванс през течение на годината и какво и колко е надвзел или има още да получава. За тази цел за вся о произведение в дебита и кредита се отрежда специална графа. Отчитането на припадащите се натурални доходи и дадените натурални аванси става също така по еднакви цени. По отношение на паричните отчитания в сметката се посочват дадените на кооператора през годината парични аванси, които се съпоставят с при падащата му се в края на годината част от паричните доходи. Натуралните и парични отчитания във всяка партида се водят съвсем самостоятелно. Освен това в партидата се нанасят в края на годината и изработените през годината от всеки кооператор трудодни. В същата партида се отбелязват още и инвентарните вноски на кооператора - дяловия капитал.

В сметката на дяловия капитал се отчита задължителната инвентарна вноска, която възлиза в размер от 2 до 5000 лева на декар внесена земя. Точният размер на тази вноска се установява по решение на общото събрание. Тя се внася задължително в жив и мъртъв инвентар, съгласно чл. 8 и 10 на Примерния устав, като, в случай че той не е достатъчен, разликата се довнася в пари. В случай че стойността на внесения жив и мъртъв инвентар е по-голяма от задължителната инвентарна вноска, то разликата представлява допълнителна инвентарна вноска, която се заплаща на кооператора в срок от 5 до 8 години. Безимотните внасят задължителната инвентарна вноска в пари, като стопани, притежаващи в интензивните райони 5 декара, а в зърнените - 10 декара земя. Понеже допълнителната инвентарна вноска подлежи на връщане, то тя от сметката на дяловия капитал може да се отнесе за отчитане в сметката на дебиторите и кредиторите. Встъпителната инвентарна вноска възлиза от 1000 до 2000 лева на домакинство, която се отнася в полза на неделимия фонд било направо, било чрез сметката на дяловия капитал. Макар и в устава да не е разрешено по изричен начин, то считаме, че задължителната и встъпителната инвентарна вноска могат да бъдат внесени още в постройки и в облигации от някои държавни заеми.

Във връзка с отчитането на дяловия капитал трябва да обърнем внимание на последната алинея от чл. 10 на Примерния устав, според която при напущане или изключване на някой член от кооперацията задължителната инвентарна вноска се връща на кооператора в течение на 3 години, като се прави удръжка за амортизация по определени от М-вото на земеделието норми. Макар и да не се дават пояснения по това постановление на устава, то неговото оправдание може да се търси или по линията да се създаде пречка при доброволното напущане на ТКЗС от страна на кооператорите, или като наказателна мярка при изключване или напущане на членове, както и по линията да се свърже дяловият капитал с направените натурални вноски срещу него, които в повечето случаи представляват амортизируемо имущество. Но това при всички случаи се отразява благоприятно върху състоянието на ТКЗС. Няма указания обаче по какъв начин ще се осчетоводят тези удръжки при връщане на задължителната инвентарна вноска.

Разноските в ТКЗС са разделени на три категории, а именно: 1) разноски за производството, 2) общи управителни разноски и 3) разноски за странични предприятия и преработки, които се отчитат според сметкоплана в три сметки под същите наименования. Разноските за производството са тези, които са направени във връзка с производствената дейност на кооперативното земеделско стопанство в пари или в натура. Натуралните производствени разноски могат да бъдат извършени в купени от пазара материали, в произведения, останали от минали години и участвували в разпределението, в принадлежащи към съответните фондове семена и фуражи, както и в произведения от текущото производство (реколта). Паричните производствени разноски могат да бъдат най-разнообразни, за които се откриват и съответни партиди за спомагателното им отчитане. Партидите за спомагателното отчитане на разноските за производството са от голямо значение, поради което тяхното откриване и групиране трябва до бъде най-правилно извършено. Съобразно с характера на отчетните обекти, те се откриват по предназначение, според естеството на разхода или по произход. В спомагателната книга се откриват следните групи партиди: 1) Партиди, които в края на годината се приключват чрез сметката за натуралните доходи. Тези партиди обхващат всички извършени разноски за производството в произведения от текущата реколта, включително и фирите от същата. Партидите се откриват според вида на изразходваното произведение, като наименованията им трябва да бъдат еднакви с тези по сметката за натуралните доходи. 2) Партиди, които в края на годината се приключват чрез сметката за паричните доходи, като тук спадат всички производствени разноски, които са за сметка на паричните доходи, т, е. извършени в пари, в купени от пазара материали и произведения или в останали от минали години произведения, ако те не са за сметка на фондовете. Партидите от тази група се откриват според естеството на разхода. 3) Партиди, които се приключват със сметките на фондовете. Тук спадат разноските от натурално естество и се отнасят за употребените семена и фуражи, които се числят към семенния и фуражен фонд. 4) Партиди, които отчитат разноски за производството, отнасящи се за следващата година. Такива разноски могат да бъдат например употребените семена за есенната сеитба, извършената работа от МТС за подготовка на почвата за следващата година - есенната дълбока оран и др. През следващата година, при откриване на книгите, тези разноски се отнасят в съответните други групи от партиди за производствените разноски, които тук разглеждаме. 5) Партиди, които обхващат онези разноски за производството, които не могат да се включат в изброените по-горе групи. Тук спадат разноските, свързани с определени експлоатационни обекти и се извършват за сметка на доходите от тях, с цел да се установи чистия доход от обекта, една част от който се дава на съответния кооператор. Такъв е случая например, когато известен процент от чистия доход, реализиран от внесеното от кооператора лозе, се дава на последния. В този случай наименованието на партидата се свързва със самия обект, като например разноски за овощните градини, разноски за лозята и др. В края на годината тези партиди се приключват чрез сметката за паричните доходи, като се отнасят в партидата за дохода от съответния обект, на-пример доходи от лозето, доходи от овощната градина и др. Дебитирането на сметката за производствените разноски става през течение на годината с извършените разноски, като същата и партидите към нея се водят с чисти обороти и в такъв случай при необходимост се използуват червените операции. Кредитирането на същата сметка става само в края на годината, 31 декември, когато партидите се приключват чрез съответните сметки, както посочихме по-горе. По този начин ще останат открити само партидите на предплатените разноски за следващата година, които ще отговарят на активното балансово перо под името разноски за производството.

Към категорията на общо управителните разноски спадат всички разноски по общото управление на ТКЗС, като например всички възнаграждения на административния персонал, разноските за отопление и осветление, данъците и таксите, застрахователните премии на сградите, инвентара и стоките, лихвите по заемите, канцеларските разноски и всички други разноски от подобен характер. В спомагателната книга се откриват партиди, отговарящи на бюджетните параграфи, като извършването на разноските става в кръга на предвидените бюджета и кредити. Поради това предвиденият кредит следва да се отбележи при заглавието на всяка партида. Преразходите се одобряват по реда на одобрението на бюджета. Сметката на общоуправителните разноски през годината само се дебитира по време на извършване на разноските. В края на годината всички партиди се приключват чрез сметката за паричните доходи на стопанството, и то чрез партидата - парични доходи за разпределение върху труда и земята.

Към категорията на разноските за странични предприятия и преработки се отнасят онези разноски, които се отнасят за страничните предприятия на ТКЗС, каквито са работилниците, преработващите заведения, социално-битовите мероприятия, разноските за работни групи, изпращани на обекти вън от стопанството, преработване на произведения вън от стопанството и др. Разноските за странични предприятия могат да бъдат в пари, в купени от пазара материали и произведения, в останали от минали години произведения на стопанството и участвували в разпределението, в произведения на фондовете и в произведения от текущото производство. Следователно, когато се извършват такива разноски, трябва да се означи върху документа горния произход на същите, а също така да се знае и за чия сметка са направените разноски. Разноските за странични предприятия могат да бъдат за сметка на натуралните доходи, за сметка на паричните доходи, за сметка на фондовете и за сметка на кооператорите, което деление показва кой и в какъв размер ще понесе тези разноски, т. е. чрез кои сметки ще се приключат в края на годината партидите към сметката за разноските за странични предприятия. През течение на годината смет-ката за тези разноски само се дебитира. Партиди се откриват на името на всяко странично предприятие или преработка, или по натуралния произход на разноските, които партиди през годината се дебитират с всички извършени разноски. При изразходване или преработка на собствени произведения от текущата реколта или от миналата такава, партидите се откриват по вид на произведението н по реколти, или пък това се отразява в специална графа на партидата. Партиди се откриват и съобразно фондовете, при извършване на разноски за сметка на фондовете, като се държи сметка и от коя реколта са изразходваните произведения. Изобщо откриване на партиди за разноските по страничните предприятия става с оглед на отбелязаните неколкократно до сега особености на ТКЗС. Сметката за разноските на страничните предприятия през годината само се дебитира. В края на годината партидите се приключват чрез различни сметки, съобразно с естеството, произхода и предназначението на разноските. Така онези партиди, които отчитат употребени произведения и материали от текущото производство, се приключват чрез сметката на натуралните доходи. Тук се отнасят и дадените за преработка земеделски произведения от текущата реколта. Поради това и тези партиди се откриват по вида на произведенията. Втора група са онези партиди, които се приключват със сметката за паричните доходи, поради което тези партиди се откриват по странични предприятия, като: разноски за коларо-железарската работилница, разноски за тухларницата и др. Тук се отнасят всички разноски в пари, в купени стоки и материали, в произведения от минали години, както и в произведения отделени за фондовете. Трета група са онези партиди, които се приключват с фондовете. Те отчитат разноските в пари, в материали и произведения от пазара, в произведения от минали години и такива от текущата, които се правят за сметка на фондовете, като например разноските за социално-културни цели, като издържане на детски градини, старчески домове, детски ясли, трудово-културни бригади и др. Към четвъртата група спадат онези партиди, които отчитат направените за сметка на кооператорите разноски, като например разноските по оставените произведения от членовете за продажба от ТКЗС за тяхна сметка. Приключването на последните партиди става чрез с/ка 113 Продажби и то чрез партидата за продажба на съответните произведения за сметка на членовете. От своя страна партидите за тези продажби се приключват не по общия ред, а с личните сметки на кооператорите и то според размера на внесените от тях произведения за обща продажба. Партида за разноските например е: разноски по продажба на ориз за сметка на членовете, а партидата за продажбите е: продажба на ориз реколта 1950 година за сметка на членовете. Към петата група партиди се отнасят тези, които отчитат свързаните разноски с някоя дейност, например занаятчийската работилница, които разноски се покриват от приходите на същата, в който случай доходите от съответните странични предприятия се отчитат отделно. За да се намери чистият доход в такива случаи, трябва приходите да се свържат с разноските, като последните се отделят в самостоятелна група партиди. Недовършеното производство по някои странични предприятия се изразява, като разноските по незавършената продукция се показват като дебитни салда по съответните партиди за разноските по страничните предприятия. При преработките обикновено операциите по предаване на произведенията се съставят едновременно с тези за получените нови произведения.

В сметките за разноските и в начините на тяхното водене и приключване се отразяват най-съществените особености в счетоводството на ТКЗС. Спомагателните отчитания при тези сметки не се устройват по познатите начини в другите предприятия, а съобразно със специалните изисквания в това отношение при ТКЗС, с които по-рано се запознахме. Това се вижда ясно от партидите, които се откриват в зависимост от характера, предназначението и произхода на разноските и които се приключват с една или друга сметка, съобразно с тяхната особеност. Видяхме, че отнасянето на тези разноски не става в производствените сметки, където се формира себестойността на продукцията и където те ще станат елементи на тази себестойност, а в зависимост от техния характер и предназначение се отнасят в намаление на натуралните или на паричните доходи, както и на фондовете, ако те падат в тежест на едното или на другото. В намаление на натуралните доходи се отнасят всички разноски, които са извършени в произведения, влизащи в състава на натуралните доходи на кооперативното стопанство, докато в намаление на паричните доходи се отнасят всички други направени разноски, след като се отделят разноските, направени за сметка на фондовете, които падат в тяхна тежест. Производствени сметки на ТКЗС не се водят, тъй като по социалния си строеж те са такива стопански предприятия, при които не се търси себестойността на добитата продукция и не се търси някаква печалба или чист доход, които да се разпределят между кооператорите, а последните участвуват в разпределението на паричните и натурални доходи, реализирани от стопанството през годината, след като от тия доходи се покрият всички направени през същата година разноски в пари или в натура и след като се направят съответните заделяния от тези доходи за фондовете на стопанството. Ясно е, че чистите доходи за разпределение ще бъдат толкова, по големи, колкото по-голяма с добитата продукция и колкото по-малки са направените разноски. Това означава, че и тук е в сила меродавният за всички стопански предприятия принцип за възпроизвеждане на разноските, като остатъкът служи за разпределение между кооператорите. Разбира се, че колкото по-голям е размера на разпределяемия остатък, толкова и работите на стопанството може да се смята, че вървят по-добре. Във връзка с отчитането на разноските трябва да отбележим, че няма предвидена сметка за отчитане на търговските разноски, които се извършват за търговския сектор. Доколкото в ТКЗС се срещат такива, то те се третират като разноски за производството и се отнасят в същата сметка. Този начин на третиране търговските разноски може да се приеме за допустим, когато те възлизат на малки суми, размерът им е малък и поради това нямат някакво особено значение за стопанството. Но ако размерът им е значителен, то те следва да се отчитат в специална сметка под същото наименование. Но и в единия и в другия случай те се отнасят в намаление на паричните доходи, тъй като се извършват за тяхна сметка. Трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че тук и разноските за страничните предприятия и преработки се отчитат по същия начин, както и другите разноски, тъй като и за тях не се водят производствени сметки и не се търси себестойност на тяхната продукция, или пък печалба от тях.

Особено внимание трябва да се обърне на въпроса за отчитането на натуралните и на паричните доходи на стопанството и на тяхното разпределение, тъй като в тях най-релефно се откроява стопанско-социалната същност на ТКЗС, а в сметките за тяхното отчитане се съдържа най-типичното в счетоводството на тези стопанства. Под натурални доходи се разбират всички добити през течение на годината продукти в резултат на вложения от кооператорите труд, поради което те всецяло принадлежат на членовете на стопанството и следва да бъдат разпределени между тях като една част от тези доходи разбира се, че се употребява под формата на натурални разноски във връзка с дейността на ТКЗС. Тук влизат всички произведения и материали, независимо в коя отрасъл и в кое странично предприятие са добити. Натуралната продукция през дадена година се получава в резултат на растениевъдството, животновъдството, страничните предприятия и преработките и др. Тук трябва да обърнем внимание, че и добитата през годината продукция от страничните предприятия и преработките се счита за натурален доход, а не само тази от растениевъдството и животновъдството. Не само това, но каквато и да било друга продукция, реализирана през годината от дейността на ТКЗС, че счита за натурален доход. Произведения и материали, които са отделени за продаване или за някоя друга цел през следващата година, не се считат за натурални доходи на последната, тъй като те са участвували в разпределението през годината, в която те са добити. Ако те не са участвували в разпределението, следва да се третират като натурални доходи за новата година, макар и да не са добити през същата, който случай обаче не би трябвало да се среща, тъй като цялата продукция през дадена отчетна година, след спадане на извършените натурални разноски и заделянията за фондовете, трябва да бъде разпределена между кооператорите в натура, или пък след превръщането й в паричен доход.

Под парични доходи се разбират всички доходи на стопанството през дадена отчетна година, които следва да бъдат разпределени между кооператорите в пари, след спадане разбира се на извършените за сметка на паричните доходи разноски и след заделянията в полза на фондовете. Паричните доходи могат да произхождат от вложен от кооператорите труд в стопанството и вън от него, от опаричване на натуралните доходи (на продукцията - произведенията и материалите), както и от други източници. Също така не е необходимо паричните доходи в момента на реализирането им да бъдат въплътени в парични средства. Те могат временно да бъдат въплътени и в други имуществени форми, но в края на краищата последните трябва да се реализират в пари и така да бъдат разпределени между членовете на стопанството. Но съществува възможност и по изключение известна част от паричните доходи да бъдат раздадени на кооператорите не в пари, а в други имуществени форми, като раздаване на продукти за сметка на паричните доходи. Конкретно като парични доходи могат да се посочат следните приходи в стопанството: от направени услуги на разните лица, организации, предприятия и членове на ТКЗС, от възнаграждение на организирани работни групи за работа вън от стопанството, от изплатените от ДЗИ застрахователни обезщетения за посеви, от лихви по купоните на ценни книжа (непринадлежащи към фондовете, от лихви по влоговата сметка в банката, реализираните суми от продажба или употреба на произведения и материали от текущата продукция, от ликвидиране на млади животни, от страничните предприятия и др.

За отчитане на добитите от стопанството натурални доходи и на тяхното разпределение се открива специална сметка под същото наименование, която се кредитира с всички реализирани през годината натурални доходи под каквато й да било форма, а се дебитира в края на годината с всички намаления на тези доходи и заделяния от същите, като кредитният остатък показва подлежащия на разпределение натурален доход, който се отнася в кредитната страна на сметката за кооператорите. По своето съдържание и предназначение сметката за натуралните доходи попада в ролята на лична сметка за членовете на стопанството, кооператорите, в която имат значение не стойностните, а количествените величини.Особено внимание заслужават спомагателните отчитания на натуралните доходи, където се създават групи от партиди по вид и произход на произведенията и материалите. Най-първо трябва да отбележим, че партидите се водят като стокови партиди, само че в обратен ред, т. е. с добитите продукти се кредитират партидите количествено и стойностно, а при намаляване на количеството - същите се дебитират. Самите наименования на партидите са както при стоковите партиди, като например пшеница, царевица, домати, ябълки и т. н. Тези отчитания са едни от най-важните, тъй като обхващат цялата добита през течение на годината продукция в стопанството. Първата група партиди отчита натуралните доходи (произведенията) от растениевъдството, която се разделя на три подгрупи, а именно: произведения от полевъдството, от зеленчуковото производство, от овощарството и лозарството. Втората група обхваща партидите за произведенията от животновъдството, а третата - партидите за произведенията от страничните предприятия и преработки. Партидите се водят по количество, цена и стойност. През течение на годината всяка партида се кредитира с добитата продукция по количество, цена и стойност, а в края на годината се дебитира с намаленията, които следва да се направят по съответния натурален доход, като чистият количествен остатък се разпределя между кооператорите съгласно чл. 15 от Примерния устав, както следва: 90% за труда и земята, 7.3% за неделимия фонд, 1.2% за фонда неурожай и бедствия и 1.5% за социално-културния фонд. А според публикуваната наредба в Д. в. бр. 232 от 1949 година за неделимия фонд се отделят само 7%. Предвиденото разпределение в чл. 28 на Закона за ТКЗС не е меродавно, тъй като то се отнася до старата система за разпределение на чистия доход между кооператорите.

Отчитането на паричните доходи и тяхното разпределение става в специална сметка под същото наименование, която по назначение играе ролята на лична сметка на членовете. Наравно със сметката за натуралните доходи и тя се явява най-типичната сметка в счетоводството на ТКЗС. Тя се кредитира с всички парични доходи от дейността на кооперативното стопанство, като партидите в спомагателната книга се откриват съобразно с източниците на тези доходи. Едни от паричните доходи се записват в сметката и в съответните партиди още през течение на годината, като: стойността на оказаните услуги (съгласно тарифата) на външни лица, предприятия, учреждения и кооператори, включително и услугите от страничните предприятия, получените от ДЗИ застрахователни обезщетения за реколтите, лихвите по влоговата сметка и по ценните книжа, стойността на вложените трудодни в основни средства и в основен ремонт - опаричени по надничния блок и др. п. Други парични доходи се записват в съответните отделни партиди само в края на годината, като: печалбата от продажба на ценни книжа (а също и загубата от такива), стойността на собствено добитите произведения и материали, употребени при строежа и доставката на основни средства, както и стойността на изработения от страничните предприятия инвентар за нуждите на стопанството и др. В края на годината, 31 декември, всички открити през течение на годината партиди за реализираните парични доходи се приключват съответно чрез двете новооткрити партиди, а именно: парични доходи за разпределение върху труда и земята и парични доходи за разпределение върху труда. При необходимост обаче последната партида може да се открие и през годината. Първата партида служи да събере всички парични доходи, които следва да се разпределят между участниците в ТКЗС с труд и земя, а втората партида обединява всички парични доходи, които следва да се разпределят само върху вложения труд.

Трета група парични доходи в края на годината се пренасят от съответните партиди, където са били записани през годината, направо в новооткритата в края на годината партида за паричните доходи, които се разпределят върху труда и земята. Така се по-стъпва с реализираната стойност на произведенията и материалите от текущото производство, както и с тези, оставени за продажба през следната година, с реализирания прираст на животните през текущата година, а също така и с печалбата от оставената за продажба продукция от миналата година (загубата от същата се минава в намаление на паричните доходи), ако тя не е била допълнително разпределена за сметка на предшествуващата година. Тази партида поема и всички разноски, направени през годината за сметка на паричните доходи, като: общоуправителните разноски, разноските в пари и в купени от пазара материали за страничните предприятия, за производството и за текущия ремонт и др. От чистия остатък по тази партида се правят необходимите заделяния за фондовете, като от своя страна новият остатък се разпределя между кооператорите. Онази част от този остатък, която се пада на членовете на стопанството за вложенията от тях земя, се отнася в личната сметка на кооператорите (№ 72), а останалата част, която се следва на труда, се отнася във втората сборна партида за паричните доходи, а именно: парични доходи за разпределение върху труда, с което партидата на паричните доходи за разпределение върху труда и земята се приключва.

Втората партида за паричните доходи отчита онези парични доходи, които следва да се разпределят само върху вложения от членовете на стопанството труд. Тази партида не поема каквито и да било разноски, но би трябвало да поеме свързаните с тези парични доходи разноски, доколкото има такива. След като от сумата на паричните доходи за разпределение върху труда се направят необходимите заделяния за фондовете, в което не участвува пренесената сума от първата партида, остатъкът се разпределя между кооператорите съобразно вложения труд и се отнася в личната им сметка под № 72. С това се приключва и втората партида за паричните доходи, а също така и общата сметка за същите.

Съгласно чл. 16 на устава, чистият остатък от паричните доходи се разпределя: 90% за труда и земята, респ. само за труда, 7.3% за неделимия фонд, 1.2% за фонда неурожай и бедствия и 1.5% за социално-културния фонд. Но и тук ще отбележим, че според наредбата в Д. в. брой 232 от 1949 година за неделимия фонд се отделя само 7% и че предвиденото разпределение в чл. 28 на закона за ТКЗС не е в сила.

За уточняване и изясняване на въпросите във връзка с натуралните и парични доходи трябва да отбележим, че в разпределението на натуралните доходи участвува земята и труда, т. е. тези фактори, които пряко или косвено са вземи участие в добиването на произведенията и материалите и поради това следва да получат съответните припадащи им се части от тези доходи, които са отделени за разпределение между членовете на стопанството. В разпределението обаче участвуват със съответния дял и така наречените непроизводителни трудодни, каквито са например трудодните на председателя, домакина, бригадирите и чиновниците, които не участвуват пряко със своя труд при добиване на продукцията, т. е. на натуралните доходи. От тук следва, че кооператор, който е внесъл земя и влага труд в производството, ще получи от натуралните доходи (продукцията) дял за вложената земя и такъв за труда, докато кооператор, който без да е вложил земя, участвува със своя труд, ще получи от натуралните доходи само дял за последния. По отношение на паричните доходи видяхме, че едни от тях се разпределят върху труда и земята, а други само върху труда. И тук при разпределението е меродавен същия критерий, а именно: върху труда и земята се разпределят онези парични доходи, които са резултат на двата фактора, като например реализираната стойност от текущата продукция, печалбата от останалите за продажба от миналата година произведения и материали, при-ръста на животните през текущата година и др., докато реализираните парични доходи без участието на земята се разпределят само върху труда, като например направени услуги на трети лица, лихви по влоговата сметка и ценните книжа, печалбата от ценни книжа, работата на кооператорите вън от стопанството, вложени трудодни от същите за основни средства и основен ремонт, доходите от страничните предприятия в услуги и произведения и т. н.

Тук ще разгледаме накратко и въпроса за оценките в ТКЗС. Той трябва да се разглежда обаче в светлината на особения социален строеж на кооперативните земеделски стопанства, при който членовете на същите участвуват в разпределението на всички доходи в резултат пряко или косвено на техния задружен труд. Във връзка с това пред счетоводството се поставя важната задача да установи посредством сметките най-точния размер на действително реализираните през отчетната година доходи в стопанството. Разглеждането на въпроса за оценките в ТКЗС именно трябва да стане от гледна точка на най-справедливото установяване истинския размер на доходите през дадена отчетна година. Най-първо трябва да отбележим, че тъй като за този случай няма специални постановления и разпоредби за ТКЗС, то важат съответните предписания в това отношение на закона и правилника за счетоводството. По-рано споменахме, че върху основните средства не се предвижда амортизация, което има за последствие скриване на една част от разноските, каквито са амортизационните отчисления, а от тук следва и едно косвено повишение на разпределяемия доход между членовете на стопанството. Що се касае до оценката на основните средства по костуема стойност (себестойност), то това е правилно установено, както и оценката на ценните книжа (облигации и акции) като непазарни обекти по доставната или по номиналната им стойност, в зависимост от това дали са купени от пазара или добити по подписка, или пък оценката на съучастията като постоянни инвестиции и непазарни обекти. Купените произведения и материали се записват и отчитат в счетоводството по набавна стойност (себестойност). Оценяването на същите в края на годината г;о по-ниската новодоставна или пък продажна стойност ще се отрази като намаление размера на разпределяемия доход. От това гледище, разбира се, че подобна оценка изглежда неправилна, тъй като тя ще има за последствие намаление на дохода на кооператорите с една недействителна загуба в отчетната година, когато тези материали и произведения са на лице и не са още употребени, и то за сметка на дохода, когато те ще бъдат употребени. Нецелесъобразността на този начин за оценяване на купените произведения и материали се подсилва и от обстоятелството, че в ТКЗС не се търся печалба и че тази категория оборотни средства има относително малко значение за стопанството. От гледище обаче на отразяване в отчетността намалената стопанска сила на предприятието, каквото намаление настъпва при спадане на новодоставната, или на продажната стойност под себестойността, оценяването по по-ниската от двете сравняеми стойности е за предпочитане, каквито са и предписанията на закона и правилника за счетоводството. Като имаме предвид, че в социалистическото стопанство се елиминират пазарните фактори при ценообразуването, поради което се създава едно относително стабилно съотношение между двете сравняеми при горната оценка стойности, малкото значение, което имат тези средства в кооперативното земеделско стопанство, и материално-социалната структура на ТКЗС като устройствена форма на стопанска дейност, при която не се търси печалба и не се търси и калкулира себестойността на продукцията, а се разпределят добитите доходи в натурална и парична форма, както и необходимостта най-справедливо и точно да се установи размера на действително реализираните доходи в стопанството, то нашето мнение е, че купените произведения и материали могат при инвентаризацията да се оценят само по тяхната набавна стойност, т. е. по тяхната себестойност, независимо дали тя е по ниска или по-висока от новодоставната, респ. продажната им стойност, без с това да се смята, че се увреждат интересите на ТКЗС като стопанска единица.

Да видим сега по какъв начин се оценяват добитите в стопанството произведения и материали, които съставят неговата продукция. Отчитането и оценяването на същите в ТКЗС е предвидено да стане по нормирани или планови продажни цени. И в двата случая това са реализуемите или осъществими стойности, по които стопанството може да продаде произведенията от собственото си производство, като нормираните цени се определят от държавата или нейните органи, а плановите продажни цени са установените в производствено-финансовия план на стопанството цени, при които е предвидено да се реализира неговата продукция. Трябва да отбележим, че това е единственият случай за оценяване на продукцията по продажни цени, който се допуща от гледище на теорията и се прилага непосредствено в практиката. И това е едно от доказателствата за голямото отличие на ТКЗС от другите стопански предприятия по отношение на поставени задачи и социално-правен строеж. Този начин на оценяване се предопределя от обстоятелството, че членовете на кооперативното стопанство участвуват в разпределението на добитата продукция в резултат на техния задружен труд, но не и на печалбата, реализирана от тази продукция, поради което тук не се търси каквато и да била печалба, нито пък себестойност. Поради това целесъобразно е добитата продукция да бъде оценявана по продажна стойност още при самото й получаване.

Социално-правният строеж на ТКЗС у нас и участието на кооператорите в разпределението на доходите от стопанството преминава през три фази на развитие, което се вижда от въведените начини за счетоводно отчитане дейността на тези стопанства. Така първата фаза е изразена в издаденото упътване от бившата БЗКБанка от 1945 година, от което се вижда: а) че вложеният от кооператорите и членовете на техните семейства труд се изразява в трудодни и се оценява и осчетоводява като производствени разноски по възприетите тарифни цени; б) че се водят производствени сметки, чрез които се калкулира себестойността на добитата продукция, като сметката на земеделските произведения се води в смесена форма и отчита резултата от продажбата на същите; в) че в края на годината при приключването се търси резултата от стопанската дейност на стопанството, като всички резултати, печалби и загуби, се съсредоточават в с/ка Разходи и приходи, където се установява чистият доход за разпределение между труда, земята и фондовете, съгласно разпорежданията на устава. Тази фаза от развитието на ТКЗС се характеризира с оценяване на вложения от кооператорите и техните семейства труд, че се водят производствени сметки и се установява себестойността на продукцията, по която последната се записва и отчита в счетоводството и че кооператорите участвуват наред със земята в разпределение на чистия доход, т. е. на печалбата, но не и в натуралните доходи на стопанството. Втората фаза се характеризира с това, че се изоставя оценяването и вписването като разноски на вложения в стопанството труд от кооператорите, както и търсенето на себестойността на добитата продукция, като последната се оценява и отчита по пазарна стойност. И тук се водят производствени сметки за полевъдството и скотовъдството, които се дебитират с всички производствени разноски (без труда на кооператорите) и се кредитират с пазарната стойност на добитата продукция, поради което чрез тях се установява и дохода от тези главни отрасли на земеделското стопанство. Но и в тази фаза кооператорите участвуват в разпределението на чистия доход, като раздадените им земеделски произведения се минават в сметките на кооператорите, но не като натурално разпределение. В този случай чистият доход за разпределение, който се намира раздробен по разните производствени и резултатни сметки, в края на годината се съсредоточава в сметка със същото название и се разпределя за фондовете, за вложената земя и за вложения труд, като тук, както и при първата фаза, се дава и дивидент на дяловия капитал. Втората фаза от развитието на ТКЗС е отразена в издаденото през 1947 година ръководство по счетоводство на ТКЗС от Борис Г. Джабаров, което по рано цитирахме. Третата и съвременна фаза от развитието на ТКЗС се различава от първите две фази и се характеризира с това, че производствени сметки вече не се водят и членовете на стопанството участвуват в разпределението и на натуралните доходи, поради което тук не се търси вече печалба или чист доход от дейността на кооперативното стопанство. Следствие на тези особености и счетоводството в третата фаза се различава съществено от това при другите две фази от развитието на ТКЗС, тъй като отчитането на добитата продукция, на разноските и на натуралните и парични доходи става съответно на вложените социални елементи в новото устройство на ТКЗС и като така отчитането получава съвсем оригинален образ, докато счетоводството при първите две фази следва общия път на отчитане дейността на производствените стопанства.

В следващите редове ще анализираме отраженията, които дава оценяването на добитата продукция по нормирани или по планови продажни цени върху резултатите от дейността на ТКЗС и неговите доходи. По-рано споменахме, че подобно оценяване на добитата в ТКЗС продукция се явява целесъобразно поради това, че тук не се търси разпределяемата печалба, а натуралните и парични доходи за разпределение. По отношение разпределението на натуралните доходи начина на оценяването общо взето е бе» значение, тъй като тук се касае до разпределение на натурални единици и е безразлично какъв парично-стойностен израз те ще получат. От друга страна опаричените натурални доходи се превръщат в парични по стойността на реализацията, върху която стойността на оприходяването е без влияние. Същото се отнася и до употребената собствена продукция като разноски, както и до опаричената такава в самото стопанство. Това се вижда много ясно при проследяване в тези случаи на счетоводните записвания по сметките на натуралните и парични доходи, както и на оборотното приключване на сметките, чрез които се отчита реализацията на продукцията. От това следва, че изобщо е безразлично и без значение по каква стойност ще бъде оценена и осчетоводена добитата в стопанството продукция, тъй като по каквато стойност е оценена последната и записана в кредитна с/ка 124 Натурални доходи и тяхното разпределение при добиването, по същата стойност ще бъде дебитирана същата сметка при употребяване, продажба или разпределение на продукцията, тъй като в случая е меродавен не парично-стойностния, а натуралния израз на продукцията. Стойностното изразяване при тези случаи има значението да се включи продукцията в обхвата на счетоводното отчитане. В такъв случай, обаче наличната към края на отчетната година и оставена за продажба през следващата година продукция трябва да се оцени по продажна цена, за да може да се включи в паричните доходи за разпределение и по-нататък нейното отчитане следва да става все по продажна цена. Поради това, за да има единство при отчитане на собствената продукция и понеже при другите случаи начинът на оценяване е без значение, както и с оглед същността на ТКЗС като стопански предприятия с преобладаващи социални елементи, то по-целесъобразен се явява начина за оценяване и отчитане на добитата продукция по нормирани или планови продажни цени.

От изложеното до тук в тази част на нашето изследване се вижда, че освен свързването на счетоводството с изпълнението на производствено-финансовия план на стопанството, същото си поставя и общата задача да обхване и отчете всички промени в състава и размера на активите и пасивите, като отчитането в отделните сектори се съгласува с особеностите както на отчетните обекти, така и със специалните изисквания в това отношение в ТКЗС. Групирането на операциите с оглед на промените, които те предизвикват върху основните балансови величини, разглеждането и обосноваването на записванията по съответните сметки в отделните случаи и изясняването по този начин същността на счетоводството се явява задача на общата теория на счетоводството. Трябва да подчертаем, че в това отношение трудово-кооперативните земеделски стопанства не показват някакви особености. Такива има при отчитане на някои конкретни активни и пасивни пера, които се отнасят до практическото приложение на счетоводството, но не и до теоретическата страна на последното. Тези особености ние разгледахме в настоящата част от нашето изследване.

Най-после ще разгледаме задачите и особеностите на счетоводството във връзка със статистическите отчитания при ТКЗС, на които заслужава да се обърне особено внимание, тъй като и те се явяват много съществени за кооперативното стопанство и неговата дейност. Преди да преминем обаче към разглеждане на отделните статистически отчитания, ще дадем някои общи пояснения върху тях и върху обектите, предмет на тези отчитания. Най-напред ще обърнем внимание, че както другите стопански предприятия, така и ТКЗС има в свое разпореждане и стопанисва чужди имущества, собственост на кооператорите или на други лица и учреждения. Такива имущества са например вложената земя от членовете на стопанството, която си остава тяхна собственост, наетата земя и дадената такава от фондовите земи за вечно ползуване, както и вложените трайни насаждения, като лозя, овощни градини и др., при условие че собствеността върху тях се запазва от членовете. Този начин на стопанисване трайните насаждения се препоръчва твърде много у нас, като вложителят кооператор получава рента за времето на плодоносенето. Има и други случаи, по  повод  на които в разпореждане и Стопанисване на ТКЗС се намират чужди имущества или пък такива, приети от стопанството за съхраняване или ползуване. Освен това може и ТКЗС да даде свои имущества на съхранение или за ползуване в други предприятия и учреждения. В трудовокооперативните земеделски стопанства на статистическо отчитане подлежат и изработените от кооператорите трудодни, за да може във всеки момент да се знае количеството на вложените до този момент трудодни общо и от всеки кооператор, макар и те да не се оценяват и заплащат, а служат само като измерители за разпределение на доходите в стопанството. На статистически отчитания подлежат още и създадените по всички възможни поводи условни вземания и задължения за ТКЗС, както и всички обстоятелства от такъв характер, които налагат да се държи точна сметка за тях, макар и да не представляват някакви определени стойности.

Първата група статистически отчитания е конгломератна и обхваща всички такива отчитания, без земите, трайните насаждения и трудодните. Тя е известна под името разна статистически отчитания, което подчертава и нейния разнороден състав. Тук спадат всички чужди имущества, които временно се намират в ТКЗС на съхранение или използуване, като например: получените от МТС машини за по-продължително използуване, получените от РКС амбалажни материали и съдове за временно ползуване, внесените от кооператорите произведения, които те са получили по реда на натуралното разпределение, с цел да бъдат продадени от ТКЗС на свободния пазар за тяхна сметка, като пшеница, ориз и др. Тук се отчитат и временно дадените от страни на ТКЗС негови имущества другаде на съхранение или за използуване, както и всички възникнали по разни поводи условни вземания и задължения на стопанството и др. п. Обхващането на всички тези статистически отчитания става чрез двете противоположни сметки: 187 Разни активни статистически сметки и 188 Разни пасивни статистически сметки, които противоположно се заверо-задължават при създаване на повод за такова отчитане, при получаване и връщане на чужди имущества или при даване и получаване на собствени такива, както и при всички поводи за отчитания от подобно естество. В спомагателната книга за първата сметка се откриват партиди по вида на имуществото и с данни обикновено за количеството и стойността. Например получени от МТС машина за използуване, амбалажни материали и съдове от РКС, ориз или пшеница на кооператорите за свободна обща продажба и др. Произведенията за общи продажби се изписват при всяка продажба, била тя пълна или частична. Партидите за отчитане на дадените другаде имущества на ТКЗС се водят по предприятия и учреждения с означение на вида, количеството и стойността на предадените имущества, например МТС в гр. Сталин за предадените й машини за ползуване, БНБ за облигации от заем 1945 год. на съхранение и др. В спомагателните отчитания за втората сметка се откриват партиди по произход на чуждите имущества, т. е. по лица, предприятия и учреждения, но с посочване накратко вида, количеството и стойността на имуществото, например МТС гр. Сталин за предадените ни земеделски машини за използуване, РКС за предадения ни амбалаж и съдове, кооператорите за предадения ни ориз за обща продажба и др. Партидите пък на дадените от ТКЗС имущества другаде се водят по вида на имуществото и с означение къде се намира, например облигации от заема на свободата 1945 год. на съхранение в БНБ, даден инвентар за ползуване от МТС а др. Поради това, че при статистическите отчитания противоположните партиди отчитат едни и същи обекти, само че от различно гледище, то обикновено за всеки отчетен обект се открива само една спомагателна партида, която се води комбинирано по такъв начин, че дава всички необходими данни и от двете гледища, а именно по вида на имуществото и за нахождението му по лица, предприятия и учреждения, тъй като при отделното и двойнствено отчитане много данни се повтарят и много от противоположните партиди се почти покриват.

По-нататък на специално статистическо отчитане подлежат всички земи, които ТКЗС е приело от кооператорите да стопанисва, всички собствени земи, които се стопанисват, и всички земи, върху които има трайни насаждения, включително и ливадите, както и наетите земи, независимо за каква цел се използуват-за обработване или за пасбища. В обсега на това отчитане не влизат само необработваните собствени земи. Следователно на статистическо отчитане подлежат всички стопанисвани от ТКЗС земи, независимо от това дали са собствени, внесени от кооператорите, подарени, дадени от държавата за вечно ползуване или наети и независимо от това дали са нива, ливади, или пък върху тях има трайни насаждения или не, като се изключват само собствените необработваеми земи. Това се прави с цел да се знаят всички земи, участвували пра добиването на натуралните и парични доходи на стопанството и са съдействували за това добиване, поради което те следят да получават и своя дял при разпределение на тези доходи. С това се постига едно справедливо разпределение на доходите съобразно със степента на участието в тяхното добиване. Така, според чл. 16 на Примерния устав, рентата на дадените за вечно ползуване от ТКЗС фондови земи, както и рентата от наетите земи, след приспадане на наема, се отнасят към неделимия фонд на кооперативното стопанство. Според чл. 17 на Примерния устав, определените на трудодните и за земята земеделски и животинска продукти и парични доходи (90% от съответния чист остатък) се разпределят не по-малко от 70% за труда и 30% за рентата, т. е. възнаграждение за земята, като рентата се разпределя между земята според категорията на последната, изразена в стойността на статистическото й отчитане. Участието на земята в разпределението може да се изрази още а в трудодни при норма от 1 до 5 трудодни на декар в зависимост от качеството на земята (чл. 17). По този начин се постига по-голяма справедливост в разпределението, като всеки кооператор ще получи за внесената земя такъв дял от дохода, който съответствува на направения от неговата земя принос за добиване на дохода. В такъв случай по-ценните земи ще бъдат в по-горна категория и ще им се падне по-голям дял, отколкото по-малоценните, които ще бъдат поставени в по-долна категория. Тук може да се отиде и още по-далеч, като при разпределението освен категорията се взема предвид още и вида на земята (ниви, ливади, овощна градини, лозя и т. н.), който оказва влияние при получаването на съответната категория доходи. Това ще рече например, че ниви I категория не са равноценни с ливади I категория или лозя 1 категория. Всички стопанисвани от кооперативното стопанство земи, които влязат и в обсега на статистическото отчитане се оценяват по емлячните оценки или по установената от комисията стойност при заменките, като се разделят на категории по вида на земите, например, ниви I категория, ниви II категория и пр., ливади I категория, ливади II категория и пр., овощни градини I категория и пр., като в спомагателната книга се откриват партиди по вид и категория на земите. Поради това наименованията на партидите ще бъдат еднакви с току що споменатите. Земите под трайните насаждения се категоризират на общо основание, но върху тях не се следва възнаграждение, докато кооператорите получават рента за самото насаждение. В случай че трайното насаждение, за което се е плащало отделна рента, бъде ликвидирано, или напълно обезценено, то земята, която е била под него, се отписва от групата земи под трайни насаждения и се записва в партидата за съответната категория земи, като в същото време кооператорът престава да получава рента за трайното насаждение и започва да получава такава върху земята, съобразно с категорията (качеството) на същата.

Статистическото отчитане на стопанисваните земи става посредством двете статистически сметки: 187/1 Земи за кооперативно стопанисване и 188/1 Вложители на земи за кооперативно стопанисване. Първата сметка отчита стопанисваните земи като такива и се дебитира със стойността на същите при започване на стопанисването и се кредитира със стойността на върнатите земи на напуснали кооператори, както и при преустановяване наемането на чужди земи и при прекратяване използуването на собствени земи като работни площи. Кредитирането става по същите стойности на земите, по които е извършено дебитирането на сметката. В спомагателната книга към тази сметка се откриват партиди по вида и категорията на земите, като земите под трайните насаждения се водят в една обща партида под същото име. Трябва да обърнем внимание, че повечето от стопанисваните земи от кооперативното стопанство изгубват своята индивидуалност, понеже всички синури, които разделят земята на отделните стопани, се унищожават и се създават големи кооперативни блокове. При самото влагане обаче на земята от страна на кооператорите, при купуване, подаряване, или наемане се установява нейната категория и качество и така се завежда и продължава да се води в съответните партиди на спомагателната книга, които качества определят и нейното участие в разпределението на доходите. По този начин се знае качествеността на стопанисваните земи, а също така и всеки кооператор какви и от какво качество земи е вложил в стопанството, които му носят и съответния доход.

Втората сметка, № 188/1, е противоположна на първата и отчита стопанисваните земи от гледище на техните вложители. Заверозадълженията на тази сметка стават при същите случаи, както и при първата сметка, но с обратни записвания в нея. Като лична сметка на вложителите на земите за кооперативно стопанисване, сметката се кредитира при внасяне на такива от кооператорите или от самото стопанство, както и при наемане. Дебитирането на същата става при намаляване на стопанисваната земя по каквито и да било поводи. В спомагателната книга към тази сметка се открива партида на името на вложителите, като в партидата на всеки един от тях се записва внесената земя по вид, категория, количество и стойност. Партида се открива и за стопанството, в която се записват собствените му земи, подарени и отдадени за вечно ползуване, а също така се открива партида и за наетите такива. По този начин се знае как са набавени стопанисваните земи и всеки вложител колко и какви земи е вложил, с които.^той ще участвува в разпределението на съответните натурални и парични доходи. Последното става на база стойността на земята, за която се следва доход, без земята под трайните насаждения, ако за последните се плаща отделно рента. Партидите по тази сметка се откриват на специално место в книгата за членовете.

Внесените трайни насаждения от членовете за кооперативно стопанисване се отчитат чрез двете статистически сметки, а именно: 187/2 Трайни насаждения за кооперативно стопанисване и /55/2 Вложители на трайни насаждения за кооперативно стопанисване. В тази сметка се отчитат още и собствените на кооперативното стопанство трайни насаждения, по подобие на земите. Вложените от кооператорите трайни насаждения се записват по стойността, която е установена по оценителния протокол на комисията по тяхното приемане. При оценката се съставя и плана за обезценка (амортизацията) на вложените от членовете за кооперативно стопанисване трайни насаждения, която се извършва в края на всяка година, съобразно възрастта и дълготрайността на насаждението. Собствените на кооперативното стопанство трайни насаждения са записват в сметките по оценка, намираща се в съотношение с оценката на вложените от кооператорите трайни насаждения, а не според действителната стойност на  насажденията,  за да бъдат по този начин напълно еднакво третирани кооператорите и стопанството при разпределението на съответните натурални и парични доходи.

Първата сметка отчита трайните насаждания като такива и се дебитира със оценъчната стойност на вложените насаждения, а се кредитира със стойността на унищожените насаждения или с годишната обезценка (амортизация) съгласно предварително изработения план, което се извършва в края на годината. В спомагателната книга се откриват партия и според вида на насажденията (лозя и овощни градини - по видове и комплекти), като собствените на стопанството трайни насаждения се отчитат в отделни партиди. Втората сметка, № 18^/2, е противоположна на първата, поради което заверозадълженията по нея стават в обратен ред на тези по първата сметка и със същите стойности. Партидите към тези сметки се откриват по вложители на насажденията, като се води партида и за самото кооперативно стопанство. Това става в книгата за членовете. При вписване на ежегодните обезценки декарите на амортизируемите насаждения не се засягат.

Доходите от собствените да кооперативното стопанство трайни насаждения могат да се отчитат отделно от тези на трайните насаждения на кооператорите, в който случай се водят отделни партиди за едните и другите по общия ред на натуралните и парични доходи. В този случай и разходите трябва да се отчитат отделно, за да се свържат със съответните доходи и да се установи чистия доход от насажденията на кооператорите, който да се разпредели между последните. Според чл. 18 на Примерния устав, за внесените трайни насаждения (лозя и овощни градини) кооператорите, които са внесли такива, получават рента 30% от чистия доход на трайните насаждения, или се начисляват от 2 до 6 трудодни на декар. Приетите от всеки кооператор трайни насаждения се оценяват според местоположението, възрастта, сорта и др. и се определя още колко години те ще дават плод. Стойността на внесените от кооператорите насаждения служи за база при разпределяне рентата на същите. Тази стойност ежегодно се намалява със сумата на годишната амортизация и след пълното амортизиране на насажденията коооператорите получават рента само за земята на общо основание.

Вложените в стопанството трудодни се отчитат чрез двете статистически сметки, а именно: 187/3 Вложени трудодни и 188/3 Вложители на трудодни. Осчетоводяването на изработените трудодни става периодично и обикновено седмично или двуседмично въз основа на сведенията, които дават бригадирите, или пък другите лица, на които е възложена тази задача - що се отнася до трудодните на неучаствуващия в производството административен персонал. В бригадирските бюлетини и дневници се посочват трудодните по предприятия и култури, а така също количеството и качеството на извършената работа, за да се съпоставят тези данни с предвидените в плана и съответствуващи на трудовите норми. За да могат да се включат в обсега на счетоводното отчитане, трудодните се оценяват по 100 лева всеки, за да могат да се получат цели и кръгли числа. Това оценяване има само вътрешен характер. За осчетоводяване на трудодните се съставят двуседмични ведомости с данни за вложените трудодни от отделните лица и за отделните предприятия и култури. В бригадирските дневници се отбелязва ежедневно извършената работа, а в бюлетина на всеки работещ се вписват изработените от него трудодни. При сезонните работи бюлетините могат да се съставят и за по-малко време от две седмици. Сметката 187/3 Вложена трудодни се дебитира в края на всяка втора седмица с изработените трудодни, а се кредитира в края на годината за анулиране на направените през годината записвания във връзка с трудодните. Поради това и наложилите се през годината кредитирания на тази сметка стават чрез червени операции. В спомагателните отчитания към тази сметка се откриват партиди по обект на вложените трудодни, като е желателно това да става и по култури, като например вложени трудодни по общото управление, в животновъдството, в обор, в пшеницата, в царевицата и т. н., които данни ще дадат възможност точно да се знае къде и колко трудодни са вложени, а също така да се съставят и по-реални планове за трудовложенията през следната година. Освен това вложените трудодни в строежи и в създаване на трайни насаждения (до плодоносенето) се оценяват по надничния блок и се оприходяват чрез записване в сметката за паричните доходи - № 125. Това може да стане и в края на годината по данните от партидите за вложените трудодни в отделните строежи и насаждения.

С/ка 18813 Вложители на трудодни е обратна на първата, поради което и заверозадълженията по нея стават по обратен ред. Отчитането на трудодните в спомагателната книга към тази сметка става не по обекти на трудовложенията, а по лицата, които са изработили трудодните, поради което за всяко работещо лице се открива и отделна партида, която се кредитира с вложените трудодни, а се дебитира в края на годината за анулиране на последните. При глобяване на кооператорите в трудодни, последните се отписват от партидите на глобения кооператор и се записват в партидата на социално-културния фонд, в полза на който са наложените глоби, или пък същите се записват в специална графа в партидата на кооператора, като с тях те намалява броя на трудодните, които остават в негова полза.

 

Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна кантора Крестън БулМар. Препоръчваме ви да прегледате също и изданието от 1950 год. Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия.

Може да ви бъде интересно също да прегледате:

Съдържание